1Отрок Самуил служил Господу при Илии; слово Господне было редко в те дни, видения были не часты.
1А в ония дни, когато детето Самуил слугуваше Господу пред Илия, слово от Господа беше рядкост, и нямаше явно видение.
2И было в то время, когда Илий лежал на своем месте, – глаза же его начали смежаться, и он не мог видеть, –
2И в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, (а очите му бяха почнали да ослабват та не можеше да вижда),
3и светильник Божий еще не погас, и Самуил лежал в храме Господнем, где ковчег Божий;
3и Божият светилник не беше още изгаснал в Господния храм, гдето беше Божият ковчег, и Самуил си беше легнал,
4воззвал Господь к Самуилу: И отвечал он: вот я!
4Господ повика Самуила; и той рече: Ето ме.
5И побежал к Илию и сказал: вот я! ты звал меня. Но тот сказал: я не звал тебя; пойди назад, ложись. И он пошел и лег.
5И завтече се при Илия та рече: Ето ме, защо ме повика. А той рече: Не съм те повикал; върни се та си легни. И той отиде и си легна.
6Но Господь в другой раз воззвал к Самуилу: Он встал, и пришел к Илию вторично, и сказал: вот я! ты звал меня. Но тот сказал: я не звал тебя, сын мой; пойди назад, ложись.
6А Господ извика още втори път: Самуиле! И Самуил стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защо ме повика? А той отговори: Не съм те викал, чадо мое; върни се та си легни.
7Самуил еще не знал тогда голоса Господа, и еще не открывалось ему слово Господне.
7Самуил не познаваше още Господа; и слово от Господа не беше му се откривало.
8И воззвал Господь к Самуилу еще в третий раз. Он встал и пришел к Илию и сказал: вот я! ты звал меня. Тогда понялИлий, что Господь зовет отрока.
8И Господ повика Самуила още трети път. И той стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илия разбра, че Господ е повикал детето.
9И сказал Илий Самуилу: пойди назад и ложись, и когда Зовущий позовет тебя, ты скажи: говори, Господи, ибо слышит раб Твой. И пошел Самуил и лег на месте своем.
9Затова, Илий каза на Самуила: Иди та си легни; и ако те повика, кажи: Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. И тъй, Самуил отиде та си легна на мястото си.
10И пришел Господь, и стал, и воззвал, как в тот и другой раз: Самуил, Самуил! И сказал Самуил: говори, Господи , ибо слышит раб Твой.
10И Господ дойде та застана и извика както по-напред: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша.
11И сказал Господь Самуилу: вот, Я сделаю дело в Израиле, о которомкто услышит, у того зазвенит в обоих ушах;
11Тогава Господ каза на Самуила: Ето, Аз ще извърша в Израиля едно такова дело, щото на всеки, който го чуе, ще му писнат двете уши.
12в тот день Я исполню над Илием все то, что Я говорил о доме его;Я начну и окончу;
12В оня ден ще извърша против Илия всичко, що говорих за дома му; ще почна и ще свърша.
13Я объявил ему, что Я накажу дом его на веки за ту вину, что онзнал, как сыновья его нечествуют, и не обуздывал их;
13Защото му известих, че ще съдя дома му до века поради беззаконието което той знае; понеже синовете му навлякоха проклетия на себе си, а той не ги възпря.
14и посему клянусь дому Илия, что вина дома Илиева не загладится ни жертвами, ни приношениями хлебными вовек.
14За това се заклех за Илиевия дом, че беззаконието на Илиевия дом няма да се очисти до века с жертва, нито с принос.
15И спал Самуил до утра, и отворил двери дома Господня; и боялся Самуил объявить видение сие Илию.
15И Самуил лежа до утринта; после отвори вратата на Господния дом. Но Самуил се боеше да каже видението на Илия.
16Но Илий позвал Самуила и сказал: сын мой Самуил! Тот сказал: вот я!
16А Илия повика Самуила, казвайки: Самуиле! чадо мое! А той рече: Ето ме.
17И сказал Илий : что сказано тебе? не скрой от меня; то и то сделает с тобою Бог, и еще больше сделает, если ты утаишь от меня что-либо из всего того, что сказано тебе.
17И каза: Какво слово ти говори [Господ?] не крий го, моля, от мене. Така да ти направи Бог, да! и повече да притури, ако скриеш от мене някоя от всичките думи, които ти е говорил.
18И объявил ему Самуил все и не скрыл от него ничего . Тогда сказал Илий :Он – Господь; что Ему угодно, то да сотворит.
18Тогава Самуил му каза всичко, и не скри нищо от него. И рече [Илий]: Господ е; нека стори каквото Му е угодно.
19И возрос Самуил, и Господь был с ним; и не осталось ни одного из слов его неисполнившимся.
19И Самуил растеше; и Господ бе с него, и не оставаше да падне на земята ни една от неговите думи.
20И узнал весь Израиль от Дана до Вирсавии, что Самуил удостоен бытьпророком Господним.
20И целият Израил, от Дан до Вир-савее, позна, че Самуил беше потвърден {Или: верен.} за Господен пророк,
21И продолжал Господь являться в Силоме после того, как открыл Себя Самуилу в Силоме чрез слово Господне.
21И Господ пак се явяваше в Сило; защото Господ се откриваше на Самуила в Сило чрез словеса от Господа. И Самуиловите думи се разнасяха {Или: се изпълняваха.} по целия Израил.