Russian 1876

Bulgarian

2 Kings

4

1Одна из жен сынов пророческих с воплем говорила Елисею: раб твой, мой муж, умер; а ты знаешь, что раб твой боялся Господа;теперь пришел заимодавец взять обоих детей моих в рабы себе.
1А една от жените на пророческите ученици извика към Елисея и каза: Слугата ти мъж ми умря; и ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа; а заимодавецът дойде да вземе за себе си двата ми сина за роби.
2И сказал ей Елисей: что мне сделать тебе? скажи мне, что есть у тебяв доме? Она сказала: нет у рабы твоей ничего в доме, кроме сосуда с елеем.
2И Елисей й каза: Що да ти сторя? Кажи ми що имаш в къщи? А тя рече: Слугинята ти няма нищо в къщи, освен един съд с дървено масло.
3И сказал он: пойди, попроси себе сосудов на стороне, у всех соседей твоих, сосудов порожних; набери немало,
3И рече: Иди, вземи на заем вън, от всичките си съседи, съдове празни съдове, заеми не малко.
4и пойди, запри дверь за собою и за сыновьями твоими, и наливай вовсе эти сосуды; полные отставляй.
4Сетне влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай [от маслото] във всички тия съдове, и пълните туряй на страна.
5И пошла от него и заперла дверь за собой и за сыновьями своими. Они подавали ей, а она наливала.
5И тъй, тя си отиде от него та затвори вратата зад себе си и зад синовете си; и те донасяха [съдовете] при нея, а тя наливаше.
6Когда наполнены были сосуды, она сказала сыну своему: подай мне ещесосуд. Он сказал ей: нет более сосудов. И остановилось масло.
6И като се напълниха съдовете, рече на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той й рече: Няма друг съд. И маслото престана.
7И пришла она, и пересказала человеку Божию. Он сказал: пойди, продай масло и заплати долги твои; а что останется, тембудешь жить с сыновьями твоими.
7Тогава тя дойде та извести на Божия човек. И той рече: Иди, продай маслото та плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.
8В один день пришел Елисей в Сонам. Там одна богатая женщина упросила его к себе есть хлеба; и когда он ни проходил, всегда заходил туда есть хлеба.
8И един ден Елисей замина в Сунам, гдето имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти заминаваше свръщаше там, за да яде хляб.
9И сказала она мужу своему: вот, я знаю, что человек Божий, который проходит мимо нас постоянно, святой;
9Сетне [жената] рече на мъжа си: Ето сега, познавам че този, който постоянно наминава у нас, е свет Божий човек.
10сделаем небольшую горницу над стеною и поставим ему там постель,и стол, и седалище, и светильник; и когда он будет приходить к нам, пусть заходит туда.
10Да направим, моля, една малка стаичка на стената, и да турим в нея за него легло и маса и стол и светилник, за да свръща там, когато дохожда при нас.
11В один день он пришел туда, и зашел в горницу, и лег там,
11И един ден, като дойде там и свърна в стаичката та лежеше в нея,
12и сказал Гиезию, слуге своему: позови эту Сонамитянку. И позвал ее, и она стала пред ним.
12рече на слугата си Гиезия: Повикай тая сунамка. И повика я, и тя застана пред него.
13И сказал ему: скажи ей: „вот, ты так заботишься о нас; что сделать бытебе? не нужно ли поговорить о тебе с царем, или с военачальником?" Она сказала: нет, среди своего народа я живу.
13И рече на [Гиезия]: Кажи й сега: Ето, ти си положила всички тия грижи за нас; що да ти сторим? Обичаш ли да се говори за тебе на царя или на военачалника. А тя отговори: Аз живея между своите люде.
14И сказал он: что же сделать ей? И сказал Гиезий: да вот, сына нет у нее, а муж ее стар.
14Тогава рече: Що, прочее, да сторим за нея? А Гиезий отговори: Наистина тя няма син, а мъжът й е стар.
15И сказал он: позови ее. Он позвал ее, и стала она в дверях.
15И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.
16И сказал он: через год, в это самое время ты будешь держать на руках сына. И сказала она: нет, господин мой, человек Божий, не обманывай рабы твоей.
16И [Елисей й] рече: До година, по това време, ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.
17И женщина стала беременною и родила сына на другой год, в то самое время, как сказал ей Елисей.
17Но жената зачна и роди син на другата година по същото време, както й рече Елисей.
18И подрос ребенок и в один день пошел к отцу своему, к жнецам.
18И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите.
19И сказал отцу своему: голова моя! голова моя болит! И сказал тот слуге своему: отнеси его к матери его.
19И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на [един от] момците: Занеси го при майка му.
20И понес его и принес его к матери его. И он сидел на коленях у неедо полудня, и умер.
20И като го взе занесе го при майка му; и [детето] седя на коленете й до пладне, и тогава умря.
21И пошла она, и положила его на постели человека Божия, и заперла его, и вышла,
21И тя се качи та го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.
22и позвала мужа своего и сказала: пришли мне одного из слуг и одну из ослиц, я поеду к человеку Божию и возвращусь.
22Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна.
23Он сказал: зачем тебе ехать к нему? сегодня не новомесячие и не суббота. Но она сказала: хорошо.
23А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен.
