¹После таких дел и верности, пришел Сеннахирим, царь Ассирийский, ивступил в Иудею, и осадил укрепленные города, и думал отторгнуть их себе.

¹След тия неща и това [явление на] вярност, асирийският цар Сенахирим дойде та влезе в Юда, и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги усвои.

²Когда Езекия увидел, что пришел Сеннахирим с намерением воевать против Иерусалима,

²А Езекия, като видя, че Сенахирим дойде и че намерението му бе да воюва против Ерусалим,

³тогда решил с князьями своими и с военными людьми своими засыпать источники воды, которые вне города, и те помогли ему.

³съветва се с първенците си и със силните си мъже да запълни водните извори, които бяха вън от града; и те му помогнаха.

⁴И собралось множество народа, и засыпали все источники и поток,протекавший по стране, говоря: да не найдут цари Ассирийские, придя сюда , много воды.

⁴И като се събраха много люде, запълниха всичките извори и потока, който тече сред земята, защото казваха: Асирийските царе, като дойдат, защо да намерят много вода?

⁵И ободрился он, и восстановил всю обрушившуюся стену, и поднял ее до башни, и извне построил другую стену, и укрепил Милло в городе Давидовом, и наготовил множество оружия и щитов.

⁵И [Езекия] се ободри и съгради пак цялата стена, която бе съборена, направи кулите й по-високи, [съгради] и другата стена извън, и поправи Мило в Давидовия град, и направи много копия и щитове.

⁶И поставил военачальников над народом, и собрал их к себе на площадь у городских ворот, и говорил к сердцу их, и сказал:

⁶И постави военачалници над людете, и като ги събра при себе си на площада, при градската порта, говори им насърчително, казвайки:

⁷будьте тверды и мужественны, не бойтесь и не страшитесь царя Ассирийского и всего множества, которое с ним, потому что с нами более, нежели с ним;

⁷Бъдете силни и храбри, не бойте се, нито се уплашвайте от асирийския цар, нито от голямото множество, което е с него; защото с нас има Един по-велик отколкото има с него.

⁸с ним мышца плотская, а с нами Господь Бог наш, чтобы помогать нам и сражаться на бранях наших. И подкрепился народ словами Езекии, царя Иудейского.

⁸С него са плътски мишци; с нас е Господ нашият Бог, да ни помогне и да воюва в боевете ни. И людете се успокоиха от думите на Юдовия цар Езекия.

⁹После сего послал Сеннахирим, царь Ассирийский, рабов своих в Иерусалим, – сам он стоял против Лахиса, и вся сила его с ним, – к Езекии, царю Иудейскому, и ко всем Иудеям, которые в Иерусалиме, сказать:

⁹След това, асирийският цар Сенахирим прати слугите си в Ерусалим (а той и всичките му военачалници с него обсаждаха Лахис) до Юдовия цар Езекия и до целия Юда, който бе в Ерусалим, да рекат:

¹⁰так говорит Сеннахирим, царь Ассирийский: на что вы надеетесь и сидите в крепости в Иерусалиме?

¹⁰Така казва асирийският цар Сенахирим: На що се надявате та чакате в Ерусалим обсадата му?

¹¹Не обольщает ли вас Езекия, чтобы предать вас смерти от голода ижажды, говоря: Господь Бог наш спасет нас от руки царя Ассирийского?

¹¹Не мами ли ви Езекия, та ще ви предаде на смърт от глад и от жажда, като казва: Господ нашият Бог ще ни избави от ръката на асирийския цар?

¹²Не этот ли Езекия разрушил высоты Его и жертвенники Его, и сказал Иудее и Иерусалиму: пред жертвенником единым поклоняйтесь и на нем совершайтекурения?

¹²Езекия не е ли същият, който махна Неговите високи места и Неговите жертвеници, и заповяда на Юда и на Ерусалим, като каза: [Само] пред един олтар да се кланяте, и върху него да кадите?

¹³Разве вы не знаете, что сделал я и отцы мои со всеми народами земель? Могли ли боги народов земных спасти землю свою от руки моей?

¹³Не знаете ли що сторих аз и бащите ми на всичките племена на земите? Можаха ли боговете на народите на тия земи да избавят някак земята си от ръката ми?

¹⁴Кто из всех богов народов, истребленных отцами моими, мог спасти народ свой от руки моей? Как же возможет ваш Бог спасти вас от рукимоей?

¹⁴Кой от всичките богове на ония народи, които бащите ми изтребиха е могъл да избави людете си от ръката ми, та да може вашият Бог да ви избави от ръката ми?

¹⁵И ныне пусть не обольщает вас Езекия и не отклоняет вас таким образом; не верьте ему: если не в силах был ни один бог ни одного народа и царства спасти народ свой от руки моей и от руки отцов моих, то и ваш Бог не спасет вас от руки моей.

¹⁵Сега, прочее, да ви не мами Езекия, и да ви не убеждава по тоя начин, и не го вярвайте; защото никой бог, на кой да било народ или царство, не е могъл да избави людете си от моята ръка и от ръката на бащите ми, - та вашият ли Бог ще може да ви избави от ръката ми?

¹⁶И еще многое говорили рабы его против Господа Бога и против Езекии, рабаЕго.

¹⁶И слугите му говориха още повече против Господа Бога и против слугата Му Езекия.

