¹Вот постановления и законы, которые вы должны стараться исполнять в земле, которуюГосподь, Бог отцов твоих, дает тебе во владение, во все дни, которые вы будете жить на той земле.

¹Ето повеленията и съдбите, на които трябва да внимавате, за да ги вършите, през всичкото време, колкото живеете на света, в земята, която Господ Бог на бащите ти ти дава да притежаваш: -

²Истребите все места, где народы, которыми вы овладеете, служили богам своим, на высоких горах и на холмах, и под всяким ветвистым деревом;

²Да разорите всичките места гдето народите, които ще завладеете, са служили на боговете си, по високите планини, по хълмовете и под всяко зелено дърво;

³и разрушьте жертвенники их, и сокрушите столбы их, и сожгите огнем рощи их, и разбейте истуканы богов их, и истребите имя их от места того.

³и да съсипете жертвениците им, да строшите стълбовете им, да изгорите с огън ашерите им, да съсечете изваяните образи на боговете им и да изличите имената им от онова място.

⁴Не то должны вы делать для Господа, Бога вашего;

⁴А спрямо Господа вашия Бог да не постъпвате така;

⁵но к месту, какое изберет Господь, Бог ваш, из всех колен ваших, чтобы пребывать имени Его там, обращайтесь и туда приходите,

⁵но да търсите мястото, което Господ вашият Бог избере между всичките ви племена, за да настани там Името Си, [да бъде] жилището Му, и там да идете;

⁶и туда приносите всесожжения ваши, и жертвы ваши, и десятины ваши, и возношение рукваших, и обеты ваши, и добровольные приношения ваши, и первенцев крупного скота вашего и мелкого скота вашего;

⁶там да принасяте всеизгарянията си, жертвите си, десетъците си, възвишаемите приноси на ръцете си, обреците си, доброволните си приноси и първородните от говедата си и от овците си;

⁷и ешьте там пред Господом, Богом вашим, и веселитесь вы и семействаваши о всем, что делалось руками вашими, чем благословил тебя Господь, Бог твой.

⁷и там, пред Господа вашия Бог, да ядете; и да се веселите, вие и челядите ви, във всичките си предприятия, и в каквото те е благословил Господ твоят Бог.

⁸Там вы не должны делать всего, как мы теперь здесь делаем, каждый, что ему кажетсяправильным;

⁸Да не правите никак, както ние днес правим тук, - всеки каквото му се вижда за добро.

⁹ибо вы ныне еще не вступили в место покоя и в удел, который Господь, Бог твой, дает тебе.

⁹Защото още не сте дошли в почивката и в наследството, което Господ вашият Бог ви дава.

¹⁰Но когда перейдете Иордан и поселитесь на земле, которую Господь, Бог ваш, дает вам в удел, и когда Он успокоит вас от всех врагов ваших, окружающих вас , и будете жить безопасно,

¹⁰Но когато преминете Иордан и се заселите в земята, която Господ вашият Бог ви дава да наследите, и ви успокои от всичките неприятели около вас, та живеете безопасно,

¹¹тогда, какое место изберет Господь, Бог ваш, чтобы пребывать имениЕго там, туда приносите все, что я заповедую вам: всесожжения ваши и жертвы ваши, десятины ваши и возношение рук ваших, и все, избранное по обетам вашим, что вы обещали Господу;

¹¹тогава на мястото, което Господ вашият Бог избере, за да настани Името Си, там принасяйте всичко що ви заповядвам: всеизгарянията си, жертвите си, десетъците си, възвишаемите приноси на ръцете си и всичките отборни обреци, които сте обрекли Господу;

¹²и веселитесь пред Господом, Богом вашим, вы и сыны ваши, и дочери ваши, и рабы ваши, и рабыни ваши, и левит, который посреди жилищ ваших, ибо нет ему части и удела с вами.

¹²и да се веселите пред Господа вашия Бог, вие, синовете ви, дъщерите ви, слугите ви, слугините ви и левитинът, който е отвътре портите ви (защото той няма дял нито наследство с вас).

¹³Берегись приносить всесожжения твои на всяком месте, которое ты увидишь;

¹³Внимавай на себе си да не би да принасяш всеизгарянията си на кое да било място, което виждаш;

¹⁴но на том только месте, которое изберет Господь, в одном из колен твоих, приноси всесожжения твои и делай все, что заповедую тебе.

¹⁴но на мястото, което Господ избере в едно от племената ти, там да принасяш всеизгарянията си, и там да вършиш всичко що ти заповядвам.

¹⁵Впрочем, когда только пожелает душа твоя, можешь заколать и есть, по благословениюГоспода, Бога твоего, мясо, которое Он дал тебе, во всех жилищах твоих: нечистый и чистый могут есть сие, как серну и как оленя;

¹⁵Бива обаче да колиш и да ядеш месо във всичките си жилища до колкото желае душата ти, според колкото Господ твоят Бог ще те е благословил; нечистият и чистият могат да ядат от него, както от сърна и както от елен.

¹⁶только крови не ешьте: на землю выливайте ее, как воду.

¹⁶Само кръвта да не ядете; да я изливате на земята като вода.

