Russian 1876

Bulgarian

2 Kings

1

1И отложился Моав от Израиля по смерти Ахава.
1След смъртта на Ахаава, Моав въстана против Израиля.
2Охозия же упал чрез решетку с горницы своей, что в Самарии, и занемог. И послал послов, и сказал им: пойдите, спросите у Веельзевула, божества Аккаронского: выздоровею ли я от сей болезни?
2И Охозия падна през решетката на своята горна стая, която бе в Самария, и се разболя; и прати човеци, на които рече: Идете, допитайте се до акаронския бог Ваал-зевув дали ще оздравея от тая болест.
3Тогда Ангел Господень сказал Илии Фесвитянину: встань, пойди навстречу посланным от царя Самарийского и скажи им: разве нет Бога в Израиле, что вы идете вопрошать Веельзевула, божество Аккаронское?
3Но ангел Господен каза на тесвиеца Илия: Стани, иди да посрещнеш пратениците на самарийския цар, и кажи им: Няма ли Бог в Израиля, та отивате да се допитате до акаронския бог Ваал-зевува?
4За это так говорит Господь: с постели, на которую ты лег, не сойдешь с нее, но умрешь. И пошел Илия.
4Сега, прочее, така казва Господ: Няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш. Тогава Илия си отиде.
5И возвратились к Охозии посланные. И он сказал им: что это вы возвратились?
5А като се върнаха пратениците при [Охозия], той им рече: Защо се върнахте?
6И сказали ему: навстречу нам вышел человек и сказал нам: пойдите, возвратитесь к царю, который послал вас, и скажите ему:так говорит Господь: разве нет Бога в Израиле, что ты посылаешь вопрошать Веельзевула, божество Аккаронское? За то с постели, на которую ты лег, не сойдешь с нее,но умрешь.
6Те му казаха: Един човек излезе да ни посрещне и рече ни: Идете, върнете се при царя, който ви е пратил, та му кажете: Така казва Господ: Няма ли Бог в Израиля та пращаш да се допитат до акаронския бог Ваал-зевува? Няма, прочее, да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш.
7И сказал им: каков видом тот человек, который вышел навстречу вам иговорил вам слова сии?
7И рече им: Какъв беше на глед човекът, който излезе да ви посрещне и ви каза тия думи?
8Они сказали ему: человек тот весь в волосах и кожаным поясом подпоясан по чреслам своим. И сказал он: это Илия Фесвитянин.
8И те му отговориха: Беше човек облечен в кожух и препасан около кръста си с кожен пояс. А той рече: Това е тесвиецът Илия.
9И послал к нему пятидесятника с его пятидесятком. И он взошел к нему, когда Илия сидел на верху горы, и сказал ему: человек Божий! царь говорит: сойди.
9Тогава [царят] прати при него един петдесетник с петдесетте му [войници]. И той се възкачи при него; и, ето, [Илия] седеше на върха на хълма. И рече му: Божий човече, царят каза: Слез.
10И отвечал Илия, и сказал пятидесятнику: если я человек Божий, то пусть сойдет огонь с неба и попалит тебя и твой пятидесяток. И сошел огонь с неба и попалил его и пятидесяток его.
10А Илия в отговор рече на петдесетника: Ако съм аз Божий човек, нека слезе огън от небето та нека изгори тебе и петдесетте ти [войници]. И слезе огън от небето та изгори него и петдесетте му [войници].
11И послал к нему царь другого пятидесятника с его пятидесятком. И он стал говорить ему: человек Божий! так сказал царь: сойди скорее.
11Пак [царят] прати при него друг петдесетник с петдесетте му [войници]. И той проговори та му рече: Божий човече, така казва царят: Слез скоро.
12И отвечал Илия и сказал ему: если я человек Божий, то пусть сойдет огонь с неба и попалит тебя и твой пятидесяток. И сошел огонь Божий с неба, и попалил его и пятидесяток его.
12А Илия в отговор им рече: Ако аз съм Божий човек, нека слезе огън от небето та нека изгори тебе и петдесетте [войници]. И слезе Божият огън от небето та изгори него и петдесетте му [войници].
13И еще послал в третий раз пятидесятника с его пятидесятком. И поднялся, и пришел пятидесятник третий, и пал на колена свои пред Илиею, и умолял его, и говорил ему: человек Божий! да не будет презрена душа моя и душа рабов твоих – сих пятидесяти – пред очами твоими;
13Пак прати [царят] трети петдесетник с петдесетте му [войници]. И третият петдесетник, като се възкачи дойде та коленичи пред Илия и го помоли, казвайки му: Божий човече, моля ти се, нека бъде скъпоценен пред очите ти животът ми и животът на тия петдесет твои слуги.
14вот, сошел огонь с неба, и попалил двух пятидесятников прежних с их пятидесятками; но теперь да не будет презрена душа моя пред очами твоими!
14Ето, огън слезе от небето та изгори първите двама петдесетника с петдесетте им [войници;] а сега нека бъде моят живот скъпоценен пред очите ти.
15И сказал Ангел Господень Илии: пойди с ним, не бойся его. И он встал, и пошел с ним к царю.
15И ангел Господен рече на Илия: Слез с него; не бой се от него. И тъй, той стана та слезе с него при царя.
16И сказал ему: так говорит Господь: за то, что ты посылал пословвопрошать Веельзевула, божество Аккаронское, как будто в Израиле нет Бога, чтобы вопрошать о слове Его, – с постели, на которую ты лег, не сойдешь с нее, но умрешь.
16И рече му: Така казва Господ: Понеже си пратил човеци да се допитат до акаронския бог Ваал-зевува, като че нямаше Бог в Израиля, за да се допиташ до Неговото слово, затова няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш.
17И умер он по слову Господню, которое изрек Илия. И воцарился Иорам вместо него, во второй год Иорама, сына Иосафатова, царя Иудейского, так как сына у того не было.
17И така, той умря според Господното слово, което Илия беше говорил. И вместо него се възцари Иорам във втората година на Юдовия цар Иорам Иосафатовия син; понеже [Охозия] нямаше син.
18Прочее об Охозии, что он сделал, написано в летописи царей Израильских.
18И останалите дела, които Охозия извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?