¹Внимай, небо, я буду говорить; и слушай, земля, слова уст моих.

¹Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.

²Польется как дождь учение мое, как роса речь моя, как мелкий дождь на зелень, как ливень на траву.

²Учението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева.

³Имя Господа прославляю; воздайте славу Богу нашему.

³Понеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог.

⁴Он твердыня; совершенны дела Его, и все пути Его праведны; Бог верен, и нет неправды в Нем ; Он праведен и истинен;

⁴Той е Канара; делата му са съвършени, Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той.

⁵но они развратились пред Ним, они не дети Его по своим порокам, род строптивый и развращенный.

⁵Те се развратиха; Порокът им не подобава на Неговите чада; Те са поколение извратено и криво.

⁶Сие ли воздаете вы Господу, народ глупый и несмысленный? не Он ли Отец твой, Который усвоил тебя, создал тебя и устроил тебя?

⁶Така ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.

⁷Вспомни дни древние, помысли о летах прежних родов; спроси отца твоего, и он возвестит тебе, старцев твоих, и они скажут тебе.

⁷Спомни си предишните дни, Смисли годините на много поколения; Попитай баща си, и той ще ти извести, - Старците си, и те ще ти кажат.

⁸Когда Всевышний давал уделы народам и расселял сынов человеческих, тогда поставил пределы народов по числу сынов Израилевых;

⁸Когато Всевишният даваше наследство на народите, Когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните.

⁹ибо часть Господа народ Его, Иаков наследственный удел Его.

⁹Защото дял на Господа са Неговите люде, Яков е [падащото] Му [Се] с жребие наследство.

¹⁰Он нашел его в пустыне, в степи печальной и дикой, ограждал его, смотрел за ним, хранил его, как зеницу ока Своего;

¹⁰Намери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; Огради го, настави го, Опази го като зеницата на окото Си.

¹¹как орел вызывает гнездо свое, носится над птенцами своими, распростирает крылья свои, берет их и носит их на перьях своих,

¹¹Както орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си,

¹²так Господь один водил его, и не было с Ним чужого бога.

¹²[Така] Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог.

¹³Он вознес его на высоту земли и кормил произведениями полей, и питал его медом из камня и елеем из твердой скалы,

¹³Издигна го на високите места на света, И той яде произведенията на нивите; И кърми го с мед от камък И с масло от скала кременлива.

¹⁴маслом коровьим и молоком овечьим, и туком агнцев и овнов Васанских и козлов, и тучною пшеницею, и ты пил вино, кровь виноградных ягод.

¹⁴С краве масло и с овче мляко, С тлъстина от агнета И от овни васански и от козли, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино - кръв гроздова.

¹⁵И утучнел Израиль, и стал упрям; утучнел, отолстел и разжирел; и оставил он Бога, создавшего его, и презрел твердыню спасения своего.

¹⁵А Иесурун затлъстя и ритна; Затлъстял си, угоил си се, Надебелял си; Тогава забрави Бога, Който го създаде, И презря Канарата на спасението си.

¹⁶Богами чуждыми они раздражили Его и мерзостями разгневали Его:

¹⁶С чужди [богове] Го раздразниха до ревнуване, С мерзости Го раздразниха до гняв.

¹⁷приносили жертвы бесам, а не Богу, богам, которых онине знали, новым, которые пришли от соседей и о которых не помышляли отцы ваши.

¹⁷Пожертвуваха на бесове, [които] не [бяха Бог], На богове, които не бяха знаели, На нови [богове] наскоро въведени От които бащите ви не се бояха;

¹⁸А Заступника, родившего тебя, ты забыл, и не помнил Бога, создавшего тебя.

¹⁸А ти не помисли за Канарата, Която те роди, И забрави Бога Създателя твой.

