¹И пробыл ковчег Господень в области Филистимской семь месяцев.

¹Господният ковчег стоя във Филистимската земя седем месеца;

²И призвали Филистимляне жрецов и прорицателей, и сказали: что намделать с ковчегом Господним? научите нас, как нам отпустить его в свое место.

²и тогава филистимците повикаха жреците и чародеите и казаха: Що да сторим с Господния ковчег? Кажете ни как да го изпратим на мястото му?

³Те сказали: если вы хотите отпустить ковчег Бога Израилева, то не отпускайте его ни с чем, но принесите Ему жертву повинности; тогда исцелитесь и узнаете, за что не отступает от вас рука Его.

³А те рекоха: Ако изпратите ковчега на Израилевия Бог, не го изпращайте празен, но непременно му отдайте принос за престъпление; тогава ще оздравеете, и ще узнаете защо ръката Му не се е оттеглила от вас.

⁴И сказали они: какую жертву повинности должны мы принести Ему? Те сказали: по числу владетелей Филистимских пять наростов золотых и пять мышей золотых; ибо казнь одна на всех вас и на владетелях ваших;

⁴И казаха: Какъв принос за престъпление трябва да му отдадем? А те рекоха: Пет златни хемороиди и пет златни мишки, [според] числото на филистимските началници; защото същата язва беше върху всички вас и върху началниците ви.

⁵итак сделайте изваяния наростов ваших и изваяния мышей ваших,опустошающих землю, и воздайте славу Богу Израилеву; может быть, Он облегчит руку Свою над вами и над богами вашими и над землею вашею;

⁵Затова, да направите подобия на хемороидите си, и подобия на мишките, които повреждат земята ви; и да отдадете слава на Израилевия Бог, та дано би олекчил ръката Си над вас, над боговете ви, и над земята ви.

⁶и для чего вам ожесточать сердце ваше, как ожесточили сердце свое Египтяне и фараон? вот, когда Господь показал силу Свою над ними, то они отпустили их, и тепошли;

⁶Защо, прочее, закоравявате сърцата си, както египтяните и Фараон закоравиха сърцата си? След като извърши чудеса всред тях, те не пуснаха ли людете да си отидат, и те тръгнаха?

⁷итак возьмите, сделайте одну колесницу новую и возьмите двухпервородивших коров, на которых не было ярма, и впрягите коров в колесницу, а телят их отведите от них домой;

⁷И тъй сега, вземете си една нова кола, та я пригответе, [вземете] и две дойни крави, на които хомот не е турян, и впрегнете кравите в колата, а телците им [вземете] отподир тях и върнете ги у дома.

⁸и возьмите ковчег Господень, и поставьте его на колесницу, а золотые вещи, которые принесете Ему в жертву повинности, положите в ящик сбоку его; и отпустите его, и пусть пойдет;

⁸Тогава вземете Господния ковчег та го турете на колата; и златните неща, които Му отдавате в принос за престъпление, турете в ковчежец от страната му; и изпратете го да иде.

⁹и смотрите, если он пойдет к пределам своим, к Вефсамису, то он великое сие зло сделал нам; если же нет, то мы будем знать, что не его рука поразила нас, а сделалось это с нами случайно.

⁹И гледайте: ако тръгне по пътя към своята граница у Ветсемес, тогава Той ни е сторил това голямо зло; но ако не, тогава ние ще знаем, че не е Неговата ръка, която ни е поразила, но това ни е постигнало случайно.

¹⁰И сделали они так: и взяли двух первородивших коров и впрягли их в колесницу, а телят их удержали дома;

¹⁰И мъжете сториха така: взеха две дойни крави, та ги впрегнаха в колата, а телците им затвориха у дома.

¹¹и поставили ковчег Господа на колесницу и ящик с золотыми мышамии изваяниями наростов.

¹¹И положиха на колата Господния ковчег, и ковчежеца със златните мишки и подобията на хемороидите си.

¹²И пошли коровы прямо на дорогу к Вефсамису; одною дорогою шли, шли и мычали, но не уклонялись ни направо, ни налево; владетели же Филистимские следовали за ними до пределов Вефсамиса.

¹²И кравите се отправиха по пътя направо за Витсемес; все по друма вървяха, и ревяха, като отиваха, без да се обръщат ни на дясно, ни на ляво; а филистимските началници идеха подир тях до границата на Ветсемес.

¹³Жители Вефсамиса жали тогда пшеницу в долине, и взглянувувидели ковчег Господень, и обрадовались, что увидели его.

¹³А ветсемесците жънеха пшеницата си в долината; и като подигнаха очи, видяха ковчега, и като го видяха, зарадваха се.

¹⁴Колесница же пришла на поле Иисуса Вефсамитянина и остановиласьтам; и был тут большой камень, и раскололи колесницу на дрова, а коров принесли во всесожжение Господу.

¹⁴И колата влезе в нивата на Исуса ветсемесеца та застана там, гдето имаше голям камък; и нацепиха дървата на колата, та принесоха кравите във всеизгаряне Господу.

¹⁵Левиты сняли ковчег Господа и ящик, бывший при нем, в котором были золотые вещи, и поставили на большом том камне; жители же Вефсамиса принесли в тотдень всесожжения и закололи жертвы Господу.

¹⁵Тогава левитите снеха Господния ковчег и ковчежеца, който беше с него, в който бяха златните неща, и ги положиха на големия камък; и в същия ден ветсемеските мъже принесоха всеизгаряния и пожертвуваха жертви Господу.

¹⁶И пять владетелей Филистимских видели это и возвратились в тот день в Аккарон.

¹⁶А петимата филистимски началници, като видяха това, върнаха се в Акарон в същия ден.

¹⁷Золотые эти наросты, которые принесли Филистимляне в жертву повинности Господу, были: один за Азот, один за Газу, один за Аскалон, один за Геф, один за Аккарон;

¹⁷А златните хемороиди, които филистимците отдадоха Господу в принос за престъпление, бяха следните: един за Азот, един за Газа, един за Аскалон, един за Гет, един за Акарон;

¹⁸а золотые мыши были по числу всех городов Филистимских – пяти владетелей,от городов укрепленных и до открытых сел, до большого камня, на котором поставили ковчег Господа и который находится до сего дня на поле Иисуса Вефсамитянина.

¹⁸а златните мишки бяха[ според] числото на всичките филистимски градове принадлежащи на петимата началници, както оградените градове, така и неоградените села, дори до големия камък {Или: Авел.}, на който положиха Господния ковчег, - [камък, който стои] до днес в нивата на Исуса ветсемесеца.

¹⁹И поразил Он жителей Вефсамиса за то, что они заглядывали в ковчег Господа, и убил из народа пятьдесят тысяч семьдесят человек; и заплакал народ, ибо поразил Господь народ поражением великим.

¹⁹Но [Господ] порази ветсемеските мъже за гдето погледнаха в Господния ковчег, като порази от людете петдесет хиляди и седемдесет мъже; и людете плакаха, защото Господ порази людете с голямо изтребление.

²⁰И сказали жители Вефсамиса: кто может стоять пред Господом, сим святым Богом? и к кому Он пойдет от нас?

²⁰И ветсемеските мъже казаха: Кой може да застане пред Господа, пред светия тоя Бог? и при кого да отиде Той от нас?

²¹И послали послов к жителям Кириаф-Иарима сказать: Филистимляне возвратили ковчег Господа; придите, возьмите его к себе.

²¹Сетне изпратиха вестители до кириатиаримските жители да кажат: Филистимците донесоха назад Господния ковчег; слезте и изкачете го при себе си.