¹⁷И письма писал он, в которых поносил Господа Бога Израилева и говорил против Него такие слова: как боги народов земных не спаслинародов своих от руки моей, так Бог Езекии не спасет народа Своего от руки моей.

¹⁷Той писа и писма да хули Господа Израилевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на тия земи не избавиха своите люде от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да избави Своите люде от ръката ми.

¹⁸И кричали громким голосом на Иудейском языке к народу Иерусалимскому, который был на стене, чтоб устрашить его и напугать его, и взятьгород.

¹⁸Тогава извикаха на Юдейски със силен глас към ерусалимските люде, които бяха на стената, за да ги уплашат и да ги смутят, та да превземат града;

¹⁹И говорили о Боге Иерусалима, как о богах народов земли, – изделии рук человеческих.

¹⁹и говориха за ерусалимския Бог, както за боговете на племената на света, които са дело на човешки ръце.

²⁰И помолился царь Езекия и Исаия, сын Амосов, пророк, и возопили к небу.

²⁰Затова цар Езекия и пророк Исаия, Амосовият син, се помолиха и викаха към небето.

²¹И послал Господь Ангела, и он истребил всех храбрых иглавноначальствующего и начальствующих в войске царя Ассирийского. И возвратился он со стыдом в землю свою; и когда пришел в дом бога своего, – исшедшие из чресл его поразили его там мечом.

²¹И Господ прати ангел, който погуби всичките силни и храбри мъже, и първенците, и военачалниците в стана на асирийския цар. Така той се върна с посрамено лице в земята си. И когато влезе в капището на бога си, тия, които бяха излезли из чреслата му, го убиха там с нож.

²²Так спас Господь Езекию и жителей Иерусалима от руки Сеннахирима, царя Ассирийского, и от руки всех и оберегал их отовсюду.

²²Така Господ избави Езекия и ерусалимските жители от ръката на асирийския цар Сенахирим, и от ръката на всички [други], и ги ръководеше на всяка страна.

²³Тогда многие приносили дары Господу в Иерусалим и дорогие вещи Езекии, царю Иудейскому. И он возвеличился после сего в глазах всех народов.

²³И мнозина донесоха дарове Господу в Ерусалим, и скъпоценности на Юдовия цар Езекия; така че от тогава нататък той се възвеличаваше пред всичките народи.

²⁴В те дни заболел Езекия смертельно. И помолился Господу, и Он услышал его и дал ему знамение.

²⁴В това време Езекия се разболя до смърт: и като се помоли Господу, Той му говори и му даде знамение.

²⁵Но не воздал Езекия за оказанные ему благодеяния, ибо возгордилось сердце его. И былна него гнев Божий и на Иудею, и на Иерусалим.

²⁵Но Езекия не отдаде [Господу] според стореното нему благодеяние, защото сърцето му се надигна; за това гняв падна на него и на Юда и Ерусалим.

²⁶Но как смирился Езекия в гордости сердца своего, – сам и жители Иерусалима, то не пришел на них гнев Господень во дни Езекии.

²⁶Обаче, Езекия се смири поради надигането на сърцето си, той и ерусалимските жители, тъй че Господният гняв не дойде на тях в Езекиевите дни.

²⁷И было у Езекии богатства и славы весьма много, и хранилище он сделал у себя для серебра и золота, и камней драгоценных, и для ароматов и щитов, и для всяких драгоценных сосудов;

²⁷И Езекия придоби много голямо богатство и слава; и направи съкровищници за сребро и злато, за скъпоценни камъни, за аромати, за щитове и за всякакви отборни вещи,

²⁸и кладовые для произведений земли , для хлеба, вина и масла, и стойла для всякого рода скота, и дворы для стад.

²⁸също и житници за произведението на житото, на виното и на дървеното масло, и обори за всякакви животни и огради за стада.

²⁹И города построил себе. И стад мелкого и крупного скота было у него множество, потому что дал ему Бог весьма большое имущество.

²⁹При това, той си направи градове, и придоби множество овце и говеда; защото Бог му даваше твърде много имот.

³⁰Он же, Езекия, запер верхний проток вод Геона и провел их вниз к западной стороне города Давидова. И действовал успешно Езекия во всяком деле своем.

³⁰Същият тоя Езекия запълни и горния извор на водата на Гион, и я доведе направо долу на запад от Давидовия град. И Езекия успя във всичките си дела.

³¹Только при послах царей Вавилонских, которые присылали к нему спросить о знамении, бывшем на земле, оставил его Бог, чтоб испытать его и открыть все, что у него на сердце.

³¹Но относно посланиците, които вавилонските първенци пратиха до него да разпитат за знамението станало в страната, Бог го остави, за да го изпита и да узнае всичко що беше на сърцето му.

³²Прочие деяния Езекии и добродетели его описаны в видении Исаии,сына Амосова, пророка, и в книге царей Иудейских и Израильских.

³²А останалите дела на Езекия, и добрините му, ето, написани са във Видението на пророк Исаия, Амосовия син, в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

³³И почил Езекия с отцами своими, и похоронили его над гробницами сыновей Давидовых, и почесть воздали ему по смерти его все Иудеи и жители Иерусалима. И воцарился Манассия, сын его, вместо него.

³³И Езекия заспа с бащите си, и погребаха го в най-видния от гробовете на Давидовите потомци; и целият Юда и ерусалимските жители му отдадоха почест при смъртта му. И вместо него се възцари син му Манасия.