1И сказал Самуил Саулу: Господь послал меня помазать тебя царем над народом Его, над Израилем; теперь послушай гласа Господа.
1След това Самуил каза на Саула: Господ ме изпрати да те помажа цар над людете Му, над Израиля; сега, прочее, послушай гласа на Господните думи.
2Так говорит Господь Саваоф: вспомнил Я о том, что сделал Амалик Израилю, как он противостал ему на пути, когда он шел из Египта;
2Така казва Господ на Силите: Забелязал съм онова, което стори Амалик на Израиля, как му се възпротиви на пътя, когато идеше от Египет.
3теперь иди и порази Амалика, и истреби все, что у него; и не давай пощады ему, но предай смерти от мужа до жены, от отрока до грудного младенца, от вола до овцы, от верблюда до осла.
3Иди сега та порази Амалика, обречи на изтребление всичко, що има, и не го пожали; но избий мъж и жена, дете и бозайниче, говедо и овца, камила и осел.
4И собрал Саул народ и насчитал их в Телаиме двести тысяч Израильтян пеших и десять тысяч из колена Иудина.
4Прочее, Саул повика людете та ги преброи в Телаам [и бяха] двеста хиляди пешаци [израилтяни] и десет хиляди Юдови мъже.
5И дошел Саул до города Амаликова, и сделал засаду в долине.
5И Саул дойде до един амаликов град и постави засада в долината.
6И сказал Саул Кинеянам: пойдите, отделитесь, выйдите из среды Амалика, чтобы мне не погубить вас с ним, ибо вы оказали благосклонность всемИзраильтянам, когда они шли из Египта. И отделились Кинеяне из средыАмалика.
6А Саул каза на кенейците: Идете, оттеглете се, слезте отсред амаличаните, за да не ви изтребя с тях; защото вие постъпвахте с благост към всичките израилтяни, когато идеха от Египет. И така, кенейците се оттеглиха отсред амаличаните.
7И поразил Саул Амалика от Хавилы до окрестностей Сура, что пред Египтом;
7И Саул порази амаличаните от Евила до прохода на Сур, срещу Египет.
8и Агага, царя Амаликова, захватил живого, а народ весь истребил мечом.
8И хвана жив амаличкия цар Агаг, а изтреби всичките люде с острото на ножа.
9Но Саул и народ пощадили Агага и лучших из овец и волов и откормленных ягнят, и все хорошее, и не хотели истребить, а все вещи маловажные ихудые истребили.
9Саул, обаче, и людете пощадиха Агага, и по-добрите от овците и от говедата и от угоените, и агнетата и всичко, което беше добро, и не искаха да ги обрекат на изтребление; но всичко, което беше изхабено и нямаше стойност, него изтребиха.
10И было слово Господа к Самуилу такое:
10Тогава Господното слово дойде към Самуила и каза:
11жалею, что поставил Я Саула царем, ибо он отвратился от Меня ислова Моего не исполнил. И опечалился Самуил и взывал к Господу целуюночь.
11Разкаях се, гдето поставих Саула цар, понеже той се отвърна от да Ме следва, и не извърши повеленията Ми. А това нещо възмути Самуила, и той викаше към Господа цялата нощ.
12И встал Самуил рано утром и пошел навстречу Саулу. И известили Самуила, что Саул ходил на Кармил и там поставил себе памятник, и сошел в Галгал.
12И на утринта, като стана Самуил рано, за да посрещне Саула, известиха на Самуила казвайки: Саул дойде в Кармил, и, ето, като си издигна паметник {Еврейски: Ръка.}, обърна се та замина и слезе в Галгал.
13Когда пришел Самуил к Саулу, то Саул сказал ему: благословен ты у Господа; я исполнил слово Господа.
13И когато Самуил дойде при Саула, Саул му каза: Благословен да си от Господа! изпълних Господната заповед.
14И сказал Самуил: а что это за блеяние овец в ушах моих и мычание волов, которое я слышу?
14Но Самуил каза: Що значи тогава това блеене на овци в ушите ми, и тоя рев на говеда, що слушам?
15И сказал Саул: привели их от Амалика, так как народ пощадил лучших из овец и волов для жертвоприношения Господу Богу твоему; прочее же мы истребили.
15И Саул отговори: От амаличаните ги докараха; защото людете пощадиха по-добрите от овците и от говедата, за да пожертвуват на Господа твоя Бог; а другите обрекохме на изтребление.
16И сказал Самуил Саулу: подожди, я скажу тебе, что сказал мне Господь ночью. И сказал ему Саул: говори.
16Тогава Самуил каза на Саула: Почакай, и ще ти известя какво ми говори Господ нощес. А той му рече: Казвай.
17И сказал Самуил: не малым ли ты был в глазах твоих, когда сделался главою коленИзраилевых, и Господь помазал тебя царем над Израилем?
