¹Тогда созвал Соломон старейшин Израилевых и всех начальников колен, глав поколений сынов Израилевых, к царю Соломону в Иерусалим, чтобы перенести ковчег завета Господня из города Давидова, то есть Сиона.

¹Тогава Соломон събра при себе си в Ерусалим Израилевите старейшини, и всичките началници на племената, началниците на бащините [домове] на израилтяните, за да възнесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион.

²И собрались к царю Соломону на праздник все Израильтяне в месяцеАфаниме, который есть седьмой месяц.

²И тъй всичките Израилеви мъже се събраха при цар Соломона на празника в месец Етаним, който е седмият месец.

³И пришли все старейшины Израилевы; и подняли священники ковчег,

³А когато дойдоха всичките Израилеви старейшини, свещениците вдигнаха ковчега.

⁴и понесли ковчег Господень и скинию собрания и все священные вещи,которые были в скинии; и несли их священники и левиты.

⁴Те занесоха Господния ковчег и шатъра за срещане с всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги занесоха.

⁵А царь Соломон и с ним все общество Израилево, собравшееся к нему, шли пред ковчегом, принося жертвы из мелкого и крупного скота, которых невозможно исчислить и определить, по множеству их.

⁵А цар Соломон и цялото Израилево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега, и жертвуваха овци и говеда, които по множеството си не можеха да се пресметнат или да се изброят.

⁶И внесли священники ковчег завета Господня на место его, в давирхрама, во Святое Святых, под крылья херувимов.

⁶Така свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му, в светилището на дома, в пресветото място, под крилата на херувимите.

⁷Ибо херувимы простирали крылья над местом ковчега, и покрывалихерувимы сверху ковчег и шесты его.

⁷Защото херувимите бяха с крилата си разперени над мястото на ковчега и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.

⁸И выдвинулись шесты так, что головки шестов видны были из святилищапред давиром, но не выказывались наружу; они там и до сего дня.

⁸И върлините се издадоха така щото се виждаха краищата на върлините от светото място пред светилището, но извън не се виждаха; и там са до днес.

⁹В ковчеге ничего не было, кроме двух каменных скрижалей, которые положил туда Моисей на Хориве, когда Господь заключил завет с сынами Израилевыми, по исшествии их из земли Египетской.

⁹В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там на Хорив, гдето Господ направи завет с израилтяните, когато бяха излезли от Египетската земя.

¹⁰Когда священники вышли из святилища, облако наполнило дом Господень;

¹⁰А щом излязоха свещениците из светилището, облакът изпълни Господния дом;

¹¹и не могли священники стоять на служении, по причине облака, ибослава Господня наполнила храм Господень.

¹¹така щото поради облака свещениците не можаха да застанат, за да служат, защото Господната слава изпълни Господния дом.

¹²Тогда сказал Соломон: Господь сказал, что Он благоволит обитать вомгле;

¹²Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак.

¹³я построил храм в жилище Тебе, место, чтобы пребывать Тебе во веки.

¹³Аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.

¹⁴И обратился царь лицем своим, и благословил все собрание Израильтян; все собрание Израильтян стояло, –

¹⁴После царят обърна лицето си та благослови цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза:

¹⁵и сказал: благословен Господь Бог Израилев, Который сказал Своими устами Давиду, отцу моему, и ныне исполнил рукою Своею! Он говорил:

¹⁵Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който извърши с ръката Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давида, като рече:

¹⁶„с того дня, как Я вывел народ Мой Израиля из Египта, Я не избралгорода ни в одном из колен Израилевых, чтобы построен был дом, в котором пребывало бы имя Мое; и избрал Давида, чтобы быть ему над народом Моим Израилем".

¹⁶От деня, когато изведох людете Си Израиля из Египет, не избрах измежду всичките Израилеви племена ни един град, [гдето] да се построи дом за да се настани името Ми там; но избрах Давида, за да бъде над людете Ми Израиля.