¹⁹Господь увидел, и в негодовании пренебрег сынов Своих и дочерейСвоих,

¹⁹Видя Господ и огорчи се, Защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;

²⁰и сказал: сокрою лице Мое от них и увижу, какой будет конецих; ибо они род развращенный; дети, в которых нет верности;

²⁰И рече: Ще скрия лицето Си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са поколение развратено, Чада, в които няма вярност.

²¹они раздражили Меня не богом, суетными своими огорчили Меня: и Я раздражу их не народом, народом бессмысленным огорчу их;

²¹Те Ме раздразниха до ревнуване с [онова, което] не е Бог, С кумирите си Ме разгневиха; За това и Аз ще ги раздразня до ревнуване с ония, които не са люде, С народ несмислен ще ги разгневя.

²²ибо огонь возгорелся во гневе Моем, жжет до ада преисподнего, ипоядает землю и произведения ее, и попаляет основания гор;

²²Защото огън се накладе в гнева Ми, И ще пламне дори до най-дълбокия ад; Ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основите на планините.

²³соберу на них бедствия и истощу на них стрелы Мои:

²³Ще натрупам на тях зло; Всичките Си стрели ще изхвърля върху тях.

²⁴будут истощены голодом, истреблены горячкою и лютою заразою; и пошлю на них зубы зверей и яд ползающих по земле;

²⁴Ще изтлеят от глад, Ще бъдат изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; Зверски зъби ще изпратя върху тях, И отрова от пълзящите по земята.

²⁵извне будет губить их меч, а в домах ужас – и юношу, и девицу, и грудного младенца, и покрытого сединоюстарца.

²⁵Извън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младежа и девицата, Бозайниче и белокосия старец.

²⁶Я сказал бы: рассею их и изглажу из среды людей память о них;

²⁶Рекох: Разпръснал бих ги, Изличил бих спомена им изсред човеците,

²⁷но отложил это ради озлобления врагов, чтобы враги его не возомнили и не сказали: наша рука высока, и не Господь сделал все сие.

²⁷Ако не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумствуват противниците им И кажат: Мощната наша ръка Направи всичко това, а не Господ.

²⁸Ибо они народ, потерявший рассудок, и нет в них смысла.

²⁸Защото те са народ неразбран, И няма в тях разум.

²⁹О, если бы они рассудили, подумали о сем, уразумели, что с ними будет!

²⁹О да бяха мъдри, да разбират това, Да смисляха сетнината си!

³⁰Как бы мог один преследовать тысячу и двое прогонять тьму, если бы Заступник их не предал их, и Господь не отдал их!

³⁰Как би могъл един да прогони хиляда, И двама да обърнат в бяг десет хиляди, Ако Канарата им не би ги предала, И Господ не би ги предал!

³¹Ибо заступник их не таков, как наш Заступник; сами враги наши судьи в том.

³¹Защото тяхната канара не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят [за това].

³²Ибо виноград их от виноградной лозы Содомской и с полей Гоморрских;ягоды их ягоды ядовитые, грозды их горькие;

³²Понеже тяхната лоза е от содомската лоза И от гоморските ниви; Гроздето им е грозде отровно, Гроздовете им са горчиви;

³³вино их яд драконов и гибельная отрава аспидов.

³³Виното им е отрова змийска И мъчителна отрова аспидова.

³⁴Не сокрыто ли это у Меня? не запечатано ли в хранилищах Моих?

³⁴Това не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?

³⁵У Меня отмщение и воздаяние, когда поколеблется нога их; ибо близок день погибели их, скоро наступит уготованное для них.

³⁵На Мене принадлежи възмездието и въздаянието; Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близо е денят на погиването им, И приготвеното за тях наближава.

³⁶Но Господь будет судить народ Свой и над рабамиСвоими умилосердится, когда Он увидит, что рука их ослабела, и не стало ни заключенных, ни оставшихся вне .

³⁶Защото Господ ще съди людете Си И ще пожали слугите Си, Когато види, че изчезна силата им, И че не остана никой, затворен или свободен {Т.е., малолетен или пълнолетен.}.