24И оседлала ослицу и сказала слуге своему: веди и иди; не останавливайся, доколе не скажу тебе.
24Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мене освен ако ти заповядвам.
25И отправилась и прибыла к человеку Божию, к горе Кармил. И когдаувидел человек Божий ее издали, то сказал слуге своему Гиезию: это та Сонамитянка.
25И тъй, стана та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката!
26Побеги к ней навстречу и скажи ей: „здорова ли ты? здоров ли муж твой? здоров ли ребенок?" – Она сказала: здоровы.
26Сега, прочее, тичай да я посрещнеш и кажи й: Добре ли си? добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.
27Когда же пришла к человеку Божию на гору, ухватилась за ноги его. Иподошел Гиезий, чтобы отвести ее; но человек Божий сказал: оставь ее, душа у нее огорчена, а Господь скрыл от меня и не объявил мне.
27А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея: а Господ е скрил [причината] от мене, и не ми я е явил.
28И сказала она: просила ли я сына у господина моего? не говорила ли я:„не обманывай меня"?
28А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?
29И сказал он Гиезию: опояшь чресла твои и возьми жезл мой в руку твою, и пойди; если встретишь кого, не приветствуй его, и если кто будет тебя приветствовать, не отвечай ему; и положи посох мой на лице ребенка.
29Тогава [Елисей] рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да му не отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.
30И сказала мать ребенка: жив Господь и жива душа твоя! не отстану от тебя. И он встал и пошел за нею.
30А майката на детето рече: [Заклевам се в] живота на Господа и [в] живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана та отиде подир нея.
31Гиезий пошел впереди их и положил жезл на лице ребенка. Но не было ни голоса, ни ответа. И вышел навстречу ему, и донес ему, и сказал: не пробуждается ребенок.
31А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести казвайки: Детето не се събуди.
32И вошел Елисей в дом, и вот, ребенок умерший лежит на постели его.
32И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му.
33И вошел, и запер дверь за собою, и помолился Господу.
33Влезе, прочее, та затвори вратата зад тях двамата, и помоли се Господу.
34И поднялся и лег над ребенком, и приложил свои уста к его устам, и свои глаза к его глазам, и свои ладони к его ладоням, и простерся на нем, и согрелось тело ребенка.
34Тогава се качи та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце простря се върху него; и стопли се тялото на детето.
35И встал и прошел по горнице взад и вперед; потомопять поднялся и простерся на нем. И чихнул ребенок раз семь, и открыл ребенок глаза свои.
35После се оттегли та ходеше насам натам из къщата, тогава [пак] се качи та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си.
36И позвал он Гиезия и сказал: позови эту Сонамитянку. И тот позвал ее. Она пришла к нему, и он сказал: возьми сына твоего.
36И Елисей извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си.
37И подошла, и упала ему в ноги, и поклонилась до земли; и взяла сына своего и пошла.
37И тя влезе, падна на нозете му та се поклони до земята, и дигна сина си та излезе.
38Елисей же возвратился в Галгал. И был голод в земле той, и сыны пророков сидели пред ним. И сказал он слуге своему: поставь большой котел и свари похлебку для сынов пророческих.
38Пак дойде Елисей в Галгал, когато имаше глад в земята; и като седяха пред него пророческите ученици, [та го слушаха], рече на слугата си: Тури големия котел та свари вариво за пророческите ученици.
39И вышел один из них в поле собирать овощи, и нашел дикое вьющееся растение, и набрал с него диких плодов полную одежду свою; и пришел и накрошил их в котел с похлебкою, так как они не знали их .
39Затова, един излезе на полето за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, та напълни дрехата си, и се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеха, [че са отровни].
40И налили им есть. Но как скоро они стали есть похлебку, то подняли крик и говорили: смерть в котле, человек Божий! И не могли есть.
40После сипаха на човеците да ядат; а като ядоха от варивото извикаха, казвайки: Божий човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат от него.
41И сказал он: подайте муки. И всыпал ее в котел и сказал Гиезию : наливай людям, пусть едят. И не стало ничего вредного в котле.
41А той рече: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо отровно в котела.
42Пришел некто из Ваал-Шалиши, и принес человеку Божию хлебный начаток – двадцать ячменных хлебцев и сырые зерна в шелухе. И сказал Елисей: отдай людям, пусть едят.
42В това време един човек от Ваалсалиса дойде та донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито небелени. И рече: Дай на людете да ядат.
43И сказал слуга его: что тут я дам ста человекам? И сказал он: отдай людям, пусть едят, ибо так говорит Господь: „насытятся, и останется".
43И слугата му рече: Що! да сложа ли това пред стотина човека? А той каза: Дай на людете да ядат, защото така казва Господ: Ще се нахранят, и ще остане излишък.
44Он подал им, и они насытились, и еще осталось, по слову Господню.
44Тогава той сложи пред тях, та се нахраниха, и остана излишък, според Господното слово.