¹В двенадцатый год Ахаза, царя Иудейского, воцарился Осия, сын Илы, в Самарии над Израилем и царствовал девять лет.

¹В дванадесетата година на Юдовия цар Ахаз, се възцари в Самария над Израиля Осия, син на Ила, [и царува] девет години.

²И делал он неугодное в очах Господних, но не так, как цари Израильские, которые былипрежде него.

²Той върши зло пред Господа, обаче, не както Израилевите царе, които бяха преди него.

³Против него выступил Салманассар, царь Ассирийский, и сделался Осия подвластным ему идавал ему дань.

³Против него възлезе асирийският цар Салманасар, комуто Осия стана слуга, като му даваше данък.

⁴И заметил царь Ассирийский в Осии измену, так как он посылал послов к Сигору, царю Египетскому, и не доставлял дани царю Ассирийскомукаждый год; и взял его царь Ассирийский под стражу, и заключил его в дом темничный.

⁴А [след време] асирийският цар откри заговор в Осия, защото той бе пратил човеци до египетския цар Сов, и не беше дал данък на асирийския цар, както беше правил всяка година; затова асирийският цар го затвори и върза в тъмница.

⁵И пошел царь Ассирийский на всю землю, и приступил к Самарии, и держал ее в осаде три года.

⁵И асирийският цар опустошаваше цялата земя, и като отиде в Самария обсаждаше я три години.

⁶В девятый год Осии взял царь Ассирийский Самарию, и переселил Израильтян в Ассирию, и поселил их в Халахе и в Хаворе, при реке Гозан, и в городах Мидийских.

⁶В деветата година на Осия, асирийският цар превзе Самария, отведе Израиля в плен в Асирия, и засели ги в Ала и в Авор при реката Гозан и в мидските градове.

⁷Когда стали грешить сыны Израилевы пред ГосподомБогом своим, Который вывел их из земли Египетской, из-под руки фараона, царя Египетского, и стали чтить богов иных,

⁷А това стана, защото израилтяните бяха съгрешили на Господа своя Бог, Който ги изведе от Египетската земя, изпод ръката на египетския цар Фараона, като бяха почитали други богове,

⁸и стали поступать по обычаям народов, которых прогнал Господь от лица сынов Израилевых, и по обычаям царей Израильских, как поступали они;

⁸и бяха ходили в наредбите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните, и [в наредбите], които Израилевите царе узакониха.

⁹и стали делать сыны Израилевы дела неугодные Господу Богу своему, и построили себе высоты во всех городах своих, начиная от сторожевойбашни до укрепленного города,

⁹И израилтяните бяха вършили скришно работи, които не бяха прави пред Господа техния Бог, и бяха си строили високи места във всичките си градове, от стражарска кула до укрепен град.

¹⁰и поставили у себя статуи и изображения Астарт на всяком высоком холме и под всяким тенистым деревом,

¹⁰Също бяха си издигали кумири и ашери върху всеки висок хълм и под всяко зелено дърво;

¹¹и стали там совершать курения на всех высотах, подобно народам, которых изгнал от них Господь, и делали худые дела,прогневляющие Господа,

¹¹и там бяха ходили по всичките високи места, както народите, които Господ изпъди пред тях, и бяха вършили зли дела, с които разгневяваха Господа,

¹²и служили идолам, о которых говорил им Господь: „не делайте сего";

¹²и бяха служили на идолите, за които Господ им беше казал: Не вършете това нещо.

¹³тогда Господь чрез всех пророков Своих, чрез всякого прозорливца предостерегал Израиля и Иуду, говоря: возвратитесь со злых путей ваших и соблюдайте заповеди Мои, уставы Мои, по всему учению, которое Я заповедал отцам вашим и которое Я преподал вамчрез рабов Моих, пророков.

¹³Но пак чрез всичките пророци и всичките гледачи Господ беше предупреждавал Израиля и Юда, казвайки: Върнете се от злите си пътища, и пазете Моите заповеди и Моите повеления, съвършено според закона, който дадох на бащите ви, и който ви пратих чрез слугите Си пророците.

¹⁴Но они не слушали и ожесточили выю свою, как была выя отцов их, которые не веровали в Господа, Бога своего;

¹⁴При все това, те не бяха послушали, но бяха закоравили врата си както врата на бащите им, които не повярваха в Господа своя Бог.

