1После сего Моавитяне и Аммонитяне, а с ними некоторые из страны Маонитской, пошли войною на Иосафата.
1След това моавците и амонците, и с тях някои от маонците {Еврейски: Амонците. Виж. 10 и Гл. 26:7.} дойдоха да воюват против Иосафата.
2И пришли, и донесли Иосафату, говоря: идет на тебямножество великое из-за моря, от Сирии, и вот они в Хацацон-Фамаре, то есть в Енгедди.
2Тогава някои дойдоха та известиха на Иосафата, като рекоха: Голямо множество иде против тебе изотвъд [Соленото] море, от Сирия; и ето ги в Асасон-тамар, (който е Енгади).
3И убоялся Иосафат, и обратил лице свое взыскать Господа, и объявил пост по всей Иудее.
3А Иосафат се уплаши, и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по целия Юда.
4И собрались Иудеи просить помощи у Господа; из всех городов Иудиных пришли они умолять Господа.
4И юдейците се събраха за да искат [помощ] от Господа; дори от всичките Юдови градове дойдоха да търсят Господа.
5И стал Иосафат в собрании Иудеев и Иерусалимлян в доме Господнем, пред новым двором,
5И Иосафат застана всред събраните юдейци и ерусалимляни в Господния дом, пред новия двор, и рече:
6и сказал: Господи Боже отцов наших! Не Ты ли Бог на небе? И Ты владычествуешь над всеми царствами народов, и в Твоей руке сила и крепость, и никто не устоит противТебя!
6Господи Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе?
7Не Ты ли, Боже наш, изгнал жителей земли сей пред лицем народа ТвоегоИзраиля и отдал ее семени Авраама, друга Твоего, навек?
7Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изпъдил жителите на тая земя пред людете Си Израиля, и дал си я за винаги на потомството на приятеля Си Авраама?
8И они поселились на ней и построили Тебе на ней святилище во имя Твое, говоря:
8И те се заселиха в нея, и построиха Ти светилище в нея за Твоето име, и рекоха:
9если придет на нас бедствие: меч наказующий, или язва, или голод, то мы станем пред домом сим и пред лицем Твоим, ибо имя Твое в доме сем;и воззовем к Тебе в тесноте нашей, и Ты услышишь и спасешь.
9Ако ни връхлети зло, - меч, съдба, мор, или глад; - и ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.
10И ныне вот Аммонитяне и Моавитяне и обитатели горы Сеира, чрез земли которых Ты не позволил пройти Израильтянам, когда они шли из земли Египетской, а потому они миновали их и не истребили их, –
10И сега, ето амонците и моавците и ония от гората Сиир, които не си оставил Израиля да ги нападне, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха, -
11вот они платят нам тем , что пришли выгнать нас из наследственного владения Твоего, которое Ты отдал нам.
11ето как ни възнаграждават като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.
12Боже наш! Ты суди их. Ибо нет в нас силы против множества сего великого, пришедшего на нас, и мы не знаем, что делать, но к Тебе очи наши!
12Боже наш, не щеш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против, нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни.
13И все Иудеи стояли пред лицем Господним, и малые дети их, жены их и сыновья их.
13А целият Юда стоеше пред Господа с челядите си, жените си и чадата си.
14Тогда на Иозиила, сына Захарии, сына Ванеи, сына Иеиела, сынаМатфании, левита из сынов Асафовых, сошел Дух Господень среди собрания
14Тогава всред събранието дойде Господният Дух на левитина Яазиил, Захариевия син, (а [Захария бе] син на Венаия, син на Елила, син на Матания), от Асафовите потомци; и рече:
15и сказал он: слушайте, все Иудеи и жители Иерусалима и царь Иосафат! Так говорит Господь к вам: не бойтесь и не ужасайтесь множества сего великого, ибо не ваша война, а Божия.
15Слушайте, целий Юдо, вие ерусалимски жители, и ти царю Иосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий.
16Завтра выступите против них: вот они всходят на возвышенность Циц, и вы найдете их на конце долины, пред пустынею Иеруилом.
16Слезте утре против тях; ето, те възлизат през нагорнището Асис, и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.
17Не вам сражаться на сей раз; вы станьте, стойте и смотрите на спасение Господне, посылаемое вам. Иуда и Иерусалим! не бойтесь и не ужасайтесь. Завтра выступите навстречу им, и Господь будет с вами.
17Не ще да е потребно вие да се биете в тоя [бой]; поставете се, застанете, и вижте със себе си [извършеното] от Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; не бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.
18И преклонился Иосафат лицем до земли, и все Иудеи и жители Иерусалима пали пред Господом, чтобы поклониться Господу.
18Тогава Иосафат се наведе с лицето до земята; и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред Господа, та се поклониха Господу.
