1И принесли ковчег Божий, и поставили его среди скинии, которую устроил для него Давид, и вознесли Богу всесожжения и мирные жертвы.
1Така внесоха Божия ковчег та го положиха всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога.
2Когда Давид окончил всесожжения и приношение мирных жертв, то благословил народ именем Господа
2И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в Господното име.
3и роздал всем Израильтянам, и мужчинам и женщинам, по одному хлебу и по куску мяса и по кружке вина,
3И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израиля, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низаница сухо грозде.
4и поставил на службу пред ковчегом Господним некоторых из левитов, чтобы они славословили, благодарили и превозносили Господа Бога Израилева:
4И определи известни левити да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господа Израилевия Бог:
5Асафа главным, вторым по нем Захарию, Иеиела, Шемирамофа, Иехиила, Маттафию, Елиава, и Ванею, Овед-Едома и Иеиела с псалтирями и цитрами, и Асафа дляигры на кимвалах,
5първият, Асаф; вторият, Захария; после, Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванаия, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали;
6а Ванею и Озиила, священников, чтобы постоянно трубили пред ковчегомзавета Божия.
6а свещениците Ванаия и Яазиил с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет.
7В этот день Давид в первый раз дал псалом для славословия Господу чрез Асафа и братьев его:
7Тогава, в оня ден, Давид за пръв път нареди славославенето на Господа чрез Асафа и братята му, [с тия думи: -]
8славьте Господа, провозглашайте имя Его; возвещайте в народах дела Его;
8Славословете Господа: призовавайте името Му; Възвестявайте между народите делата Му.
9пойте Ему, бряцайте Ему; поведайте о всех чудесах Его;
9Пейте Му, и псалмопейте Му; Говорете за всичките Му чудни дела.
10хвалитесь именем Его святым; да веселится сердце ищущих Господа;
10Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
11взыщите Господа и силы Его, ищите непрестанно лица Его;
11Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги.
12поминайте чудеса, которые Он сотворил, знамения Его и суды уст Его,
12Помнете пречудните дела, които е извършил, Знаменията Му и съдбите на устата Му,
13вы , семя Израилево, рабы Его, сыны Иакова, избранные Его!
13Вие, потомство на Неговия слуга Израиля, Чада Яковови, избрани Негови.
14Он Господь Бог наш; суды Его по всей земле.
14Той е Господ Бог наш; Съдбите Му са по целия свят.
15Помните вечно завет Его, слово, которое Он заповедал в тысячу родов,
15Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения,
16то, что завещал Аврааму, и в чем клялся Исааку,
16[Завета], който направи с Авраама, И клетвата Му към Исаака,
17и что поставил Иакову в закон и Израилю в завет вечный,
17Която и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет,
18говоря: „тебе дам Я землю Ханаанскую, в наследственный удел вам".
18Като рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви,
19Они были тогда малочисленны и ничтожны, и пришельцы в ней,
19Когато бяхте малцина на брой, Малцина и пришелци в нея,
20и переходили от народа к народу и из одного царства к другому народу;
20И когато прехождаха от народ в народ, И от едно царство в други люде.
21но Он никому не позволил обижать их, и обличал за них царей:
21Не остави никого да им напакости; Ей, заради тях царе изобличи,
22„Не прикасайтеся к помазанным Моим, и пророкам Моим не делайте зла".
22[Казвайки]: Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми.
23Пойте Господу, вся земля, благовествуйте изо дня в день спасение Его.
23Пейте Господу, [жители] [на] целия свят; Благовествувайте из ден в ден спасението Му.
24Возвещайте язычникам славу Его, всем народам чудеса Его,
24Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела.
25ибо велик Господь и достохвален, страшен паче всех богов.
25Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове.
26Ибо все боги народов ничто, а Господь небеса сотворил.
26Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата,
27Слава и величие пред лицем Его, могущество и радость на месте Его.
27Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му.
28Воздайте Господу, племена народов, воздайте Господу славу и честь,
28Отдайте Господу, вие, семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила.
29воздайте Господу славу имени Его. Возьмите дар, идите пред лице Его, поклонитесь Господу в благолепии святыни Его.
29Отдайте Господу славата дължима на името Му; Донесете принос, и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свето.
30Трепещи пред Ним, вся земля, ибо Он основал вселенную, она не поколеблется.
30Треперете пред Него, [жители на] целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати.
31Да веселятся небеса, да торжествует земля, и да скажут в народах: Господь царствует!
31Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува.
32Да плещет море и что наполняет его, да радуется поле и все, что на нем.
32Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях.
33Да ликуют вместе все дерева дубравные пред лицем Господа, ибо Он идет судить землю.
33Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света.
34Славьте Господа, ибо вовек милость Его,
34Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века;
35и скажите: спаси нас, Боже, Спаситель наш! Собери нас и избавь нас от народов, да славим святое имя Твое и да хвалимся славою Твоею!
35И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала.
36Благословен Господь Бог Израилев, от века и до века! И сказал весь народ: аминь! аллилуия!
36Благословен да бъде Господ Бог Израилев От века и до века. И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа.
37Давид оставил там, пред ковчегом завета Господня, Асафа и братьевего, чтоб они служили пред ковчегом постоянно, каждый день,
37Тогава [Давид] остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;
38и Овед-Едома и братьев его, шестьдесят восемь человек ; Овед-Едома, сына Идифунова, и Хосу – привратниками,
38[остави] и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома Едутуновия син и Оса за вратари;
39а Садока священника и братьев его священников пред жилищем Господним, что на высоте в Гаваоне,
39и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон,
40для возношения всесожжений Господу на жертвеннике всесожжения постоянно, утром и вечером, и для всего, что написано в законе Господа, который Он заповедал Израилю;
40за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля;
41и с ними Емана и Идифуна и прочих избранных, которые назначены поименно, чтобы славить Господа, ибо навек милость Его.
41и с тях [постави] Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото Неговата милост е до века;
42При них Еман и Идифун прославляли Бога, играя на трубах, кимвалах и разных музыкальных орудиях; сыновей же Идифуна поставил при вратах.
42и при тях, [то ест, при] Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.
43И пошел весь народ, каждый в свой дом; возвратился и Давид, чтобыблагословить дом свой.
43И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си.