¹⁵и презирали уставы Его, и завет Его, который Он заключил с отцами их, и откровения Его, какими Он предостерегал их, и пошли вслед суеты и осуетились, и вслед народов окрестных, о которых Господь заповедал им, чтобы не поступали так, как они,

¹⁵Бяха отхвърляли повеленията Му и завета, който направи с бащите им, и заявленията, с които им заявяваше, и бяха последвали идолите {Еврейски: Суетите.} и станали суетни, и бяха последвали народите около тях, за които Господ им беше заповядал да не правят както тях.

¹⁶и оставили все заповеди Господа Бога своего, и сделали себе литые изображения двух тельцов, и устроили дубраву, и поклонялись всему воинству небесному, и служили Ваалу,

¹⁶И бяха оставили всичките заповеди на Господа своя Бог та си бяха направили две леяни телета, направили бяха ашери, и се кланяли на цялото небесно множество, и бяха служили на Ваала.

¹⁷и проводили сыновей своих и дочерей своих чрез огонь, и гадали, иволшебствовали, и предались тому, чтобы делать неугодное в очах Господа и прогневлять Его.

¹⁷Те бяха превеждали синовете си и дъщерите си през огъня, чародействували и гадаели, и продавали себе си да вършат зло пред Господа та бяха Го разгневявали.

¹⁸И прогневался Господь сильно на Израильтян, и отверг их от лицаСвоего. Не осталось никого, кроме одного колена Иудина.

¹⁸Затова, Господ се разгневи много против Израиля и ги отхвърли от лицето Си; остана само едното Юдово племе.

¹⁹И Иуда также не соблюдал заповедей Господа Бога своего, и поступал по обычаям Израильтян, как поступали они.

¹⁹Па и Юда не беше опазил заповедите на Господа своя Бог, но бяха ходили в наредбите, които Израил беше узаконил.

²⁰И отвратился Господь от всех потомков Израиля, и смирил их, и отдавал их в руки грабителям, и наконец отверг их от лица Своего.

²⁰Господ, прочее, отхвърли целия Израилев род, унижи ги, и ги предаде в ръката на разграбителите, докле ги отхвърли от лицето Си.

²¹Израильтяне отторглись от дома Давидова и воцарили Иеровоама, сына Наватова; и отклонил Иеровоам Израильтян от Господа, и вовлек их в великий грех.

²¹Защото отцепи Израиля от Давидовия дом; и те направиха Еровоама, Наватовия син, цар; и Еровоам оттегли Израиля та да не следват Господа и направи ги да извършат голям грях.

²²И поступали сыны Израилевы по всем грехам Иеровоама, какие он делал, не отставали от них,

²²И израилтяните бяха ходили във всичките грехове, които Еровоам извърши; не се оставяха от тях

²³доколе Господь не отверг Израиля от лица Своего, как говорил чрез всех рабов Своих, пророков. И переселен Израиль из земли своей в Ассирию, где он и до сего дня.

²³докле Господ не отхвърли Израиля от лицето Си, както беше говорил чрез всичките Си слуги пророците. Така Израил биде отведен от своята земя в Асирия, [гдето е] и до днес.

²⁴И перевел царь Ассирийский людей из Вавилона, и из Куты, и из Аввы, и из Емафа, и из Сепарваима, и поселил их в городах Самарийских вместо сынов Израилевых. И ониовладели Самариею, и стали жить в городах ее.

²⁴Тогава асирийският цар доведе [люде] от Вавилон, от Хута, от Ава, от Елат и от Сефаруим та ги засели в самарийските градове вместо израилтяните; и те усвоиха Самария и населиха се в градовете й.

²⁵И как в начале жительства своего там они не чтили Господа, то Господь посылал на них львов, которые умерщвляли их.

²⁵А в началото на заселването си там, те не се бояха от Господа; затова Господ прати между тях лъвове, които убиваха някои от тях.

²⁶И донесли царю Ассирийскому, и сказали: народы, которых ты переселил и поселил в городах Самарийских, не знают закона Бога той земли, и за то Он посылает на них львов, и вот они умерщвляют их, потому что они не знают закона Бога той земли.

²⁶По тая причина те говориха на асирийския цар, казвайки: Людете, които ти пресели и постави в самарийските градове, не знаят начина [на служене] на местния Бог затова Той прати лъвове между тях, и, ето, убиват ги, понеже не знаят начина [на служене] на местния Бог.