17И рече Самуил: Когато ти беше малък пред собствените си очи, не стана ли глава на Израилевите племена? Господ те помаза цар над Израиля,
18И послал тебя Господь в путь, сказав: „иди и предай заклятию нечестивых Амаликитян и воюй против них, доколе не уничтожишь их".
18и Господ те изпрати на път и рече: Иди та изтреби грешните амаличани, и воювай против тях догде се довършат.
19Зачем же ты не послушал гласа Господа и бросился на добычу, и сделал зло пред очами Господа?
19Защо, прочее, не послуша ти Господния глас, но се нахвърли на користите, та стори това зло пред Господа?
20И сказал Саул Самуилу: я послушал гласа Господа и пошел в путь, куда послал меня Господь, и привел Агага, царяАмаликитского, а Амалика истребил;
20А Саул каза на Самуила: Да! послушах Господния глас, и отидох в пътя, по който Господ ме изпрати, и доведох амаличкия цар Агаг, а амаличаните обрекох на изтребление.
21народ же из добычи, из овец и волов, взял лучшее из заклятого,для жертвоприношения Господу Богу твоему, в Галгале.
21Но людете взеха от користите овци и говеда, по-добрите от обречените неща, за да пожертвуват на Господа твоя Бог в Галгал.
22И отвечал Самуил: неужели всесожжения и жертвы столько же приятны Господу, как послушание гласу Господа? Послушание лучше жертвы и повиновение лучше тука овнов;
22И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността - от тлъстината на овни.
23ибо непокорность есть такой же грех, что волшебство, и противление то же, что идолопоклонство; за то, что ты отверг слово Господа, и Он отверг тебя, чтобы ты не был царем.
23Защото непокорността е като греха на чародейството, и упорството като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар.
24И сказал Саул Самуилу: согрешил я, ибо преступил повеление Господа и слово твое; но я боялся народа и послушал голоса их;
24Тогава Саул каза на Самуила: Съгреших; защото престъпих Господното повеление и твоите думи, понеже се убоях от людете и послушах техния глас.
25теперь же сними с меня грех мой и воротись со мною, чтобы я поклонился Господу.
25Сега, прочее, прости, моля, съгрешението ми, и върни се с мене, за да се поклоня Господу.
26И отвечал Самуил Саулу: не ворочусь я с тобою, ибо ты отверг слово Господа, и Господь отверг тебя, чтобы ты не был царем над Израилем.
26А Самуил каза на Саула: Няма да се върна с тебе, защото ти отхвърли Господното слово, и Господ отхвърли тебе, да не бъдеш цар над Израиля.
27И обратился Самуил, чтобы уйти. Но Саул ухватился за крайодежды его и разодрал ее.
27И като се обърна Самуил да си отиде, той хвана полата на мантията му, и тя се раздра.
28Тогда сказал Самуил: ныне отторг Господь царство Израильское оттебя и отдал его ближнему твоему, лучшему тебя;
28И рече му Самуил: Господ откъсна днес Израилевото царство от тебе и го даде на един твой ближен, който е по-добър от тебе.
29и не скажет неправды и не раскается Верный Израилев; ибо не человек Он, чтобы раскаяться Ему.
29Па и Силният Израилев няма да излъже, нито да се разкае; защото Той не е човек та да се разкайва.
30И сказал Саул : я согрешил, но почти меня ныне пред старейшинами народа моего и пред Израилем и воротись со мною, и я поклонюсь Господу Богу твоему.
30А той каза: Съгреших; но сега стори ми чест, моля пред старейшините на людете ми и пред Израиля, и върни се с мене, за да се поклоня на Господа твоя Бог.
31И возвратился Самуил за Саулом, и поклонился Саул Господу.
31И тъй, Самуил се върна [и отиде] след Саула; и Саул се поклони на Господа.
32Потом сказал Самуил: приведите ко мне Агага, царя Амаликитского. Иподошел к нему Агаг дрожащий, и сказал Агаг: конечно горечь смерти миновалась?
32Тогава рече Самуил: Доведете ми тук амаличкия цар Агаг. И Агаг дойде при него весело, защото си казваше: Непременно горчивината на смъртта ще е преминала.
33Но Самуил сказал: как меч твой жен лишал детей, так мать твоя между женами пусть лишена будет сына .И разрубил Самуил Агага пред Господом в Галгале.
33А Самуил рече: Както мечът ти е обезчадил жени, така и твоята майка ще се обезчади между жените. И Самуил съсече Агага пред Господа в Галгал.
34И отошел Самуил в Раму, а Саул пошел в дом свой, в Гиву Саулову.
34Тогава Самуил си отиде в Рама, а Саул отиде у дома си в Гавая Саулова.
35И более не видался Самуил с Саулом до дня смерти своей; но печалился Самуил о Сауле, потому что Господь раскаялся, что воцарил Саула над Израилем.
35И Самуил не видя вече Саула до деня на смъртта си; обаче Самуил плачеше за Саула. И Господ се разкая, за гдето беше поставил Саула цар над Израиля.