1По смерти Саула, когда Давид возвратился от поражения Амаликитян и пробыл в Секелаге два дня,
1След смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена,
2вот, на третий день приходит человек из стана Саулова; одежда на немразодрана и прах на голове его. Придя к Давиду, он пал на землю и поклонился ему .
2на третия ден, ето, дойде един човек из стана, от Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони.
3И сказал ему Давид: откуда ты пришел? И сказал тот: я убежал из стана Израильского.
3И Давид му рече: От где идеш? А той му каза: От Израилевия стан се отървах.
4И сказал ему Давид: что произошло? расскажи мне. И тот сказал: народ побежал со сражения, и множество из народа пало иумерло, и умерли и Саул и сын его Ионафан.
4И рече му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Людете побягнаха от сражението, даже и мнозина от людете паднаха мъртви; умряха още и Саул и син му Ионатан.
5И сказал Давид отроку, рассказывавшему ему: как ты знаешь, что Саул и сын его Ионафан умерли?
5Тогава Давид рече на момъка, който му съобщаваше [това]: От къде знаеш, че Саул и син му Ионатан са умрели?
6И сказал отрок, рассказывавший ему: я случайно пришел на гору Гелвуйскую, и вот, Саул пал на свое копье, колесницы же и всадники настигали его.
6И момъкът, който му съобщаваше [това] рече: Намерих се случайно в хълма Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го застигваха.
7Тогда он оглянулся назад и, увидев меня, позвал меня.
7И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме.
8И я сказал: вот я. Он сказал мне: кто ты? И я сказал ему: я – Амаликитянин.
8И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм.
9Тогда он сказал мне: подойди ко мне и убей меня, ибо тоска смертная объяла меня, душа моя все еще во мне.
9Пак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене.
10И я подошел к нему и убил его, ибо знал, что он не будет жив после своего падения; и взял я венец, бывший на голове его, и запястье, бывшее на руке его, и принес их к господину моему сюда.
10И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.
11Тогда схватил Давид одежды свои и разодрал их, также и все люди, бывшие с ним.
11Тогава Давид хвана дрехите си, та ги раздра; така [направиха] и всичките мъже, които бяха с него.
12и рыдали и плакали, и постились до вечера о Сауле и о сыне его Ионафане, и о народе Господнем и о доме Израилевом, что пали они от меча.
12И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч.
13И сказал Давид отроку, рассказывавшему ему: откуда ты? И сказал он:я – сын пришельца Амаликитянина.
13А Давид рече на момъка, който му съобщаваше [това]: От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.
14Тогда Давид сказал ему: как не побоялся ты поднять руку, чтобы убить помазанника Господня?
14И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?
15И призвал Давид одного из отроков и сказал ему: подойди, убей его.
15И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази та умря.
16И тот убил его, и он умер. И сказал к нему Давид: кровь твояна голове твоей, ибо твои уста свидетельствовали на тебя, когда ты говорил: я убил помазанника Господня.
16И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник.
17И оплакал Давид Саула и сына его Ионафана сею плачевною песнью,
17Тогава Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тоя плач;
18и повелел научить сынов Иудиных луку, как написано в книге Праведного, и сказал:
18(и заръча да научат юдейците [тая Песен на] лъка; ето, написана е в Книгата на Праведния): -
19краса твоя, о Израиль, поражена на высотах твоих! как пали сильные!
19Славата ти, о Израилю, е застреляна на опасните {Еврейски: Високите.} места [на полето] ти! Как паднаха силните.
20Не рассказывайте в Гефе, не возвещайте на улицах Аскалона, чтобы не радовались дочери Филистимлян, чтобы не торжествовали дочери необрезанных.
20Не възвестявайте това в Гет, Не го прогласявайте по улиците на Аскалон, За да не се зарадват филистимските дъщери, За да не се развеселят дъщерите на необрязаните.
21Горы Гелвуйские! да не сойдет ни роса, ни дождь на вас, и да не будет на вас полей с плодами, ибо там повержен щит сильных, щит Саула, как бы не был он помазан елеем.
21Хълми гелвуиски, да няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви [доставяйки] първи плодове за жертви; Защото там бе захвърлен щитът на силните, Щитът на Саула, [като да] не е бил той помазан с миро.
22Без крови раненых, без тука сильных лук Ионафана не возвращалсяназад, и меч Саула не возвращался даром.
22От кръвта на убитите, От лоя на силните, Лъкът Ионатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празен.
23Саул и Ионафан, любезные и согласные в жизни своей, не разлучились и в смерти своей; быстрее орлов, сильнее львов они были .
23Саул и Ионатан Бяха любезни и рачителни в живота си, И в смъртта си не се разделиха; По-леки бяха от орлите, По-силни от лъвовете.
24Дочери Израильские! плачьте о Сауле, который одевал вас в багряницу с украшениями и доставлял на одежды ваши золотые уборы.
24Израилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви обличаше в червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви.
25Как пали сильные на брани! Сражен Ионафан на высотах твоих.
25Как паднаха силните всред боя! Ионатан, поразен на опасните места на [полето] ти!
26Скорблю о тебе, брат мой Ионафан; ты был очень дорог для меня; любовь твоя была для меня превыше любви женской.
26Преоскърбен съм за тебе Ионатане, брате мой! Рачителен ми беше ти; Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените.
27Как пали сильные, погибло оружие бранное!
27Как паднаха силните, И погинаха бойните оръжия!