¹И было во дни Артаксеркса, – этот Артаксеркс царствовал над ста двадцатью семью областями от Индии и до Ефиопии, –

¹А в дните на Асуира, (оня Асуир, който царуваше от Индия дори до Етиопия над сто и двадесет и седем области),

²в то время, как царь Артаксеркс сел на царский престол свой, что в Сузах, городе престольном,

²в ония дни, когато цар Асуир бе седнал на престола на царството си в столицата Суса,

³в третий год своего царствования он сделал пир для всех князейсвоих и для служащих при нем, для главных начальников войска Персидского и Мидийского и дляправителей областей своих,

³в третата година от царуването си, той направи угощение на всичките си първенци и на слугите си, (като пред него бяха най-силните персийски и мидийски [мъже], големците и първенците на областите),

⁴показывая великое богатство царства своего и отличный блеск величия своего в течение многих дней, ста восьмидесяти дней.

⁴когато за дълго време, сто и осемдесет дни, показваше богатството на славното си царство и блясъка на превъзходното си величие.

⁵По окончании сих дней, сделал царь для народа своего, находившегося в престольном городе Сузах, от большого до малого, пир семидневный на садовом дворе дома царского.

⁵И когато се изминаха тия дни, царят направи седемдневно угощение на всичките люде, които се намериха в столицата Суса, от голям до малък, в двора на градината на царския палат,

⁶Белые, бумажные и яхонтового цвета шерстяные ткани, прикрепленные виссонными и пурпуровыми шнурами, висели на серебряных кольцах и мраморных столбах.

⁶[който бе украсил със завеси] от бял, зелен и син [плат], прострени на висонени и морави върви, [окачени] със сребърни колелца на мраморни стълбове, и със златни и сребърни канапета върху настилка от порфир и от бял мрамор, от алабастър и от черен мрамор.

⁷Золотые и серебряные ложа были на помосте, устланном камнями зеленого цвета и мрамором, и перламутром, и камнями черного цвета.

⁷И наливаха им в златни чаши, (като бяха чашите различни едни от други); и имаше изобилно царско вино, както подобаваше на царя.

⁸Напитки подаваемы были в золотых сосудах и сосудах разнообразных, ценою в тридцать тысяч талантов; и вина царского было множество, по богатству царя. Питье шло чинно, никто не принуждал, потому что царь дал такое приказание всем управляющим в доме его, чтобы делали по воле каждого.

⁸А пиенето ставаше според една издадена заповед, че никой не бива да принуждава, защото царят беше заповядал така на всичките си домостроители, да постъпват според волята на всекиго.

⁹И царица Астинь сделала также пир для женщин в царском доме царя Артаксеркса.

⁹А и царица Астин направи на жените угощение в царската къща на цар Асуира.

¹⁰В седьмой день, когда развеселилось сердце царя от вина, он сказал Мегуману, Бизфе, Харбоне, Бигфе и Авагфе, Зефару и Каркасу – семи евнухам, служившим пред лицем царя Артаксеркса,

¹⁰А на седмия ден, когато сърцето на царя бе се развеселило от виното, той заповяда на Меумана, на Визата, на Арвона, на Вигта, на Авагта, на Зетара и на Харкаса, седемте скопци, които слугуваха пред цар Асуира,

¹¹чтобы они привели царицу Астинь пред лице царя в венце царскомдля того, чтобы показать народам и князьям красоту ее; потому что она была очень красива.

¹¹да доведат царица Астин пред царя, носеща царската корона, за да покаже хубостта й на людете и на първенците; защото тя бе красива на глед.

¹²Но царица Астинь не захотела прийти по приказанию царя, объявленному чрез евнухов.

¹²Но царица Астин отказа да дойде по царската заповед чрез скопците; за това царят се разяри твърде много, и гневът му пламна в него.

¹³И разгневался царь сильно, и ярость его загорелась в нем. И сказал царь мудрецам, знающим прежние времена – ибо дела царя делались пред всеми знающими закон и права, –

¹³Тогава рече царят на мъдреците, които познаваха времената, (защото царят имаше обичай така [да се носи] спрямо всички, които знаеха закон и съд;

¹⁴приближенными же к нему тогда были : Каршена, Шефар, Адмафа, Фарсис, Мерес, Марсена, Мемухан – семь князей Персидских и Мидийских, которые могли видеть лице царя и сидели первыми в царстве:

¹⁴а втори след него бяха Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена и Мемукан, седемте персийски и мидийски първенци, които имаха достъп при царя {Еврейски: Гледаха лицето на царя.} и заемаха първо място в царството):

¹⁵как поступить по закону с царицею Астинь за то, что она не сделала по слову царя Артаксеркса, объявленному чрез евнухов?

¹⁵Що можем, според закона, да направим на царица Астин за гдето не изпълни заповедта на цар Асуира чрез скопците?

¹⁶И сказал Мемухан пред лицем царя и князей: не предцарем одним виновна царица Астинь, а пред всеми князьями и пред всеми народами, которые по всем областям царя Артаксеркса;

¹⁶И Мемукан отговори пред царя и първенците: Царица Астин не е обидила само царя, но и всичките първенци и всичките племена, които са по всичките области на цар Асуира.

¹⁷потому что поступок царицы дойдет до всех жен, и они будут пренебрегать мужьями своими и говорить: царь Артаксеркс велел привести царицу Астинь пред лице свое, а она не пошла.

¹⁷Защото тая постъпка на царицата ще се разчуе между всичките жени, така щото, когато се разнесе слух, че цар Асуир заповядал да се доведе царица Астин пред него, а тя не дошла, това ще направи мъжете им презрени пред очите им.

¹⁸Теперь княгини Персидские и Мидийские, которые услышат о поступке царицы, будут то же говорить всем князьям царя; и пренебрежения и огорчения будет довольно.

¹⁸И днес персийските и мидийските съпруги, които ще са чули за постъпката на царицата, ще говорят [по същия начин] на всичките царски първенци; и от това ще [произлезе] голямо презрение и гняв.

¹⁹Если благоугодно царю, пусть выйдет от него царское постановление и впишется в законы Персидские и Мидийские и не отменяется, о том, что Астинь не будет входить пред лице царя Артаксеркса, а царское достоинство ее царь передаст другой, которая лучше ее.

¹⁹Ако е угодно на царя, нека се издаде от него царска заповед, която да се впише между персийските и мидийските закони, за да се не отменява, според която Астин да не дохожда вече пред цар Асуира; и царят нека даде царското й достойнство на друга по-добра от нея.

²⁰Когда услышат о сем постановлении царя, которое разойдется по всему царству его, как оно ни велико, тогдавсе жены будут почитать мужей своих, от большого до малого.

²⁰И когато указът, който царят ще издаде, бъде обнародван по цялото му царство, (защото е голямо), всичките жени ще отдават чест на мъжете си, на голям и на малък.

²¹И угодно было слово сие в глазах царя и князей; и сделал царь по слову Мемухана.

²¹И тая дума се хареса на царя и на първенците; и царят стори според каквото каза Мемукан.

²²И послал во все области царя письма, писанные в каждую область письменами ее и ккаждому народу на языке его, чтобы всякий муж был господином в доме своем, и чтобы это было объявлено каждому на природном языке его.

²²Той прати писма по всичките царски области, във всяка област според азбуката й, и на всеки народ според езика му, за да може всеки мъж да бъде господар в дома си, и [в него] да говори по езика на людете си.