1Вот слова завета, который Господь повелел Моисею поставить с сынами Израилевыми в земле Моавитской, кроме завета, который Господь поставил с ними на Хориве.
1Ето думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да направи с израилтяните в Моавската земя, освен завета, който направи с тях в Хорив.
2И созвал Моисей всех сынов Израилевых и сказал им: вы видели все, что сделал Господь пред глазами вашими в земле Египетской с фараоном и всеми рабами его и всею землею его;
2Моисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко що направи Господ пред очите ви в Египетската земя, на Фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя;
3те великие казни, которые видели глаза твои, и те великие знамения и чудеса;
3големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и ония големи чудеса;
4но до сего дня не дал вам Господь сердца, чтобы разуметь, очей,чтобы видеть, и ушей, чтобы слышать.
4но до тоя ден Господ не ви даде сърце за да разбирате, очи за да виждате и уши за да слушате.
5Сорок лет водил вас по пустыне, и одежды ваши на вас не обветшали,и обувь твоя не обветшала на ноге твоей;
5А Аз ви дадох за четиридесет години по пустинята, [през което време] дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ни на един от вас не овехтяха на ногата ти,
6хлеба вы не ели и вина и сикера не пили, дабы вы знали, что Я Господь Бог ваш.
6хляб не ядохте, и вино и спиртни пития не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ вашият Бог.
7И когда пришли вы на место сие, выступил против нас Сигон, царь Есевонский, и Ог, царь Васанский, чтобы сразиться с нами , и мы поразили их;
7И когато дойдохте на това място есевонският цар Сион и васанският цар Ог излязоха против нас на бой; а ние ги поразихме,
8и взяли землю их и отдали ее в удел колену Рувимову и Гадову и половине колена Манассиина.
8завладяхме земята им, и я дадохме за наследство на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе.
9Соблюдайте же слова завета сего и исполняйте их, чтобы вам иметь успех во всем, что ни будете делать.
9Пазете, прочее, думите на тоя завет и изпълнявайте ги, за да успявате във всичко що правите.
10Все вы сегодня стоите пред лицем Господа Богавашего, начальники колен ваших, старейшины ваши, надзиратели ваши, все Израильтяне,
10Днес вие всички стоите пред Господа вашия Бог, - началниците на племената ви, старейшините ви, надзирателите ви, всичките Израилеви мъже,
11дети ваши, жены ваши и пришельцы твои, находящиеся в стане твоем, от секущего дрова твои до черпающего воду твою,
11чадата ви, жените и чужденецът, който е всред стана ти, от дървосечеца ти до водоносеца ти, -
12чтобы вступить тебе в завет Господа Бога твоего и в клятвенный договор с Ним, который Господь Бог твой сегодня поставляет с тобою,
12за да встъпиш в завета на Господа твоя Бог и в клетвата, която Господ твоят Бог прави днес с тебе,
13дабы соделать тебя сегодня Его народом, и Ему быть тебе Богом, как Он говорил тебе икак клялся отцам твоим Аврааму, Исааку и Иакову.
13за да те утвърди днес за Свои люде, и Той да ти бъде Бог, според както ти е рекъл и както се е клел на бащите ти, на Авраама, на Исаака и на Якова.
14Не с вами только одними я поставляю сей завет и сей клятвенный договор,
14И аз не правя тоя завет и тая клетва само с вас,
15но как с теми, которые сегодня здесь с нами стоят пред лицем Господа Бога нашего, так и с теми, которых нет здесь с нами сегодня.
15но [както] с ония, които днес стоят тук с нас пред Господа нашия Бог, [така] и с ония, които днес не са тук с нас;
16Ибо вы знаете, как мы жили в земле Египетской и как мы проходилипосреди народов, чрез которые вы прошли,
16(защото вие знаехте как живеехме в Египетската земя, и как минахме всред народите през които пропътувахме;
17и видели мерзости их и кумиры их, деревянные и каменные, серебряные и золотые, которые у них.
17и видяхме мерзостите им, и дървените им и каменни, сребърни и златни кумири, които са между тях);
18Да не будет между вами мужчины или женщины, или рода или колена, которых сердце уклонилось бы ныне от Господа Бога нашего, чтобы ходить служить богам тех народов; да не будет между вами корня, произращающего яд и полынь,
18тъй щото да няма между вас мъж или жена, семейство или племе, чието сърце да се отклонява днес от Господа нашия Бог, за да иде да служи на боговете на ония народи; тъй щото да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин,
19такого человека, который, услышав слова проклятия сего, похвалялся бы в сердце своем,говоря: „я буду счастлив, несмотря на то, что буду ходить по произволу сердца моего"; и пропадет таким образом сытый с голодным;
19та, когато чуе думите на тая клетва, да ласкае себе си в сърцето си и да рече: Аз ще имам мир, ако и да ходя с упорито сърце и притурям пиянство на жаждата.
20не простит Господь такому, но тотчас возгорится гнев Господа и ярость Его на такого человека, и падет на него все проклятие завета сего , написанное всей книге, и изгладит Господь имя его из поднебесной;
20Бог няма да се умилостиви на него, но изведнъж гневът на Господа и ревнивостта Му ще пламнат против тоя човек; и всяка проклетия, която е написана в тая книга, ще падне на него, и Господ ще изличи името му под небето.
21и отделит его Господь на погибель от всех колен Израилевых, сообразно со всеми проклятиями завета, написанными в сей книге закона.
21Господ ще го отдели от всичките Израилеви племена за погибел, според всичките проклетии на завета написан в тая книга на закона.
22И скажет последующий род, дети ваши, которые будут после вас, ичужеземец, который придет из земли дальней, увидев поражение земли сейи болезни, которыми изнурит ее Господь:
22А идещото поколение, чадата ви, които ще настанат подир вас, и чужденецът, който дойде от далечна земя, когато видят язвите [нанесени] на оная земя и болестите, с които Господ я е направил да боледува, ще кажат:
23сера и соль, пожарище – вся земля; не засевается и не произращаетона, и не выходит на ней никакой травы, как по истреблении Содома, Гоморры, Адмы и Севоима, которые ниспроверг Господь во гневе Своем и в ярости Своей.
23Цялата земя е изгорена със сяра и със сол, та нито се сее нито произраства, и никаква трева не никне на нея, както при съсипването на Содом и Гомор, на Адама и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и в яростта Си.
24И скажут все народы: за что Господь так поступил с сею землею? какая великая ярость гнева Его!
24Всичките, народи ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя? Що значи яростта на тоя голям гняв?
25И скажут: за то, что они оставили завет Господа Бога отцов своих,который Он поставил с ними, когда вывел их из земли Египетской,
25Тогава ще [им] думат: Защото оставиха завета на Господа Бога на бащите си, който Той направи с тях, когато ги изведе из Египетската земя,
26и пошли и стали служить иным богам и поклоняться им, богам, которых они не знали и которых Он не назначал им:
26и отидоха та служиха на други богове и им се поклониха, богове, които не знаеха, и които Той не бе им дал, -
27за то возгорелся гнев Господа на землю сию, и навел Он на нее все проклятия завета , написанные в сей книге;
27за това пламна яростта на Господа против тая земя, за да докара на нея всичките проклетии, които са написани в тая книга.
28и извергнул их Господь из земли их в гневе, ярости и великом негодовании, и поверг их на другую землю, как ныне видим .
28И Господ ги изкорени от земята им с гняв, с ярост и с голямо негодувание, и ги хвърли в друга земя където са днес.
29Сокрытое принадлежит Господу Богу нашему, а открытое – нам и сынам нашим до века, чтобы мы исполняли все слова закона сего.
29Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.