Russian 1876

Bulgarian

Deuteronomy

5

1И созвал Моисей весь Израиль и сказал им: слушай, Израиль, постановления и законы, которые я изреку сегодня в уши ваши, и выучите ихи старайтесь исполнять их.
1Моисей повика целия Израил и рече им: Слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които изказвам на всеослушание днес, за да ги научите и да внимавате да ги вършите.
2Господь, Бог наш, поставил с нами завет на Хориве;
2Господ нашият Бог направи завет с нас на Хорив.
3не с отцами нашими поставил Господь завет сей, но с нами, которые здесь сегодня все живы.
3Тоя завет Господ не направи с бащите ни, но с нас, които всички сме живи тук днес.
4Лицем к лицу говорил Господь с вами на горе из среды огня;
4Лице с лице говори Господ с вас на планината изсред огъня,
5я же стоял между Господом и между вами в то время, дабы пересказывать вам слово Господа, ибо вы боялись огня и не восходили на гору. Он тогда сказал:
5(а в онова време аз стоях между Господа и вас, за да ви известя Господните думи; защото се уплашихме от огъня, и не се възкачихме на планината), като казваше: -
6Я Господь, Бог твой, Который вывел тебя из земли Египетской, из дома рабства;
6Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.
7да не будет у тебя других богов перед лицем Моим.
7Да нямаш други богове освен Мене.
8Не делай себе кумира и никакого изображения того, что на небе вверху и что на землевнизу, и что в водах ниже земли,
8Не си прави кумир, [подобие] на нещо, което е на небето горе, или което е на земята доле, или което е във водите под земята;
9не поклоняйся им и не служи им; ибо Я Господь, Бог твой, Бог ревнитель, за вину отцов наказывающий детей до третьего и четвертого рода, ненавидящих Меня,
9да не им се кланяш нито да им служиш; защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,
10и творящий милость до тысячи родов любящим Меня и соблюдающим заповеди Мои.
10и Който показвам милост към хиляди [поколения] на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.
11Не произноси имени Господа, Бога твоего, напрасно; ибо не оставит Господь без наказания того, кто употребляет имя Его напрасно.
11Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита за безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.
12Наблюдай день субботний, чтобы свято хранить его, как заповедал тебе Господь, Бог твой;
12Пази съботния ден, за да го освещаваш, според както Господ твоят Бог ти заповяда.
13шесть дней работай и делай всякие дела твои,
13Шест дена да работиш и да вършиш всичките си дела;
14а день седьмой – суббота Господу, Богу твоему. Не делай в оный никакого дела, ни ты, ни сын твой, ни дочь твоя, ни раб твой, ни раба твоя, ни вол твой, ни осел твой, ни всякий скот твой, ни пришелец твой, который у тебя, чтобы отдохнул раб твой, и раба твоя, как и ты;
14а седмият ден е събота на Господа твоя Бог; [в него] да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито някой твой добитък, ни чужденецът, който е отвътре портите ти, за да си почива слугата ти и слугинята ти, както и ти.
15и помни, что ты был рабом в земле Египетской, но Господь, Бог твой, вывел тебя оттуда рукою крепкою и мышцею высокою, потому и повелел тебе Господь, Бог твой, соблюдать день субботний.
15И помни, че ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изведе от там със силна ръка и издигната мишца; за това Господ твоят Бог ти заповяда да пазиш съботния ден.
16Почитай отца твоего и матерь твою, как повелел тебе Господь, Бог твой,чтобы продлились дни твои, и чтобы хорошо тебе было на той земле, которую Господь, Бог твой, дает тебе.
16Почитай баща си и майка си, според както ти заповяда Господ твоят Бог, за да се продължат дните ти и да благоденствуваш на земята, която Господ твоят Бог ти дава.
17Не убивай.
17Не убивай.
18Не прелюбодействуй.
18Не прелюбодействувай.
19Не кради.
19Не кради.
