¹И взял народ земли Иоахаза, сына Иосиина, и воцарили его, вместо отца его, в Иерусалиме.

¹Тогава людете от Юдовата земя взеха Иохаза, Иосиевия син, та го направиха цар в Ерусалим вместо баща му.

²Двадцати трех лет был Иоахаз, когда воцарился, и три месяца царствовал в Иерусалиме.

²Иоахаз бе двадесет и три години на възраст когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим.

³И низложил его царь Египетский в Иерусалиме, наложил на землю пенисто талантов серебра и талант золота.

³Защото Египетският цар го свали [от престола] в Ерусалим, и наложи на земята данък от сто таланта сребро и един талант злато.

⁴И воцарил царь Египетский над Иудеею и Иерусалимом Елиакима, братаего, и переменил имя его на Иоакима, а Иоахаза, брата его, взял Нехаои отвел его в Египет.

⁴И египетският цар постави брата му Елиакима цар над Юда и Ерусалим, като промени името му на Иоаким. А брат му Иоахаз, Нехао взе та го заведе в Египет.

⁵Двадцати пяти лет был Иоаким, когда воцарился, и одиннадцать лет царствовал в Иерусалиме. И делал он неугодное в очах Господа Бога своего.

⁵Иоаким бе двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; и върши зло пред Господа своя Бог.

⁶Против него вышел Навуходоносор, царь Вавилонский, и оковал его оковами, чтоб отвести его в Вавилон.

⁶И вавилонският цар Навуходоносор възлезе против него, та го върза с окови, за да го заведе във Вавилон.

⁷И часть сосудов дома Господня перенес Навуходоносор в Вавилон и положил их в капище своем в Вавилоне.

⁷Навуходоносор занесе и от вещите на Господния дом във Вавилон, и ги тури в капището си във Вавилон.

⁸Прочие дела Иоакима и мерзости его, какие он делал и какие найдены в нем, описаны в книге царей Израильских и Иудейских. И воцарился Иехония, сын его, вместо него.

⁸А останалите дела на Иоакима, и мерзостите, които извърши, и това което се намери в него, ето, писани са в книгите на Израилевите и Юдовите царе. И вместо него се възцари син му Иоахин.

⁹Восемнадцати лет был Иехония, когда воцарился, и три месяца и десять дней царствовал в Иерусалиме, и делал он неугодное в очахГосподних.

⁹Иоахин бе осемнадесет {В Еврейският текст, осем; но виж. 4 Цар. 24:8} години на възраст когато се възцари, и царува три месеца и десет дена в Ерусалим; и върши зло пред Господа.

¹⁰По прошествии года послал царь Навуходоносор и велел взять его в Вавилон вместе с драгоценными сосудами дома Господня, и воцарил над Иудеею и Иерусалимом Седекию, брата его.

¹⁰А в края на годината цар Навуходоносор прати да го доведат във Вавилон, заедно с отбраните вещи на Господния дом; и направи Седекия, брата [на баща му], цар над Юда и Ерусалим.

¹¹Двадцати одного года был Седекия, когда воцарился, и одиннадцать лет царствовал в Иерусалиме,

¹¹Седекия бе двадесет и една година на възраст когато се възцари и царува единадесет години в Ерусалим.

¹²и делал он неугодное в очах Господа Бога своего. Он не смирилсяпред Иеремиею пророком, пророчествовавшим от уст Господних,

¹²Той върши зло пред Господа своя Бог; не се смири пред пророк Еремия, [който му говореше] из Господните уста.

¹³и отложился от царя Навуходоносора, взявшего клятву с него именем Бога, – и сделал упругою шею свою и ожесточил сердце свое до того, что не обратился к Господу Богу Израилеву.

¹³А още се и подигна против цар Навуходоносора, който го бе заклел в Бога [в подчиненост;] и закорави врата си, и упорствува в сърцето си да се не обърне към Господа Израилевия Бог.

¹⁴Да и все начальствующие над священниками и над народом много грешили, подражая всем мерзостям язычников, и сквернили дом Господа, который Он освятил в Иерусалиме.

¹⁴При това, всичките по-главни свещеници и людете преумножиха престъпленията си, според всичките мерзости на народите, и оскверниха дома на Господа, който Той бе осветил в Ерусалим.

¹⁵И посылал к ним Господь Бог отцов их, посланников Своих от раннего утра, потому что Он жалел Свой народ и Свое жилище.

¹⁵И Господ Бог на бащите им ги предупреждаваше чрез Своите посланици, като ставаше рано и ги пращаше, защото жалеше людете Си и обиталището Си.

¹⁶Но они издевались над посланными от Бога и пренебрегали словами Его, и ругались над пророками Его, доколе не сошел гнев Господа на народ Его, так что не было ему спасения.

¹⁶Но те се присмиваха на Божиите посланици, презираха словата на [Господа], и се подиграваха с пророците Му, догдето гневът Му се издигна против людете Му така, че нямаше изцеление.

¹⁷И Он навел на них царя Халдейского, – и тот умертвил юношей их мечом в доме святыни их и не пощадил ни юноши, ни девицы, ни старца, ни седовласого: все предал Бог в руку его.

¹⁷Затова Той доведе против тях халдейския цар, който изби юношите им с нож, вътре в дома на светилището им, и не пожали ни юноша, ни девица, ни старец, ни белокос; всичките предаде в ръката му.

¹⁸И все сосуды дома Божия, большие и малые, и сокровища дома Господня, и сокровища царя и князей его, все принес он в Вавилон.

¹⁸И всичките вещи на Божия дом, големи и малки, и съкровищата на Господния дом, и съкровищата на царя и на първенците му, - всичките занесе във Вавилон.

¹⁹И сожгли дом Божий, и разрушили стену Иерусалима, и все чертоги его сожгли огнем, и все драгоценности его истребили.

¹⁹И изгориха Божия дом, и събориха стената на Ерусалим, и всичките му палати изгориха с огън, и всичките му скъпоценни вещи унищожиха.

²⁰И переселил он оставшихся от меча в Вавилон, и были они рабами его и сыновей его, довоцарения царя Персидского,

²⁰А оцелелите от нож отведе във Вавилон гдето останаха слуги нему и на синовете му до времето на персийското царство;

²¹доколе, во исполнение слова Господня, сказанного устами Иеремии, земля неотпраздновала суббот своих. Во все дни запустения она субботствовала до исполнения семидесяти лет.

²¹за да се изпълни Господното слово, [изговорено] чрез устата на Еремия, догдето земята се наслаждава със съботите си; [защото] през цялото време, когато лежеше пуста тя пазеше събота, докле да се изпълнят седемдесет години.

²²А в первый год Кира, царя Персидского, во исполнение слова Господня, сказанного устами Иеремии, возбудил Господь дух Кира, царяПерсидского, и он велел объявить по всему царству своему, словесно и письменно, и сказать:

²²А в първата година на персийския цар Кир, за да се изпълни Господното слово, [изговорено] чрез устата на Еремия, Господ подбуди духа на персийския цар Кир, та прогласи из цялото си царство, още и писмено [обяви], като рече:

²³так говорит Кир, царь Персидский: все царства земли дал мне Господь Бог небесный, и Он повелел мне построить Ему дом в Иерусалиме, что в Иудее. Кто есть из вас – из всего народа Его, да будет Господь Бог его с ним, и пусть он туда идет.

²³Така казва персийският цар Кир: Небесният Бог Иеова ми е дал всичките царства на света; и Той ми е заръчал да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юда. Прочее, който между вас, от всичките Негови люде, е [наклонен], Иеова неговият Бог да бъде с него, нека възлезе.