¹⁷У Давида, отца моего, было на сердце построить храм имени ГосподаБога Израилева;

¹⁷И в сърцето на баща ми Давида дойде да построи дом за името на Господа Израилевия Бог;

¹⁸но Господь сказал Давиду, отцу моему: „у тебя есть на сердце построить храм имени Моему; хорошо, что это у тебя лежит на сердце;

¹⁸но Господ рече на Баща ми Давида: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти.

¹⁹однако не ты построишь храм, а сын твой, исшедший из чресл твоих,он построит храм имени Моему".

¹⁹Ти, обаче, няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе из чреслата ти, той ще построи дома за името Ми.

²⁰И исполнил Господь слово Свое, которое изрек. Я вступил на местоотца моего Давида и сел на престоле Израилевом, как сказал Господь, ипостроил храм имени Господа Бога Израилева;

²⁰Господ, прочее, изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща си Давида, и седнах на Израилевия престол, според както говори Господ, построих дома за името на Господа Израилевия Бог.

²¹и приготовил там место для ковчега, в котором завет Господа, заключенный Им с отцами нашими, когда Он вывел их из земли Египетской.

²¹И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който Господ направи с бащите ни, когато ги изведе из Египетската земя.

²²И стал Соломон пред жертвенником Господним впереди всего собрания Израильтян, и воздвиг руки свои к небу,

²²Тогава Соломон застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и като простря ръцете си към небето рече:

²³и сказал: Господи Боже Израилев! нет подобного Тебе Бога на небесах вверху и на земле внизу; Ты хранишь завет и милость к рабам Твоим, ходящим пред Тобою всем сердцем своим.

²³Господи Боже Израилев, няма горе на небето или долу на земята бог подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;

²⁴Ты исполнил рабу Твоему Давиду, отцу моему, что говорил ему; что изрек Ты устами Твоими, то в сей день совершил рукою Твоею.

²⁴Който си изпълнил към слугата Си Давида, баща ми, това, което си му обещал; да! каквото си говорил с устата Си, това си свършил с ръката Си, както [се вижда] днес.

²⁵И ныне, Господи Боже Израилев, исполни рабу Твоему Давиду, отцу моему,то, что говорил Ты ему, сказав: „не прекратится у тебя пред лицем Моим сидящий на престоле Израилевом, если только сыновья твоибудут держаться пути своего, ходя предо Мною так, как тыходил предо Мною".

²⁵Сега, Господи Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давида, баща ми, онова, което си му обещал, като си рекъл: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако само внимават чадата ти в пътя си, за да ходят пред Мене, както ти си ходил пред Мене.

²⁶И ныне, Боже Израилев, да будет верно слово Твое,которое Ты изрек рабу Твоему Давиду, отцу моему!

²⁶Сега, прочее, Боже Израилев, нека се потвърди, моля, словото, което си говорил на слугата Си Давида баща ми.

²⁷Поистине, Богу ли жить на земле? Небо и небо небес не вмещают Тебя, тем менее сей храм, который я построил.

²⁷Но Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; колко по-малко тоя дом, който построих!

²⁸но призри на молитву раба Твоего и на прошение его, Господи Боже мой; услышь воззвание и молитву, которою раб Твой умоляет Тебя ныне.

²⁸Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молението му, Господи Боже мой, тъй щото да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Тебе,

²⁹Да будут очи Твои отверсты на храм сей день и ночь, на сие место, о котором Ты сказал: „Мое имя будет там"; услышь молитву, которою будет молиться раб Твой на месте сем.

²⁹за да бъдат очите Ти, нощем и денем, отворени към Твоя дом, към мястото, за което Ти си казал: Името Ми ще бъде там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.

³⁰Услышь моление раба Твоего и народа Твоего Израиля, когда они будут молиться на месте сем; услышь на месте обитания Твоего,на небесах, услышь и помилуй.

³⁰Слушай молението на слугата Си и на людете Си Израиля, когато се молят на това място да! слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш бивай милостив.