¹⁷Нельзя тебе есть в жилищах твоих десятины хлеба твоего, и винатвоего, и елея твоего, и первенцев крупного скота твоего и мелкого скота твоего, и всех обетов твоих, которые ты обещал, и добровольных приношений твоих, и возношения рук твоих;

¹⁷А не бива да ядеш в жилищата си десетъка от житото си, или от виното си, или от дървеното си масло, или първородните от говедата си, или от овците си, или кой да било от обреците, които си обрекъл, или доброволните си приноси, или възвишаемите приноси на ръцете си;

¹⁸но ешь сие пред Господом, Богом твоим, на том месте, которое изберет Господь, Бог твой, – ты и сын твой, и дочь твоя, и раб твой, и раба твоя, и левит, и пришелец , которыйв жилищах твоих, и веселись пред Господом, Богом твоим, о всем, что делалось рукамитвоими.

¹⁸но пред Господа твоя Бог да ги ядеш, на мястото, което Господ твоят Бог избере, ти, синът ти, дъщерята ти, слугата ти, слугинята ти и левитинът, който е отвътре портите ти; и да се веселиш пред Господа твоя Бог във всичко на каквото туриш ръка.

¹⁹Смотри, не оставляй левита во все дни, которые будешь жить на земле твоей.

¹⁹Внимавай на себе си да не пренебрегваш левитина до тогаз, до когато живееш на земята си.

²⁰Когда распространит Господь, Бог твой, пределы твои, как Он говорил тебе, и ты скажешь: „поем я мяса", потому что душа твоя пожелает есть мяса, – тогда, по желанию души твоей, ешь мясо.

²⁰Когато Господ твоят Бог разшири пределите ти, според както ти се е обещал, а ти речеш: Ще ям месо, защото душата ти желае да яде месо, то бива да ядеш месо до колкото желае душата ти.

²¹Если далеко будет от тебя то место, которое изберетГосподь, Бог твой, чтобы пребывать имени Его там, то заколай из крупного и мелкого скота твоего, который дал тебе Господь, как я повелел тебе, и ешь в жилищах твоих, по желанию души твоей;

²¹Ако е много далеч от тебе мястото, което Господ твоят Бог избере, за да настани Името Си там, тогава да колиш от говедата и от овците, които Господ ти е дал, според както ти заповядах, и да ядеш в жилищата си до колкото желае душата ти.

²²но ешь их так, как едят серну и оленя; нечистый как и чистый могут есть сие;

²²Както се яде сърна и елен, така да ядеш и тия; нечистият и чистият могат еднакво да ядат от тях.

²³только строго наблюдай, чтобы не есть крови, потомучто кровь есть душа: не ешь души вместе с мясом;

²³Само строго да се вардиш да не ядеш кръвта: защото кръвта е животът, и не бива да ядеш живота с месото.

²⁴не ешь ее: выливай ее на землю, как воду;

²⁴Да я не ядеш: да я изливаш на земята като вода.

²⁵не ешь ее, дабы хорошо было тебе и детям твоим после тебя, если будешь делать справедливое пред очами Господа.

²⁵Да я не ядеш, за да бъде добре на тебе и на чадата ти след тебе, когато вършиш онова, което е право пред Господа.

²⁶Только святыни твои, какие будут у тебя, и обеты твои приноси, и приходи на то место,которое изберет Господь.

²⁶Само колкото неща си посветил и обреците си да взимаш, та да отиваш на мястото, което избере Господ,

²⁷и совершай всесожжения твои, мясо и кровь, на жертвеннике Господа, Бога твоего; но кровь других жертв твоих должна быть проливаема у жертвенника Господа, Бога твоего, а мясо ешь.

²⁷и да принасяш всеизгарянията си, месото и кръвта, върху олтара на Господа твоя Бог. Кръвта на жертвите ти да се излива върху олтара на Господа твоя Бог, а месото ти да ядеш.

²⁸Слушай и исполняй все слова сии, которые заповедую тебе, дабы хорошо было тебе и детям твоим после тебя во век, если будешь делать доброе и угодное пред очами Господа, Бога твоего.

²⁸Внимавай и слушай всички тия думи, които ти заповядвам, за да бъде добре на тебе и на чадата ти след тебе до века, когато вършиш онова, което е добро и право пред Господа твоя Бог.

²⁹Когда Господь, Бог твой, истребит от лица твоего народы, к которым ты идешь, чтобы взять их во владение, и ты, взяв их, поселишься в земле их;

²⁹Когато Господ твоят Бог изтреби от пред тебе народите [на земята], гдето ти отиваш да ги завладееш, и ти ги завладяваш и се заселиш в земята им,

³⁰тогда берегись, чтобы ты не попал в сеть, последуяим, по истреблении их от лица твоего, и не искал богов их, говоря: „какслужили народы сии богам своим, так буду и я делать";

³⁰внимавай на себе си да се не улавяш в примка да ги последваш, когато бъдат изтребени от пред тебе; и да не изпитваш за боговете им, като казваш: Как служат тия народи на боговете си? - за да направя и аз така.

³¹не делай так Господу, Богу твоему, ибо все, чего гнушается Господь, что ненавидит Он, они делают богам своим: они и сыновей своих и дочерей своих сожигают на огне богам своим.

³¹Да не постъпваш така спрямо Господа твоя Бог; защото те са извършили за боговете си всяка мерзост, която Господ мрази; понеже за боговете си са изгаряли с огън и синовете си и дъщерите си.

³²Все, что я заповедую вам, старайтесь исполнить; не прибавляй к тому и не убавляй от того.

³²Внимавайте да вършите всичко що ви заповядвам; да не притуряш на него, нито да отнимаш от него.