1Через год, в то время, когда выходят цари в походы , Давид послал Иоава и слуг своих с ним и всех Израильтян; и они поразили Аммонитян и осадили Равву; Давид же оставался в Иерусалиме.
1След една година, във времето когато царете отиват на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и целия Израил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.
2Однажды под вечер Давид, встав с постели, прогуливался на кровлецарского дома и увидел с кровли купающуюся женщину; а та женщина былаочень красива.
2И надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща; и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива на глед.
3И послал Давид разведать, кто эта женщина? И сказали ему: это Вирсавия, дочь Елиама, жена Урии Хеттеянина.
3И Давид прати да разпитат за жената; и рече [един]: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиама, жена на хетееца Урия?
4Давид послал слуг взять ее; и она пришла к нему, и он спал с нею. Когда же она очистилась от нечистоты своей, возвратилась в дом свой.
4И Давид прати човеци да я вземат, и когато дойде при него лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.
5Женщина эта сделалась беременною и послала известить Давида, говоря: я беременна.
5А жената зачна; и прати да известят на Давида, казвайки: Непразна съм.
6И послал Давид сказать Иоаву: пришли ко мне Урию Хеттеянина. И послал Иоав Урию к Давиду.
6Тогава Давид прати до Иоава [да кажат]: Изпрати ми хетееца Урия. И Иоав изпрати Урия при Давида.
7И пришел к нему Урия, и расспросил его Давид о положении Иоава и о положении народа, и о ходе войны.
7И когато дойде Урия при него, Давид го попита как е Иоав, как са людете и как успява войната.
8И сказал Давид Урии: иди домой и омой ноги свои. И вышел Урия из дома царского, а вслед за ним понесли и царское кушанье.
8После Давид каза на Урия: Слез у дома си та умий нозете си. И Урия излезе из царската къща, а след него отиде дял от царската [трапеза].
9Но Урия спал у ворот царского дома со всеми слугами своего господина, и не пошел в свой дом.
9Но Урия спа при вратата на царската къща с всичките слуги на господаря си, и не слезе у дома си.
10И донесли Давиду, говоря: не пошел Урия в домсвой. И сказал Давид Урии: вот, ты пришел с дороги; отчего же не пошел тыв дом свой?
10И когато известиха на Давида, казвайки: Урия не слезе у дома си, Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? защо не слезе у дома си?
11И сказал Урия Давиду: ковчег и Израиль и Иуда находятся в шатрах, и господин мой Иоав и рабы господина моего пребывают в поле, а я вошел бы в дом свой и есть и пить и спать со своеюженою! Клянусь твоею жизнью и жизнью души твоей, этого я не сделаю.
11И Урия каза на Давида: Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си? [Заклевам се] в твоя живот и в живота на душата ти, не направям аз това нещо.
12И сказал Давид Урии: останься здесь и на этот день, а завтра я отпущу тебя. И остался Урия в Иерусалиме на этот день до завтра.
12Тогава Давид каза на Урия: Престой тука и днес, па утре ще те изпратя. И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия.
13И пригласил его Давид, и ел Урия пред ним и пил, и напоил его Давид . Но вечером Урия пошел спать на постель свою с рабами господина своего, а в свой дом не пошел.
13И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта [Урия] излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.
14Поутру Давид написал письмо к Иоаву и послал его с Уриею.
14Затова, на утринта Давид писа писмо на Иоава и го прати чрез Уриева ръка.
15В письме он написал так: поставьте Урию там, где будет самое сильное сражение, и отступите от него, чтоб он был поражен и умер.
15А в писмото написа, казвайки: Поставете Урия там, гдето сражението е най-люто; сетне се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.
16Посему, когда Иоав осаждал город, то поставил он Урию на таком месте, о котором знал, что там храбрые люди.
16И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже.
17И вышли люди из города и сразились с Иоавом, и пало несколько из народа, из слуг Давидовых; был убит также и Урия Хеттеянин.
17И когато мъжете излязоха от града та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, [ще каже], от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия.
18И послал Иоав донести Давиду о всем ходе сражения.
18Тогава Иоав прати да известят на Давида всичко, що се бе случило във войната.
19И приказал посланному, говоря: когда ты расскажешь царю о всем ходе сражения
19И заповяда на вестителя, казвайки: Когато разкажеш на царя всичко, що се е случило във войната,
20и увидишь, что царь разгневается, и скажет тебе: „зачем вы так близко подходили к городу сражаться? разве вы не знали, что со стены будут бросать на вас?
20ако пламне гневът на царя и той ти рече: Защо се приближихте толкоз до града да се биете? не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?
21кто убил Авимелеха, сына Иероваалова? не женщина ли бросила на негосо стены обломок жернова, и он умер в Тевеце? Зачем же вы близко подходили к стене?" тогда ты скажи: и раб твой Урия Хеттеянин также умер.
21Кой порази Авимелеха син на Ерувесета {Съд. 6:32, Иероваал.}? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък, та умря в Тевес? Защо се приближихте толкоз при стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти хетеецът Урия.
22И пошел посланный , и пришел, и рассказал Давиду обо всем,для чего послал его Иоав, обо всем ходе сражения.
22И така, вестителят замина и, като дойде, извести на Давида всичко, за което Иоав го беше изпратил.
23Тогда посланный сказал Давиду: одолевали нас те люди и вышли к нам в поле, и мы преследовали их до входа в ворота;
23Вестителят рече на Давида: Мъжете надделяха над нас та излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме дори до входа на портата;
24тогда стреляли стрелки со стены на рабов твоих, и умерли некоторые из рабов царя; умер также и раб твой Урия Хеттеянин.
24но стрелците стреляха от стената върху слугите ти, и неколцина от слугите на царя умряха; умря и слугата ти хетеецът Урия.
25Тогда сказал Давид посланному: так скажи Иоаву: „пусть не смущает тебя это дело, ибо меч поядает иногда того, иногда сего; усиль войну твою против города и разрушь его". Так ободри его.
25Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Иоава: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного и някога другиго; засили още повече нападението си против града и съсипи го. Също и ти го насърчи.
26И услышала жена Урии, что умер Урия, муж ее, и плакала по муже своем.
26И когато чу Уриевата жена, че мъжът й Урия умрял, плака за мъжа си.
27Когда кончилось время плача, Давид послал, и взял ее в дом свой, и она сделалась его женою и родила ему сына. И было это дело, которое сделал Давид, зло в очах Господа.
27И като премина жалейката, Давид прати та я взе у дома си, и тя му стана жена, и му роди син. Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.