³¹Когда кто согрешит против ближнего своего, и потребует от него клятвы, чтобы он поклялся, и для клятвы придут пред жертвенник Твой в храм сей,

³¹Ако съгреши някой на ближния си, и му се наложи клетва за да се закълне, и той дойде та се закълне пред олтара Ти в тоя дом,

³²тогда Ты услышь с неба и произведи суд над рабами Твоими, обвини виновного, возложив поступок его на голову его, и оправдай правого, воздав ему по правде его.

³²тогава послушай Ти от небето и подействувай, извърши правосъдие за слугите Си, и осъди беззаконния, така щото да възвърнеш делото му върху главата му, а оправдай праведния като му отдадеш според правдата му.

³³Когда народ Твой Израиль будет поражен неприятелем за то, что согрешил пред Тобою, и когда они обратятся к Тебе, и исповедают имя Твое, и будут просить и умолять Тебя в сем храме,

³³Когато людете Ти Израил бъдат разбити пред неприятеля по причина, че са Ти съгрешили, ако се обърнат към Тебе та изповядат Твоето име, и принесат молитва, като Ти се помолят в тоя дом,

³⁴тогда Ты услышь с неба и прости грех народа Твоего Израиля, ивозврати их в землю, которую Ты дал отцам их.

³⁴тогава Ти послушай от небето, и прости греха на людете Си Израиля, и възвърни ги в земята, която си дал на бащите им.

³⁵Когда заключится небо и не будет дождя за то, что они согрешат пред Тобою, и когда помолятся на месте сем и исповедают имя Твое и обратятся от греха своего, ибо Ты смирил их,

³⁵Когато се затвори небето та не вали дъжд по причина, че са Ти съгрешили, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш,

³⁶тогда услышь с неба и прости грех рабов Твоих и народа ТвоегоИзраиля, указав им добрый путь, по которому идти, и пошли дождь на землю Твою, которую Ты дал народу Твоему в наследие.

³⁶тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на людете Си Израиля, и покажи им добрия път, в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на людете Си.

³⁷Будет ли на земле голод, будет ли моровая язва, будет ли палящий ветер, ржавчина, саранча, червь, неприятель ли будет теснить его в земле его, будет ли какое бедствие, какая болезнь, –

³⁷Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци, или гъсеници, ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им, - каквато и да е язвата, каквато и да е болестта, -

³⁸при всякой молитве, при всяком прошении, какое будет от какого-либо человека во всем народе Твоем Израиле, когда они почувствуют бедствие в сердце своем и прострут руки свои к храму сему,

³⁸тогава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от кой да бил човек, или от всичките Ти люде Израиля, който ще познае всеки раната на своето сърце, и простре ръцете си към тоя дом,

³⁹Ты услышь с неба, с места обитания Твоего, и помилуй; соделай и воздай каждому по путям его, как Ты усмотришь сердце его, ибо Ты один знаешь сердце всех сынов человеческих:

³⁹Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости и подействувай та въздай на всекиго според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му, (защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на целия човешки род),

⁴⁰чтобы они боялись Тебя во все дни, доколе живут на земле, которую Ты дал отцам нашим.

⁴⁰за да Ти се боят през всичкото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.

⁴¹Если и иноплеменник, который не от Твоего народа Израиля, придет из земли далекой радиимени Твоего, –

⁴¹Още за чужденеца, който не е от людете Ти Израиля, но иде от далечна страна, заради Твоето име,

⁴²ибо и они услышат о Твоем имени великом и о Твоей руке сильной и о Твоей мышцепростертой, – и придет он и помолится у храма сего,

⁴²(защото ще чуят за великото Ти име, и за Твоята мощна ръка, и за Твоята издигната мишца), - когато дойде та се помоли в тоя дом,

⁴³услышь с неба, с места обитания Твоего, и сделай все, о чем будет взывать к Тебе иноплеменник, чтобы все народы земли знали имя Твое, чтобы боялись Тебя, как народ Твой Израиль, чтобы знали, что именем Твоим называется храм сей, который я построил.