19И встали левиты из сынов Каафовых и из сынов Кореевых – хвалить Господа Бога Израилева, голосом весьма громким.
19И левитите, от потомците на Каатовците и от потомците на Кореевците, станаха да хвалят с много силен глас Господа Израилевия Бог.
20И встали они рано утром, и выступили к пустыне Фекойской; и когда они выступили, стал Иосафат и сказал: послушайте меня, Иудеи и жители Иерусалима! Верьте Господу Богу вашему,и будьте тверды; верьте пророкам Его, и будет успех вам.
20И тъй, на сутринта станаха рано, та излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Иосафат застана та рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители; вярвайте в Господа вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте пророците Му, и ще имате добър успех.
21И совещался он с народом, и поставил певцов Господу, чтобы они вблаголепии святыни, выступая впереди вооруженных, славословили и говорили: славьте Господа, ибо вовек милость Его!
21Тогава, като се съветва с людете, нареди някои от тях да пеят Господу и да хвалят великолепието на [Неговата] светост като излизат пред войската казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е до века.
22И в то время, как они стали восклицать и славословить, Господь возбудил несогласие между Аммонитянами, Моавитянами и обитателями горы Сеира, пришедшими на Иудею, и были они поражены:
22И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против [ония от] хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бидоха поразени.
23ибо восстали Аммонитяне и Моавитяне на обитателей горы Сеира, побивая и истребляя их , а когда покончили с жителями Сеира, тогда стали истреблять друг друга.
23Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.
24И когда Иудеи пришли на возвышенность к пустыне и взглянули на то многолюдство, и вот – трупы, лежащие на земле, и нет уцелевшего.
24А Юда, като стигна до стражарската кула на пустинята, погледна към множеството и, ето, те бяха мъртви тела паднали на земята, и никой не беше се избавил.
25И пришел Иосафат и народ его забирать добычу, и нашли у них во множестве и имущество, и одежды, и драгоценные вещи, и набрали себе столько, что не могли нести. И три дня они забирали добычу; так велика была она!
25И когато Иосафат и людете му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и взеха си толкоз много, щото не можеха да ги отнесат; а три дена обираха, защото користите бяха много.
26А в четвертый день собрались на долину благословения, так как там они благословили Господа. Посему и называют то место долиною благословения до сего дня.
26А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; за туй онова място се нарече Долина на благословение, [и така се нарича] до днес.
27И пошли назад все Иудеи и Иерусалимляне и Иосафат во главе их, чтобы возвратиться в Иерусалим с веселием, потому что далим Господь торжество над врагами их.
27Тогава всичките Юдови и ерусалимски мъже, с Иосафата начело, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил [с поражението] на неприятелите им.
28И пришли в Иерусалим с псалтирями, и цитрами, и трубами, к дому Господню.
28И дойдоха в Ерусалим с псалтири и арфи и тръби до Господния дом.
29И был страх Божий на всех царствах земных, когда они услышали, что Сам Господь воевал против врагов Израиля.
29И страх от Бога обзе всичките царства на [околните] страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израиля.
30И спокойно стало царство Иосафатово, и дал ему Бог его покой со всех сторон.
30И така, царството на Иосафата се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие от всякъде.
31Так царствовал Иосафат над Иудеею: тридцати пяти лет он был , когда воцарился, и двадцать пять лет царствовал в Иерусалиме. Имя матери его Азува, дочь Салаила.
31Така Иосафат царуваше над Юда. Той бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.
32И ходил он путем отца своего Асы и не уклонился от него, делая угодное в очах Господних.
32Той ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа.
33Только высоты не были отменены, и народ еще не обратил твердо сердца своего к Богу отцов своих.
33Високите места обаче не се отмахнаха, нито още бяха людете утвърдили сърцата си към Бога на бащите си.
34Прочие деяния Иосафата, первые и последние, описаны в записях Ииуя, сына Ананиева, которые внесены в книгу царей Израилевых.
34А останалите дела на Иосафата, първите и последните, ето, написани са в историята на Ииуя, Ананиевия син, който се споменува в Книгата на Израилевите царе.
35Но после того вступил Иосафат, царь Иудейский в общение с Охозиею, царем Израильским, который поступал беззаконно,
35А след това Юдовият цар Иосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.
36и соединился с ним, чтобы построить корабли для отправления в Фарсис; и построили они корабли в Ецион-Гавере.
36Сдружи се с него за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер.
37И изрек тогда Елиезер, сын Додавы из Мареши, пророчество на Иосафата, говоря: так как ты вступил в общение с Охозиею, то разрушил Господь дело твое. – И разбились корабли, и не могли идти в Фарсис.
37Тогава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Иосафата, казвайки: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, тъй че не можаха да идат в Тарсис.