¹И вот, человек Божий пришел из Иудеи по слову Господню в Вефиль, вто время, как Иеровоам стоял у жертвенника, чтобы совершить курение.

¹И, ето, един Божий човек дойде от Юда във Ветил чрез Господното слово; а Еровоам стоеше при жертвеника за да покади.

²И произнес к жертвеннику слово Господне и сказал: жертвенник,жертвенник! так говорит Господь: вот, родится сын дому Давидову, имя ему Иосия, и принесет на тебе в жертвусвященников высот, совершающих на тебе курение, и человеческие кости сожжет на тебе.

²И [човекът] извика против жертвеника чрез Господното слово, казвайки: Жертвениче, жертвениче, така говори Господ: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, на име Иосия, и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе; и човешки кости ще се изгорят върху тебе.

³И дал в тот день знамение, сказав: вот знамение того, что это изрек Господь: вот, этот жертвенник распадется, и пепел, который на нем, рассыплется.

³И в същия ден той даде знамение, като рече: Ето знамението, което изговори Господ: Ето, жертвеникът ще се разцепи, и пепелта, която е на него, ще се разсипе.

⁴Когда царь услышал слово человека Божия, произнесенное к жертвеннику в Вефиле, то простер Иеровоам руку свою от жертвенника, говоря: возьмите его. И одеревенела рука его, которую он простер на него, и не мог онповоротить ее к себе.

⁴А, когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, простря ръката си от жертвеника и рече: Хванете го. И ръката му, която простря против него, изсъхна, така щото не можа да я потегли надире към себе си.

⁵И жертвенник распался, и пепел с жертвенника рассыпался, по знамению, которое дал человек Божий словом Господним.

⁵Също и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника, според знамението, което Божият човек даде чрез Господното слово.

⁶И сказал царь человеку Божию: умилостиви лице Господа Бога твоего и помолись обо мне, чтобы рука моя могла поворотиться ко мне. И умилостивилчеловек Божий лице Господа, и рука царя поворотилась к нему и стала, как прежде.

⁶Тогава царят проговаряйки, каза на Божия човек: Изпроси, моля, благоволението на Господа твоя Бог, и моли се за мене, за да ми се възстанови ръката. И тъй, Божият човек се помоли Господу; и ръката на царя му се възстанови и стана както беше по-напред.

⁷И сказал царь человеку Божию: зайди со мною в дом и подкрепи себя пищею, и я дам тебе подарок.

⁷Тогава царят каза на Божия човек: Дойди с мене у дома и обядвай, и ще ти дам подарък.

⁸Но человек Божий сказал царю: хотя бы ты давал мне полдома твоего, я не пойду с тобою и не буду есть хлеба и не буду пить воды в этом месте,

⁸Но Божият човек рече на царя: Ако щеш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място;

⁹ибо так заповедано мне словом Господним: „не ешь там хлеба и не пей воды и не возвращайся тою дорогою, которою ты шел".

⁹защото така ми бе заръчано чрез Господното слово, което ми каза: Не яж хляб [там], нито пий вода, и не се връщай през пътя, по който бе отишъл.

¹⁰И пошел он другою дорогою и не пошел обратно тою дорогою, которою пришел в Вефиль.

¹⁰Така той си тръгна по друг път, и не се върна през пътя по който бе дошъл във Ветил.

¹¹В Вефиле жил один пророк-старец. Сын его пришел и рассказал ему все, что сделал сегодня человек Божий в Вефиле; и слова, какие он говорил царю, пересказали сыновья отцу своему.

¹¹А във Ветил живееше един стар пророк; и синовете му дойдоха та му разказаха всичките дела, които Божият човек бе сторил онзи ден във Ветил; разказаха още на баща си и думите, които бе говорил на царя.

¹²И спросил их отец их: какою дорогою он пошел? И показали сыновья его, какою дорогою пошел человек Божий, приходивший из Иудеи.

¹²И баща им каза: През кой път си отиде? А синовете му бяха видели през кой път си отиде Божият човек, който беше дошъл от Юда.

¹³И сказал он сыновьям своим: оседлайте мне осла. И оседлали ему осла, и он сел на него.

¹³Той, прочее, каза на синовете си: Пригответе ми осела. И те му приготвиха осела; а той, като го възседна,

¹⁴И поехал за человеком Божиим, и нашел его сидящего под дубом, и сказал ему: ты ли человек Божий, пришедший из Иудеи? И сказал тот: я.

¹⁴отиде подир Божия човек, и го намери седнал под един дъб; и каза му: Ти ли си Божият човек дошъл от Юда? И рече: Аз съм.

¹⁵И сказал ему: зайди ко мне в дом и поешь хлеба.

¹⁵Тогава му каза: Дойди с мене у дома и яж хляб.

¹⁶Тот сказал: я не могу возвратиться с тобою и пойти к тебе; не буду есть хлеба и не буду пить у тебя воды в сем месте,

¹⁶А той рече: Не мога да се върна с тебе, нито да сляза у тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място;

¹⁷ибо словом Господним сказано мне: „не ешь хлеба и не пей там воды и не возвращайся тою дорогою, которою ты шел".