20Не произноси ложного свидетельства на ближнего твоего.
20Не свидетелствувай против ближния си лъжливо свидетелство.
21Не желай жены ближнего твоего и не желай дома ближнего твоего, ниполя его, ни раба его, ни рабы его, ни вола его, ни осла его, ни всего, что есть у ближнего твоего.
21Не пожелавай жената на ближния си; ни да пожелаваш къщата на ближния си, ни нивата му, ни слугата му, ни слугинята му, ни вола му, ни осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.
22Слова сии изрек Господь ко всему собранию вашему на горе из среды огня, облака и мрака громогласно, и более не говорил, и написал их на двух каменных скрижалях, и дал их мне.
22Тия думи Господ изговори на планината на всички вас събрани, изсред огъня, облака и мрака, със силен глас; и друго не притури. После ги написа на две каменни плочи, които даде на мене.
23И когда вы услышали глас из среды мрака, и гора горела огнем, то вы подошли ко мне, все начальники колен ваших и старейшины ваши,
23А като чухте гласа изсред тъмнината, когато планината гореше в огън, тогава вие, всичките началници на племената ви и старейшините ви, дойдохте при мене и думахте:
24и сказали: вот, показал нам Господь, Бог наш, славу Свою и величиеСвое, и глас Его слышали мы из среды огня; сегодня видели мы, что Богговорит с человеком, и сей остается жив;
24Ето, Господ нашият Бог ни показа славата Си и величието Си, и чухме гласа Му изсред огъня; днес видяхме, че Бог говори с човека, и той остава жив.
25но теперь для чего нам умирать? ибо великий огонь сей пожрет нас; если мы еще услышим глас Господа, Бога нашего, то умрем,
25А сега, защо да измрем? - понеже тоя голям огън ще ни пояде; ако чуем още еднъж гласа на Господа нашия Бог, ще измрем.
26ибо есть ли какая плоть, которая слышала бы глас Бога живаго, говорящего из среды огня, как мы, и осталась жива?
26Защото кой от всичките смъртни е чул гласа на живия Бог, говорещ изсред огъня, както ние [чухме], и е останал жив?
27приступи ты и слушай все, что скажет тебе Господь, Бог наш,и ты пересказывай нам все, что будет говорить тебе Господь, Бог наш, и мы будем слушать и исполнять.
27Пристъпи ти и слушай всичко, което ще рече Господ нашият Бог; а ти ни казвай всичко, що ти говори Господ нашият Бог, и ние ще слушаме и ще изпълняваме.
28И Господь услышал слова ваши, как вы разговаривали со мною, и сказал мне Господь: слышал Я слова народа сего, которые они говорили тебе;все, что ни говорили они, хорошо;
28И Господ чу гласа на думите ви, когато ми говорехте, и Господ ми рече: Чух гласа на думите, които тия люде ти говориха; добре рекоха всичко що казаха.
29о, если бы сердце их было у них таково, чтобы бояться Меня и соблюдать все заповеди Мои во все дни, дабы хорошо было им и сынам их вовек!
29Дано да има у тях такова сърце щото да се боят [от] Мене и винаги да пазят всичките Ми заповеди, та да благоденствуват вечно, те и чадата им!
30пойди, скажи им: „возвратитесь в шатры свои";
30Иди, кажи им: Върнете се в шатрите си.
31а ты здесь останься со Мною, и Я изреку тебе все заповеди и постановления и законы, которым ты должен научить их, чтобы они так поступали на той земле, которую Я даюим во владение.
31А ти остани тук при Мене и ще ти кажа всичките заповеди, повеления и съдби, които ще ги научиш, за да ги извършват в земята, която им давам за притежание.
32Смотрите, поступайте так, как повелел вам Господь, Бог ваш; неуклоняйтесь ни направо, ни налево;
32Да внимавате, прочее, да вършите така, както Господ вашият Бог ви заповяда; да се не отклонявате ни надясно ни наляво.
33ходите по тому пути, по которому повелел вам Господь, Бог ваш, дабы вы были живы, и хорошо было вам, ипрожили много времени на той земле, которую получите во владение.
33Да ходите по всичките пътища, които Господ вашият Бог ви заповяда, за да живеете и да благоденствувате, и да се продължат дните ви на земята, която ще притежавате.