⁴³Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и подействувай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всичките люде на света, да Ти се боят както людете Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име се нарече тоя дом, който построих.

⁴⁴Когда выйдет народ Твой на войну против врага своего путем, которым Ты пошлешь его, и будет молиться Господу, обратившись к городу, который Ты избрал, и к храму, который я построил имени Твоему,

⁴⁴Ако людете Ти излязат на бой против неприятеля си, където би ги пратил Ти, и се помолят на Господа [като се обърнат] към града, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

⁴⁵тогда услышь с неба молитву их и прошение их и сделай, что потребно для них.

⁴⁵тогава послушай от небето молитвата им и защити правото им.

⁴⁶Когда они согрешат пред Тобою, – ибо нет человека, который не грешил бы, – и Ты прогневаешься на них и предашь их врагам, и пленившие их отведут их в неприятельскую землю, далекую или близкую;

⁴⁶Ако Ти съгрешат, (защото няма човек, който да не греши), и Ти се разгневиш на тях та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в неприятелската земя, далеч или близо,

⁴⁷и когда они в земле, в которой будут находиться в плену, войдут в себя и обратятся и будут молиться Тебе в земле пленивших их, говоря: „мы согрешили, сделали беззаконие, мы виновны";

⁴⁷все пак, ако дойдат на себе си в земята, гдето са отведени пленници, та се обърнат и Ти се помолят в земята на пленителите си, и рекат: Съгрешихме, беззаконствувахме, сторихме неправда,

⁴⁸и когда обратятся к Тебе всем сердцем своим и всею душею своею в земле врагов, которыепленили их, и будут молиться Тебе, обратившись к землесвоей, которую Ты дал отцам их, к городу, который Ты избрал, и к храму, который я построил имени Твоему,

⁴⁸и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на неприятелите, които са ги запленили, и Ти се помолят [като се обърнат] към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

⁴⁹тогда услышь с неба, с места обитания Твоего, молитву и прошениеих и сделай, что потребно для них;

⁴⁹тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и молението им, защити правото им,

⁵⁰и прости народу Твоему, в чем он согрешил пред Тобою, и все проступки его, которые он сделал пред Тобою, и возбуди сострадание к ним в пленивших их, чтобы они были милостивы к ним:

⁵⁰и прости на людете Си, които са Ти съгрешили, всичките им престъпления, чрез които станаха престъпници против Тебе, и умилостиви към тях пленителите им, за да им покажат милост;

⁵¹ибо они Твой народ и Твой удел, который Ты вывел из Египта, из железной печи.

⁵¹защото те са Твои люде и Твое наследство, които си извел из Египет, отсред железарската пещ.

⁵²Да будут очи Твои отверсты на молитву раба Твоегои на молитву народа Твоего Израиля, чтобы слышать их всегда, когда они будут призывать Тебя,

⁵²Нека, прочее, бъдат отворени очите Ти към молението на слугата Ти и към молението на людете Ти Израиля, за да ги слушаш за каквото и да Те призоват;

⁵³ибо Ты отделил их Себе в удел из всех народов земли, как Ты изрек чрез Моисея, раба Твоего, когда вывел отцов наших из Египта, Владыка Господи!

⁵³защото Ти, Господи Иеова, си ги отделил от всичките племена на света, за да бъдат Твое наследство, според както говори чрез слугата Си Моисея, когато изведе бащите ни из Египет.

⁵⁴Когда Соломон произнес все сие моление и прошение к Господу,тогда встал с колен от жертвенника Господня, руки же его были распростерты к небу.

⁵⁴И като свърши Соломон да принася цялата тая молитва и това моление към Господа, стана отпред Господния олтар, гдето бе коленичил с ръце прострени към небето.

