¹Езекия воцарился двадцати пяти лет, и двадцать девять лет царствовал в Иерусалиме; имя матери его Авия, дочь Захарии.

¹Езекия беше двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим; а името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря.

²И делал он угодное в очах Господних точно так, как делал Давид,отец его.

²Той върши това, което бе право пред Господа, напълно както извърши баща му Давид.

³В первый же год царствования своего, в первый месяц, он отворилдвери дома Господня и возобновил их,

³В първия месец от първата година на царуването си той отвори вратите на Господния дом и ги поправи.

⁴и велел прийти священникам и левитам, и собрал их на площади восточной,

⁴И като доведе свещениците и левитите, събра ги на източния площад и рече им:

⁵и сказал им: послушайте меня, левиты! Ныне освятитесь сами и освятите дом Господа Бога отцов ваших, и выбросьте нечистоту из святилища.

⁵Слушайте ме, левити, осветете се сега, осветете и храма на Господа Бога на бащите си, и изнесете нечистотата от светото място.

⁶Ибо отцы наши поступали беззаконно, и делали неугодное в очах Господа Бога нашего, и оставили Его, и отвратили они лица своиот жилища Господня, и оборотились спиною,

⁶Защото бащите ни са отстъпили, сторили са зло пред Господа нашия Бог, оставили са Го и са отвърнали лицата си от Господното обиталище, и са обърнали гръб;

⁷и заперли двери притвора, и погасили светильники, и не сожигали курения, и не возносили всесожжений во святилище Бога Израилева.

⁷те са затворили вратите на предхрамието и са изгасили светилниците, а не са кадили темян нито пренасяли всеизгаряния в светото място на Израилевия Бог.

⁸И был гнев Господа на Иудею и на Иерусалим, и Он отдал их на позор, на опустошение и на посмеяние, как вы видите глазами вашими.

⁸Затова гняв от Господа е бил върху Юда и Ерусалим, и Той ги предаде да бъдат тласкани, и да бъдат [предмет] на учудване и на съскане, както виждате с очите си.

⁹И вот, пали отцы наши от меча, а сыновья наши и дочери наши и жены наши за это в плену доныне.

⁹Защото, ето, бащите ни са паднали от нож, а синовете ни, дъщерите ни и жените ни са поради това в плен.

¹⁰Теперь у меня на сердце – заключить завет с Господом Богом Израилевым, да отвратит от нас пламень гнева Своего.

¹⁰Сега, прочее, имам сърдечно желание да направим завет с Господа Израилевия Бог, за да отвърне от нас яростния Си гняв.

¹¹Дети мои! не будьте небрежны, ибо вас избрал Господь предстоять лицу Его, служить Ему и быть у Него служителями и возжигателями курений.

¹¹Чада мои, не бивайте сега небрежни; защото вас е избрал Господ да стоите пред Него, да Му служите, да сте Му служители и да кадите.

¹²И встали левиты: Махаф, сын Амасая, и Иоель, сын Азарии, из сыновей Каафовых; и из сыновей Мерариных: Кис, сын Авдия, и Азария,сын Иегаллелела; и из племени Гирсонова: Иоах, сын Зиммы, и Еден, сын Иоаха;

¹²Тогава станаха левитите: Маат Амасаевият син и Иоил Азариевият син, от Каатовите потомци; а от Мерариевите потомци, Кис Авдиевият син и Азария Ялелеиловият син; от Герсоновците, Иоах Земовият син и Еден Иоаховият син;

¹³и из сыновей Елицафановых: Шимри и Иеиел; и из сыновей Асафовых: Захария и Матфания;

¹³от Елисафановите потомци, Симрий и Еиил; от Асафовите потомци, Захария и Матания;

¹⁴и из сыновей Емановых: Иехиел и Шимей; и из сыновей Идифуновых: Шемаия и Уззиел.

¹⁴от Емановите потомци, Ехиил и Семей; а от Едутуновите потомци, Семаия и Озиил;

¹⁵Они собрали братьев своих и освятились, и пошли по приказанию царя очищать дом Господень по словам Господа.

¹⁵и те, като събраха братята си та се осветиха, влязоха според царската заповед, съгласно Господното слово, да очистят Господния дом.

¹⁶И вошли священники внутрь дома Господня для очищения, и вынесли все нечистое, что нашли в храме Господнем, на двор дома Господня, а левиты взяли это, чтобы вынести вон к потоку Кедрону.

¹⁶Свещениците влязоха в по-вътрешната част на Господния дом, за да я очистят, и изнесоха в двора на Господния дом всичката нечистота, която намериха в Господния храм; а левитите взеха та я изнесоха вън в потока Кедрон.

¹⁷И начали освящать в первый день первого месяца, и в восьмой день того же месяца вошли в притвор Господень; и освящали домГосподень восемь дней, и в шестнадцатый день первого месяца кончили.

¹⁷На първия ден от първия месец почнаха да освещават, а на осмия ден от месеца стигнаха до Господния трем; и за осем дни осветиха Господния дом, и на шестнадесетия ден от първия месец свършиха.

¹⁸И пришли в дом к царю Езекии и сказали: мы очистили дом Господень, и жертвенник для всесожжения, и все сосуды его, и стол для хлебов предложения, ивсе сосуды его;

¹⁸Тогава влязоха в [двореца] при цар Езекия и рекоха: Очистихме изцяло Господния дом, олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и трапезата за присътствените хлябове с всичките й прибори;

¹⁹и все сосуды, которые забросил царь Ахаз во время царствования своего, в беззакониисвоем, мы приготовили и освятили, и вот они пред жертвенником Господним.