³⁷Тогда скажет Господь : где боги их, твердыня, на которую они надеялись,

³⁷И ще рече: Где са боговете им, Канарата, на която уповаваха,

³⁸которые ели тук жертв их и пили вино возлияний их? пустьони восстанут и помогут вам, пусть будут для вас покровом!

³⁸Които ядяха тлъстината на жертвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Те нека станат и ви помогнат Нека ви бъдат закрила.

³⁹Видите ныне, что это Я, Я – и нет Бога, кроме Меня: Я умерщвляю и оживляю, Я поражаю и Я исцеляю, и никто не избавит от руки Моей.

³⁹Вижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми.

⁴⁰Я подъемлю к небесам руку Мою и говорю: живу Я во век!

⁴⁰Защото дигам ръката Си към небето И казвам: [Заклевам се] във вечния Си живот,

⁴¹Когда изострю сверкающий меч Мой, и рука Моя приимет суд, то отмщу врагам Моим и ненавидящим Меня воздам;

⁴¹Че, ако изостря лъскавия Си меч И туря ръката Си на съдба, Ще въздам на враговете Си, И ще сторя възмездие на ненавистниците Си.

⁴²упою стрелы Мои кровью, и меч Мой насытится плотью, кровью убитых и пленных, головами начальников врага.

⁴²Ще упоя стрелите Си с кръв, И мечът Ми ще яде меса С кръвта на убитите и на пленените, На чело с вражеските първенци.

⁴³Веселитесь, язычники, с народом Его; ибо Он отмстит за кровь рабов Своих, и воздаст мщение врагам Своим, и очистит землю Свою и народ Свой!

⁴³Развеселете се, народи, с людете Му; Защото ще въздаде за кръвта на слугите Си, И ще стори възмездие на противниците Си, И ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си.

⁴⁴И пришел Моисей к народу и изрек все слова песни сей вслух народа, он и Иисус, сын Навин.

⁴⁴И Моисей дойде, той и Исус Навиевият син, та изговори всичките думи на тая песен на всеослушание пред людете.

⁴⁵Когда Моисей изрек все слова сии всему Израилю,

⁴⁵И като свърши Моисей да говори всички тия думи на целия Израил, рече им:

⁴⁶тогда сказал им: положите на сердце ваше все слова, которые я объявил вам сегодня, и завещевайте их детям своим, чтобы они старались исполнять все слова закона сего;

⁴⁶Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.

⁴⁷ибо это не пустое для вас, но это жизнь ваша, и чрез это вы долгое время пробудете на той земле, в которую вы идете чрез Иордан, чтоб овладеть ею.

⁴⁷Защото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви, и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Иордан, за да я завладеете.

⁴⁸И говорил Господь Моисею в тот же самый день и сказал:

⁴⁸В същия ден Господ говори на Моисея, казвайки:

⁴⁹взойди на сию гору Аварим, на гору Нево, которая в земле Моавитской, против Иерихона, и посмотри на землю Ханаанскую, которую я даю вовладение сынам Израилевым;

⁴⁹Възкачи се на тая аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните за притежание;

⁵⁰и умри на горе, на которую ты взойдешь, и приложись к народу твоему,как умер Аарон, брат твой, на горе Ор, и приложился к народу своему,

⁵⁰и умри на планината, на която се възкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си;

⁵¹за то, что вы согрешили против Меня среди сынов Израилевых при водах Меривы в Кадесе, в пустыне Син, за то, что не явили святости Моей среди сынов Израилевых;

⁵¹защото не Ми се покорихте между израилтяните при водите на Мерива {То ест: Препиране.} Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте всред израилтяните.

⁵²пред собою ты увидишь землю, а не войдешь туда, в землю, которую Я даю сынам Израилевым.

⁵²За това, отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш, в земята, която давам на израилтяните.