⁵⁵И стоя благословил все собрание Израильтян, громким голосом говоря:

⁵⁵И застана та благослови с висок глас цялото Израилево общество, като каза:

⁵⁶благословен Господь, Который дал покой народу Своему Израилю, какговорил! не осталось неисполненным ни одного слова из всехблагих слов Его, которые Он изрек чрез раба Своего Моисея;

⁵⁶Благословен да бъде Господ, Който успокои людете Си Израиля според всичко що е обещал. Не пропадна ни едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Моисея.

⁵⁷да будет с нами Господь Бог наш, как был Он с отцами нашими, да не оставит нас, да не покинет нас,

⁵⁷Дано бъде Господ наш Бог с нас както е бил с бащите ни, да не ни остави, нито да ни отхвърли!

⁵⁸наклоняя к Себе сердце наше, чтобы мы ходили по всем путям Его и соблюдали заповеди Его и уставы Его и законы Его, которые Он заповедал отцам нашим;

⁵⁸да преклони сърцата ни към себе Си, тъй щото да ходим във всичките Му пътища, и да пазим заповедите, повеленията и съдбите, които е заповядал на бащите ни!

⁵⁹и да будут слова сии, которыми я молился пред Господом, близки к Господу Богу нашему день и ночь, дабы Он делал, что потребно для раба Своего, и что потребно для народа Своего Израиля, изо дня в день,

⁵⁹И тия мои думи, с които се помолих пред Господа, нека бъдат денем и нощем близо при Господа нашия Бог, за да защищава правото на слугата Си и правото на людете Си Израиля според всекидневната нужда;

⁶⁰чтобы все народы познали, что Господь есть Бог и нет кроме Его;

⁶⁰така щото всичките племена на света да познаят, че Иеова Той е Бог; няма друг.

⁶¹да будет сердце ваше вполне предано Господу Богу нашему, чтобы ходить по уставам Его и соблюдать заповеди Его, как ныне.

⁶¹Прочее, вашите сърца нека бъдат съвършени спрямо Господа нашия Бог, за да ходите в повеленията Му и да пазите заповедите Му, както [правите] днес.

⁶²И царь и все Израильтяне с ним принесли жертву Господу.

⁶²Тогава царят и целият Израил с него принесоха жертви пред Господа.

⁶³И принес Соломон в мирную жертву, которую принес он Господу,двадцать две тысячи крупного скота и сто двадцать тысяч мелкого скота. Так освятили храм Господу царь и все сыны Израилевы.

⁶³За примирителни жертви, които принесе Господу, Соломон пожертвува двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овци. Така царят и всичките израилтяни посветиха Господния дом.

⁶⁴В тот же день освятил царь среднюю часть двора, который пред храмом Господним, совершив там всесожжение и хлебное приношение и вознеся тук мирных жертв, потому что медный жертвенник, который пред Господом, был мал для помещения всесожжения и хлебного приношения и тука мирных жертв.

⁶⁴В същия ден царят освети средата на двора, който е към лицето на Господния дом; защото там принесе всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси, понеже медният олтар, който бе пред Господа, бе твърде малък, за да побере всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси.

⁶⁵И сделал Соломон в это время праздник, и весь Израиль с ним, – большое собрание, сошедшееся от входа в Емаф до реки Египетской пред Господом Богомнашим; – семь дней и еще семь дней, четырнадцать дней.

⁶⁵По тоя начин Соломон и целият Израил с него, голям събор [събран из местностите] от прохода на Емат до египетския поток пазеха в онова време празника пред Господа нашия Бог седем дена и седем дена, четиринадесет дена.

⁶⁶В восьмой день Соломон отпустил народ. И благословили царя и пошли в шатры свои, радуясь и веселясь в сердце о всем добром, что сделалГосподь рабу Своему Давиду и народу Своему Израилю.

⁶⁶А на осмия ден разпусна людете; и те благословиха царя, и отидоха си в шатрите си с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което Господ бе показал към слугата Си Давида и към людете Си Израиля.