¹⁷защото ми се каза чрез Господното слово: Да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, нито, като се върнеш, да отидеш през пътя по който си дошъл.

¹⁸И сказал он ему: и я пророк такой же, как ты, и Ангел говорил мне словом Господним, и сказал: „вороти его к себе в дом; пусть поест он хлеба и напьется воды". – Он солгал ему.

¹⁸А той му каза: И аз съм пророк както си ти; и ангел ми говори чрез Господното слово, казвайки: Върни го със себе си у дома си за да яде хляб и да пие вода. [Обаче] той го лъжеше.

¹⁹И тот воротился с ним, и поел хлеба в его доме, и напился воды.

¹⁹И тъй, [човекът] се върна с него та яде хляб в къщата му и пи вода.

²⁰Когда они еще сидели за столом, слово Господне было к пророку, воротившему его.

²⁰А като седяха на трапезата, Господното слово дойде към пророка, който беше го върнал,

²¹И произнес он к человеку Божию, пришедшему из Иудеи, и сказал: так говорит Господь: за то, что ты не повиновался устам Господа и не соблюл повеления, котороезаповедал тебе Господь Бог твой,

²¹та извика към Божия човек, който беше дошъл от Юда, и рече: Така говори Господ, понеже ти не послуша Господното слово, и не опази заповедта, която ти даде Господ твоят Бог,

²²но воротился, ел хлеб и пил воду в том месте,о котором Он сказал тебе: „не ешь хлеба и не пей воды", тело твое невойдет в гробницу отцов твоих.

²²но се върна та яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти рече да не ядеш хляб, нито да пиеш вода [там, затова] тялото ти няма да се положи в гроба на бащите ти.

²³После того, как тот поел хлеба и напился, он оседлал осла для пророка, которого он воротил.

²³И след като [човекът] беше ял хляб и пил, [старият пророк] оседла осела на пророка, когото бе върнал.

²⁴И отправился тот. И встретил его на дороге лев и умертвил его. Илежало тело его, брошенное на дороге; осел же стоял подле него, и лев стоял подле тела.

²⁴А като си отиде той, лъв го намери на пътя и го уби; и тялото му бе простряно на пътя, и оселът стоеше при него; също и лъвът стоеше при тялото.

²⁵И вот, проходившие мимо люди увидели тело, брошенное на дороге, и льва, стоящего подле тела, и пошли и рассказали в городе, в котором жил пророк-старец.

²⁵И, ето, човеци като минаваха видяха тялото простряно на пътя и лъва стоящ при тялото; и като дойдоха, известиха това в града, гдето живееше старият пророк.

²⁶Пророк, воротивший его с дороги, услышав это , сказал: этотот человек Божий, который не повиновался устам Господа; Господь предал его льву, который изломал его и умертвил его, по слову Господа, которое Он изрек ему.

²⁶А когато пророкът, който го беше върнал чу, рече: Това е Божият човек, който не послуша Господното слово; затова го предаде Господ на лъва, та го разкъса и го уби, според словото, което Господ му говори.

²⁷И сказал сыновьям своим: оседлайте мне осла. И оседлали они.

²⁷Тогава говори на синовете си, казвайки: Оседлайте ми осела. И те го оседлаха.

²⁸Он отправился и нашел тело его, брошенное на дороге; осел же и лев стояли подле тела; лев не съел тела и не изломал осла.

²⁸И той отиде та намери тялото му простряно на пътя, и оселът и лъвът стоящи при тялото; лъвът не бе изял тялото, нито бе разкъсал осела.

²⁹И поднял пророк тело человека Божия, и положил его на осла, и повез его обратно. И пошел пророк-старец в город свой , чтобы оплакать и похоронить его.

²⁹И пророкът дигна тялото на Божия човек та го качи на осела и занесе го; и старият пророк дойде в града си за да го оплаче и да го погребе.

³⁰И положил тело его в своей гробнице и плакал по нем: увы, братмой!

³⁰И положи тялото му в своя гроб; и плакаха над него, [казвайки]: Уви, брате мой!

³¹После погребения его он сказал сыновьям своим: когда я умру, похороните меня в гробнице, в которой погребен человек Божий; подле костей егоположите кости мои;

³¹И като го погреба, говори на синовете си казвайки: Когато умра, погребете и мене в гроба, гдето е погребан Божият човек; турете костите ми при неговите кости;

³²ибо сбудется слово, которое он по повелению Господню произнес о жертвеннике в Вефиле и о всех капищах на высотах, в городах Самарийских.

³²защото непременно ще се изпълни това, което той извика чрез Господното слово против жертвеника във Ветил, и против всичките капища по високите места, които са в самарийските градове.

³³И после сего события Иеровоам не сошел со своей худой дороги, но продолжал ставить из народа священников высот; кто хотел, того он посвящал, и тот становился священником высот.

³³Но след това Еровоам не се върна от лошия си път, но пак правеше от всякакви люде жреци за високите места; който пожелаеше, той го посвещаваше, за да има жреци на високите места.

³⁴Это вело дом Иеровоамов ко греху и к погибели и к истреблению его с лица земли.

³⁴И това нещо беше грях за Еровоамовия дом, поради което да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.