²⁷И повелел царь Ассирийский, и сказал: отправьте туда одного из священников, которых вы выселили оттуда; пусть пойдет и живет там, и он научит их закону Бога той земли.

²⁷Тогава асирийският цар заповяда, казвайки: Заведете там един от свещениците, които запленихме от там; и нека идат [пак] и да се заселят там, и свещеникът нека ги научи начина [на служене] на местния Бог.

²⁸И пришел один из священников, которых выселили из Самарии, и жил в Вефиле, и учил их, как чтить Господа.

²⁸И така, един от свещениците, които те бяха запленили от Самария, дойде та се засели във Ветил, и поучаваше ги как да се боят от Господа.

²⁹Притом сделал каждый народ и своих богов и поставил в капищах высот, какие устроили Самаряне, – каждый народ в своих городах, где живут они.

²⁹Обаче [людете от] всеки народ поставиха свои богове, [людете от] всеки народ в градовете, гдето живееха, и туриха ги в капищата по високите места, които самаряните бяха построили.

³⁰Вавилоняне сделали Суккот-Беноф, Кутийцы сделали Нергала, Емафяне сделали Ашиму,

³⁰Вавилонските мъже поставиха Сокхот-венот, а хутайските мъже поставиха Нергал, ематските мъже поставиха Асима,

³¹Аввийцы сделали Нивхаза и Тартака, а Сепарваимцы сожигали сыновей своих в огне Адрамелеху и Анамелеху, богам Сепарваимским.

³¹авците поставиха Ниваз и Тартак, и сефаруимците горяха децата си на огън за сефаруимските богове Адрамелех и Анамелех.

³²Между тем чтили и Господа, и сделали у себя священников высот из среды своей, и онислужили у них в капищах высот.

³²Така те се бояха от Господа, и си поставиха свещеници за високите места от всякакви люде между тях, които служеха за тях в капищата по високите места.

³³Господа они чтили, и богам своим они служили по обычаю народов, из которых выселили их.

³³Бояха се от Господа, и на своите си богове служеха според обичая на народите, измежду които бяха преселени.

³⁴До сего дня поступают они по прежним своим обычаям: не боятся Господа и не поступают по уставам и по обрядам, и по закону и по заповедям, которые заповедал Господь сынам Иакова, которому дал Он имя Израиля.

³⁴Дори до днес постъпват според по-предишните обичаи: не се боят от Господа, а нито постъпват според своите си повеления и според своите си съдби, нито според закона и заповедта, която Господ даде на потомците на Якова, когото нарече Израил,

³⁵Заключил Господь с ними завет и заповедал им, говоря: не чтите богов иных, и не поклоняйтесь им, и не служите им, и не приносите жертв им,

³⁵с които Господ бе направил завет, като им заповяда казвайки: Да се не боите от други богове, нито да им се кланяте, нито да им служите, нито да им жертвувате;

³⁶но Господа, Который вывел вас из земли Египетской силою великою и мышцею простертою, – Его чтите и Ему поклоняйтесь, и Ему приноситежертвы,

³⁶но от Господа, Който ви изведе из Египетската земя с голяма сила и с издигната мишца, от Него да се боите, Нему да се кланяте и Нему да принасяте жертва.

³⁷и уставы, и учреждения, и закон, и заповеди, которые Он написал вам, старайтесь исполнять во все дни, и не чтите богов иных;

³⁷И да внимавате да изпълнявате всякога повеленията, съдбите, закона и заповедта, които Той написа за вас; а от други богове да се не боите.

³⁸и завета, который Я заключил с вами, не забывайте, и не чтите богов иных,

³⁸И да не забравяте завета, който направих с вас; и да не се боите от други богове.

³⁹только Господа Бога вашего чтите, и Он избавит вас от руки всех врагов ваших.

³⁹Но от Господа вашия Бог да се боите; и Той ще ви избави от ръката на всичките ви неприятели.

⁴⁰Но они не послушали, а поступали по прежним своим обычаям.

⁴⁰Те, обаче, не послушаха, но постъпваха според по-предишните си обичаи.

⁴¹Народы сии чтили Господа, но и истуканам своим служили. Да и дети их и дети детей их до сего дня поступают так же, как поступали отцы их.

⁴¹И така, тия народи се бояха от Господа, и служеха на своите идоли; също и чадата им и внуците им постъпват до днес както постъпваха бащите им.