¹⁹при това, приготвихме и осветихме всичките вещи, които цар Ахаз, в царуването си, оскверни когато отстъпи: и ето ги пред Господния олтар.

²⁰И встал царь Езекия рано утром и собрал начальников города, и пошел в дом Господень.

²⁰Тогава цар Езекия стана рано, и като събра градските първенци, възлезе в Господния дом.

²¹И привели семь тельцов и семь овнов, и семь агнцев и семь козлов на жертву о грехе за царство и за святилище и за Иудею; и приказал он сынам Аароновым, священникам, вознести всесожжение на жертвенник Господень.

²¹И докараха седем юнеца, седем овена, седем агнета и седем козела в принос за грях за царството, за светилището и за Юда; и той заповяда на свещениците, Аароновите потомци, да ги принесат на Господния олтар.

²²И закололи тельцов, и взяли священники кровь, и окропили жертвенник, и закололи овнов, и окропили кровью жертвенник; и закололи агнцев, и окропили кровью жертвенник.

²²И тъй, те заклаха юнците, и свещениците, като взеха кръвта, попръскаха я по олтара, заклаха и овните и попръскаха кръвта им по олтара; тоже и агнетата заклаха и попръскаха кръвта им по олтара.

²³И привели козлов за грех пред лице царя и собрания, и они возложили руки свои на них.

²³Сетне преведоха козлите, които бяха в принос за грях, пред царя и събранието; и те положиха ръцете си на тях;

²⁴И закололи их священники, и очистили кровью их жертвенник для заглаждения грехов всего Израиля, ибо за всего Израиля приказал царь принести всесожжение и жертву о грехе.

²⁴тогава свещениците ги заклаха и попръскаха кръвта им по олтара в принос за грях, за да направят умилостивение за целия Израил; защото царят заповяда, щото всеизгарянето и приноса за грях [да станат] за целия Израил.

²⁵И поставил он левитов в доме Господнем с кимвалами, псалтирями и цитрами, по уставу Давида и Гада, прозорливца царева, и Нафана пророка, так как от Господа был устав этот чрез пророков Его.

²⁵И той постави левитите в Господния дом с кимвали, с псалтири и с арфи, според заповедта на Давида и на царевия гледач Гад и на пророк Натана; защото заповедта бе от Господа чрез пророците Му.

²⁶И стали левиты с музыкальными орудиями Давидовыми и священники с трубами.

²⁶И левитите стояха с Давидовите [музикални] инструменти, а свещениците с тръбите.

²⁷И приказал Езекия вознести всесожжение на жертвенник. И в то время, как началось всесожжение, началось пение Господу, при звуке труб и орудий Давида, царя Израилева.

²⁷Тогава Езекия заповяда да принесат всеизгарянето на олтара. И когато почна всеизгарянето, почна и пеенето Господу с тръбите и с инструментите на Израилевия цар Давида.

²⁸И все собрание молилось, и певцы пели, и трубили трубы, доколе не окончилось всесожжение.

²⁸А цялото събрание се кланяше, и певците пееха, и тръбите свиреха непрекъснато докле се извърши всеизгарянето.

²⁹По окончании же всесожжения царь и все находившиеся при нем преклонились и поклонились.

²⁹И като свършиха принасянето царят и всички, които присъствуваха с него, коленичиха и се поклониха.

³⁰И сказал царь Езекия и князья левитам, чтоб они славили Господа словами Давида и Асафа прозорливца, и они славили с радостью и преклонялись и поклонялись.

³⁰Тогава цар Езекия и първенците заповядаха на левитите да славословят Господа с думите на Давида и на гледача Асаф. И те пееха с веселие; и наведоха се та се поклониха.

³¹И продолжал Езекия и сказал: теперь вы посвятили себя Господу; приступайте и приносите жертвы и благодарственные приношенияв дом Господень. И понесло все собрание жертвы и благодарственные приношения, и всякий, кто расположен был сердцем, – всесожжения.

³¹След това, Езекия проговаряйки, каза: Сега, като сте се осветили Господу, пристъпете та принесете жертви и благодарителни приноси в Господния дом. И така, обществото принесе жертви и благодарителни приноси; и всеки, който имаше сърдечно съизволение, [принесе] и всеизгаряне.

³²И было число всесожжений, которые привели собравшиеся: семьдесят волов, сто овнов, двести агнцев – все это для всесожжения Господу.

³²И числото на всеизгарянията, които обществото принесе, възлезе на седемдесет юнеца, сто овена и двеста агнета; всички тия бяха за всеизгаряния Господу;

³³Других священных жертв было : шестьсот из крупного скота и три тысячи из мелкого скота.

³³а посветените [животни] бяха шестстотин говеда и три хиляди овце.

³⁴Но священников было мало, и они не могли сдирать кож со всех всесожжений, и помогали им братья их левиты, до окончания делаи доколе освятились прочие священники, ибо левиты были более тщательны в освящении себя, нежели священники.

³⁴Свещениците, обаче, бяха малцина, и не можеха да одерат всичките всеизгаряния; затова, братята им, левитите им, помогнаха докле се свърши работата и докле се осветиха свещениците; защото левитите показаха повече сърдечна правота да се освещават отколкото свещениците.

³⁵Притом же всесожжений было множество с туками мирных жертв и с возлияниями при всесожжении. Так восстановлено служение в доме Господнем.

³⁵А пък всеизгарянията бяха много, заедно с тлъстината на примирителните приноси и с възлиянията на всяко всеизгаряне. Така се възстанови службата на Господния дом.

³⁶И радовался Езекия и весь народ о том, что Бог так расположил народ, ибо это сделалось неожиданно.

³⁶И Езекия и всичките люде се радваха за гдето Бог беше предразположил людете; понеже това нещо стана ненадейно.