1И послал Хирам, царь Тирский, к Давиду послов, и кедровые деревья, и каменщиков, и плотников, чтобы построить ему дом.
1Подир това тирският цар Хирам прати посланици при Давида и кедрови дървета, зидари и дърводелци, за да му построят къща.
2Когда узнал Давид, что утвердил его Господь царем над Израилем,что вознесено высоко царство его, ради народа его Израиля,
2И Давид позна, че Господ го бе утвърдил цар над Израиля, защото царството му се възвиси на високо заради людете Му Израиля.
3тогда взял Давид еще жен в Иерусалиме, и родил Давид еще сыновей и дочерей.
3И Давид си взе още жени в Ерусалим; и Давид роди още синове и дъщери.
4И вот имена родившихся у него в Иерусалиме: Самус, Совав, Нафан, Соломон,
4И ето имената на чадата, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,
5Евеар, Елисуа, Елфалет,
5Евар, Елисуа, Елфалет,
6Ногах, Нафек, Иафиа,
6Ногах, Нефег, Явия,
7и Елисама, Веелиада и Елифалеф.
7Елисама, Веелиада {13 В 2 Цар. 5:6, Елиада.} и Елифалет.
8И услышали Филистимляне, что помазан Давид в царя над всем Израилем, и поднялись все Филистимляне искать Давида. И услышал Давид об этом и пошел против них.
8А когато филистимците чуха, че Давид бил помазан за цар над целия Израил, всичките филистимци възлязоха да търсят Давида; а Давид, като чу за това, излезе против тях.
9И Филистимляне пришли и расположились в долине Рефаимов.
9И тъй филистимците дойдоха та нахлуха в долината Рафаим.
10И вопросил Давид Бога, говоря: идти ли мне против Филистимлян, и предашь ли их в руки мои? И сказал ему Господь: иди, и Я предам их в руки твои.
10Тогава Давид се допита до Бога, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ му отговори: Възлез, защото ще ги предам в ръката ти.
11И пошли они в Ваал-Перацим, и поразил их там Давид; и сказал Давид: сломил Бог врагов моих рукою моею, как прорыв воды. Посему и дали имя месту тому: Ваал-Перацим.
11И тъй, те отидоха на Ваал-ферасим, и там Давид ги порази. Тогава рече Давид: Бог избухна чрез моята ръка върху неприятелите ми, както избухват водите. За туй, онова място се нарече Ваал-ферасим {Т.е., Място на проломите.}.
12И оставили там Филистимляне богов своих, и повелел Давид, и сожжены они огнем.
12И [филистимците] оставиха там боговете си; а Давид заповяда, та ги изгориха с огън.
13И пришли опять Филистимляне и расположились по долине.
13И филистимците пак нахлуха в долината.
14И еще вопросил Давид Бога, и сказал ему Бог: не ходи прямо на них, уклонись от них и иди к ним со стороны тутовых дерев;
14Затова Давид пак се допита до Бога; и Бог му каза: Не възлизай против тях, но ги заобиколи, та ги нападни отсреща черниците.
15и когда услышишь шум как бы шагов на вершинах тутовых дерев, тогда вступи в битву, ибо вышел Бог пред тобою, чтобы поразить стан Филистимлян.
15И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да излезеш на бой, защото Бог ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.
16И сделал Давид, как повелел ему Бог; и поразили стан Филистимский, от Гаваона до Газера.
16И Давид стори според както му заповяда Бог; и поразяваха филистимското множество от Гаваон дори до Гезер.
17И пронеслось имя Давидово по всем землям, и Господь сделал егострашным для всех народов.
17И Давидовото име се прочу по всичките земи; и Господ нанесе страх от него върху всичките народи.