1Восьми лет был Иосия, когда воцарился, и тридцать один год царствовал в Иерусалиме; имя матери его Иедида, дочь Адаии, из Боцкафы.
1Иосия бе осем години на възраст когато се възцари, и царува в Ерусалим тридесет и една година; а името на майка му бе Иедида, дъщеря на Адаия от Васкат.
2И делал он угодное в очах Господних, и ходил во всем путем Давида, отца своего, и не уклонялся ни направо, ни налево.
2Той върши това, което бе право пред Господа, като ходи напълно в пътя на баща си Давида, без да се отклони на дясно или на ляво.
3В восемнадцатый год царя Иосии, послал царь Шафана, сына Ацалии, сына Мешулламова, писца, в дом Господень, сказав:
3И в осемнадесетата година на цар Иосия, царят прати в Господния дом секретаря Сафан, син на Азалия, Месуламовия син, и му каза:
4пойди к Хелкии первосвященнику, пусть он пересчитает серебро,принесенное в дом Господень, которое собрали от народа стоящие на страже у порога,
4Иди при първосвещеника Хелкия та [му речи] да изброи внесените в Господния дом пари, които вратарите са събрали от людете,
5и пусть отдадут его в руки производителям работ, приставленным кдому Господню, а сии пусть раздают его работающим в доме Господнем,на исправление повреждений дома,
5и нека ги предадат в ръката на работниците, които надзирават Господния дом; а те нека ги дадат на работниците, които са в Господния дом, за да поправят разваленото на дома, -
6плотникам и каменщикам, и делателям стен, и на покупку дерев и тесаных камней для исправления дома;
6на дърводелците, на строителите и на зидарите, - и за да купят дървета и дялани камъни за да поправят дома.
7впрочем не требовать у них отчета в серебре, переданном в руки их, потому что они поступают честно.
7Обаче, не държаха с тях никаква сметка за предаваните в ръцете им пари, защото постъпваха честно.
8И сказал Хелкия первосвященник Шафану писцу: книгу закона я нашел в доме Господнем. И подал Хелкия книгу Шафану, и он читал ее.
8Тогава първосвещеникът Хелкия каза на секретаря Сафан: Намерих книгата на закона в Господния дом. И Хелкия даде книгата на Сафана, който я прочете.
9И пришел Шафан писец к царю, и принес царю ответ, и сказал: взяли рабы твои серебро, найденное в доме, и передали его в руки производителям работ, приставленным к домуГосподню.
9И секретарят Сафан отиде при царя и доложи на царя, казвайки: Слугите ти иждивиха парите, които намериха в дома, като ги предадоха в ръката на работниците, които надзирават Господния дом.
10И донес Шафан писец царю, говоря: книгу дал мне Хелкия священник. И читал ее Шафан пред царем.
10Тоже секретарят Сафан извести на царя, казвайки: Свещеник Хелкия ми даде една книга. И Сафан я прочете пред царя.
11Когда услышал царь слова книги закона, то разодрал одежды свои.
11А царят, като чу думите на книгата на закона, раздра дрехите си.
12И повелел царь Хелкии священнику, и Ахикаму, сыну Шафанову, иАхбору, сыну Михеину, и Шафану писцу, и Асаии, слуге царскому, говоря:
12Тогава царят заповяда на свещеника Хелкия, на Ахикама Сафановия син, на Аховора Михеевия син, на секретаря Сафан, и на царския слуга Асаия, казвайки:
13пойдите, вопросите Господа за меня и за народ и за всю Иудею о словах сей найденной книги, потому что велик гнев Господень, который воспылал на нас за то, чтоне слушали отцы наши слов книги сей, чтобы поступать согласно с предписанным нам.
13Идете, допитайте се до Господа за мене, за людете и за целия Юда, относно думите на тая книга, която се намери; защото голям е Господният гняв, който е пламнал против нас, понеже бащите ни не послушаха думите на тая книга та да постъпват напълно според както е писано за нас.
14И пошел Хелкия священник, и Ахикам, и Ахбор, и Шафан, и Асаия кОлдаме пророчице, жене Шаллума, сына Тиквы, сына Хархаса, хранителя одежд, – жила же она в Иерусалиме, во второй части, – и говорили с нею.
14И така, свещеник Хелкия, Ахикам, Аховор, Сафан и Асаия отидоха при пророчицата Олда, жена на одеждопазителя Селум, син на Текуя, Арасовия син. А тя живееше в Ерусалим, във втория участък; и те говориха с нея.
15И она сказала им: так говорит Господь, Бог Израилев: скажите человеку, который послал вас ко мне:
15И тя им рече: Така казва Господ Израилевият Бог: Кажете на човека, който ви е пратил до Мене:
16так говорит Господь: наведу зло на место сие и на жителей его, – все слова книги, которую читал царь Иудейский.
16Така казва Господ: Ето, Аз ще докарам злото на това място и на жителите му, според всичко което е писано в книгата, която Юдовият цар е прочел.
17За то, что оставили Меня, и кадят другим богам, чтобы раздражать Менявсеми делами рук своих, воспылал гнев Мой на место сие, и не погаснет.
17Понеже Ме оставиха и кадяха на други богове, та Ме разгневиха с всичките дела на ръцете си, затова гневът Ми ще пламне против това място, и няма да угасне.
18А царю Иудейскому, пославшему вас вопросить Господа, скажите: так говорит Господь Бог Израилев, о словах, которые ты слышал:
18Но на Юдовия цар, който ви прати да се допитате до Господа, така да му кажете: Така казва Господ Израилевият Бог: Относно думите, които ти си чул:
19так как смягчилось сердце твое, и ты смирился пред Господом, услышав то, что Я изрек на место сие и на жителей его, что они будут предметом ужаса и проклятия, и ты разодрал одежды свои, и плакал предо Мною, то и Я услышал тебя, говорит Господь.
19Понеже сърцето ти е омекнало, и ти си се смирил пред Господа, когато си чул това, което говорих против това място и против жителите му, че ще запустеят и ще станат [за] проклетия, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ.
20За это, вот, Я приложу тебя к отцам твоим, и ты положен будешь в гробницу твою в мире, и не увидят глаза твои всего того бедствия, которое Я наведу наместо сие. И принесли царю ответ.
20Ето, прочее, Аз ще те прибера при бащите ти, и ще се прибереш в гроба си с мир; и твоите очи няма да видят нищо от всичкото зло, което ще докарам на това място. И те доложиха на царя.