Russian 1876

Bulgarian

2 Kings

13

1В двадцать третий год Иоаса, сына Охозиина, царя Иудейского,воцарился Иоахаз, сын Ииуя, над Израилем в Самарии, и царствовал семнадцать лет,
1В двадесет и третата година на Юдовия цар Иоас, Охозиевия син, се възцари Иохаз, Ииуевият син, над Израиля в Самария, [и царува] седемнадесет години.
2и делал неугодное в очах Господних, и ходил в грехах Иеровоама, сына Наватова, который ввел Израиля в грех, и не отставал от них.
2Той върши зло пред Господа, като последва греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши; не се остави от тях.
3И возгорелся гнев Господа на Израиля, и Он предавал их в руку Азаила, царя Сирийского, и в руку Венадада, сына Азаилова, во все дни.
3Затова гневът на Господа пламна против Израиля, и Той постоянно ги предаваше в ръката на сирийския цар Азаила, и в ръката на Венадада, Азаиловия син.
4И помолился Иоахаз лицу Господню, и услышал его Господь, потомучто видел стеснение Израильтян, как теснил их царь Сирийский.
4Тогава Иоахаз се помоли Господу; и Господ го послуша, защото видя притеснението на Израиля, как сирийският цар ги притесняваше.
5И дал Господь Израильтянам избавителя, и вышли они из-под руки Сириян, и жили сыны Израилевы в шатрах своих, как вчера и третьего дня.
5(И Господ даде избавител на Израиля, така щото се отърваха изпод ръката на сирийците, та израилтяните живееха в жилищата си, както по-напред;
6Однакож не отступали от грехов дома Иеровоама, который ввел Израиля в грех; ходили в них, и дубрава стояла в Самарии.
6обаче не се оставиха от греховете на дома на Еровоама, с които направи Израиля да греши, а в тях ходиха; и ашерата още стоеше в Самария).
7У Иоахаза оставалось войска только пятьдесят всадников, десять колесниц и десять тысяч пеших, от того, что истребил их царь Сирийский и обратил их в прах на попрание.
7Защото [сирийският цар] не беше оставил на Иоахаза от людете повече от петдесет конници, десет колесници и десет хиляди пешаци; защото сирийският цар беше ги погубил и беше ги направил като стъпкана пръст.
8Прочее об Иоахазе и обо всем, что он сделал, и о мужественных подвигахего, написано в летописи царей Израильских.
8А останалите дела на Иоахаза, и всичко що извърши и юначествата му, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
9И почил Иоахаз с отцами своими, и похоронили его в Самарии. И воцарился Иоас, сын его, вместо него.
9И Иоахаз заспа с бащите си, и погребаха го в Самария; а вместо него се възцари син му Иоас.
10В тридцать седьмой год Иоаса, царя Иудейского, воцарился Иоас, сын Иоахазов, над Израилем в Самарии, и царствовал шестнадцать лет,
10В тридесет и седмата година на Юдовия цар Иоас, се възцари Иоас, Иоахазовият син, над Израиля в Самария, [и царува] шестнадесет години.
11и делал неугодное в очах Господних; не отставал от всех греховИеровоама, сына Наватова, который ввел Израиля в грех, но ходил в них.
11Той върши зло пред Господа; не се остави ни от един от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши, а в тях ходи.
12Прочее об Иоасе и обо всем, что он сделал, и о мужественных подвигахего, как он воевал с Амасиею, царем Иудейским, написано в летописи царей Израильских.
12А останалите дела на Иоаса, и всичко що извърши и юначеството, с което воюва против Юдовия цар Амасия, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
13И почил Иоас с отцами своими, а Иеровоам сел на престоле его. Ипогребен Иоас в Самарии с царями Израильскими.
13И Иоас заспа с бащите си; а на престола му седна Еровоам. А Иоас биде погребан в Самария с Израилевите царе.
14Елисей заболел болезнью, от которой потом и умер. И пришелк нему Иоас, царь Израильский, и плакал над ним, и говорил: отец мой! отецмой! колесница Израиля и конница его!
14В това време Елисей се разболя от болестта, от която умря. И Израилевият цар слезе при него та плака над него, като рече: Татко мой! татко мой! колесница Израилева и конница негова!
15И сказал ему Елисей: возьми лук и стрелы. И взял он лук и стрелы.
15А Елисей му каза: Вземи лък и стрели. И той си взе лък и стрели.
16И сказал царю Израильскому: положи руку твою на лук. И положил он руку свою. И наложил Елисей руки свои на руки царя,
16Тогава рече на Израилевия цар: Тури ръката си на лъка. И като тури ръката си, Елисей положи ръцете си върху ръцете на царя и рече:
17и сказал: отвори окно на восток. И он отворил. И сказал Елисей: выстрели. И он выстрелил. И сказал: эта стрелаизбавления от Господа и стрела избавления против Сирии, и ты поразишь Сириян в Афеке вконец.
17Отвори източния прозорец. И той го отвори. И рече Елисей: Стреляй. И той устрели. И рече: Стрелата на Господното спасение! да! стрелата на избавлението от сирийците! защото ще поразиш сирийците в Афек докле ги довършиш.
18И сказал Елисей : возьми стрелы. И он взял. И сказал царю Израильскому: бей по земле. И ударил он три раза, иостановился.
18Рече още: Вземи стрелите. И той ги взе. Тогава рече на израилевия цар: Удряй на земята. И той удари три пъти, и престана.
19И разгневался на него человек Божий, и сказал: надобно было бы битьпять или шесть раз, тогда ты побил бы Сириян совершенно, а теперь только три раза поразишь Сириян.
19А Божият човек се разсърди на него, и рече: Трябваше да удариш пет или шест пъти; тогава щеше да удариш сирийците докле ги довършиш: но сега само три пъти ще поразиш сирийците.
20И умер Елисей, и похоронили его. И полчища Моавитян пришли в землю в следующем году.
20И Елисей умря, и погребаха го. А в следната година някои моавски чети опустошаваха земята.
21И было, что, когда погребали одного человека, то, увидев это полчище, погребавшие бросили того человека в гроб Елисеев; и он при падении своем коснулся костей Елисея, и ожил, и встал на ноги свои.
21И [неколцина израилтяни] като погребваха един човек, ето, видяха чета; затова хвърлиха човека в гроба на Елисея. А щом стигна човекът та досегна Елисеевите кости, оживя и се изправи на краката си.
22Азаил, царь Сирийский, теснил Израильтян во все дни Иоахаза.
22И сирийският цар Азаил притесняваше Израиля през всичките дни на Иоахаза.
23Но Господь умилосердился над ними, и помиловал их, и обратился к ним ради завета Своего с Авраамом, Исааком и Иаковом, и не хотел истребить их, и не отверг их от лица Своего доныне.
23Но Господ им показа милост, пожали ги и ги прегледа заради завета Си с Авраама, Исаака и Якова; и отказа да ги изтреби, и не ги отхвърли още от присъствието Си;
24И умер Азаил, царь Сирийский, и воцарился Венадад, сын его, вместо него.
24защото, като умря сирийският цар Азаил, и вместо него се възцари син му Венадад,
25И взял назад Иоас, сын Иоахаза, из руки Венадада, сына Азаила, города, которые он взял войною из руки отца его Иоахаза. Три раза разбил его Иоас и возвратил города Израилевы.
25Иоас, Иоахазовият син, взе обратно от ръката на Венадада, Азаиловия син, градовете, които [Азаил] беше отнел от ръката на баща му Иоахаза във война. Три пъти го порази Иоас, и взе обратно Израилевите градове.