¹И сказал Господь Моисею и Аарону в земле Египетской, говоря:

¹Тогава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки:

²месяц сей да будет у вас началом месяцев, первым да будет он у вас между месяцами года.

²Тоя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината.

³Скажите всему обществу Израилевых: в десятый день сего месяца пусть возьмут себе каждый одного агнца по семействам, по агнцу на семейство;

³Говорете на цялото Израилево общество, като [им] кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом.

⁴а если семейство так мало, что не съест агнца, то пусть возьмет с соседом своим,ближайшим к дому своему, по числу душ: по той мере, сколько каждый съест, расчислитесь на агнца.

⁴Но ако домашните са малцина за агнето, тогава [домакинът] и най-ближният до къщата му съсед нека го вземат, според числото на човеците [в тях]; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде.

⁵Агнец у вас должен быть без порока, мужеского пола, однолетний; возьмите его от овец, или от коз,

⁵Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете.

⁶и пусть он хранится у вас до четырнадцатого дня сего месяца: тогда пусть заколет еговсе собрание общества Израильского вечером,

⁶И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в [домовете си] да го заколят привечер.

⁷и пусть возьмут от крови его и помажут на обоих косяках и на перекладине дверей в домах, где будут есть его;

⁷После нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат.

⁸пусть съедят мясо его в сию самую ночь, испеченное на огне; с преснымхлебом и с горькими травами пусть съедят его;

⁸През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат.

⁹не ешьте от него недопеченного, или сваренного в воде, но ешьте испеченное на огне, голову с ногами и внутренностями;

⁹Да не ядете от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му.

¹⁰не оставляйте от него до утра; но оставшееся от него до утра сожгите на огне.

¹⁰И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън.

¹¹Ешьте же его так: пусть будут чресла ваши препоясаны, обувь ваша на ногах ваших и посохи ваши в руках ваших, и ешьте его с поспешностью: это –Пасха Господня.

¹¹И така да го ядете: препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, [понеже е време на] Господното минаване.

¹²А Я в сию самую ночь пройду по земле Египетской и поражу всякого первенца в земле Египетской, от человека до скота, и над всеми богами Египетскими произведу суд. Я Господь.

¹²Защото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова.

¹³И будет у вас кровь знамением на домах, где вы находитесь, и увижу кровь и пройду мимо вас, и не будет между вами язвы губительной, когда буду поражать землю Египетскую.

¹³И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападне върху вас погубителна язва.

¹⁴И да будет вам день сей памятен, и празднуйте в оный праздник Господу во все роды ваши; как установление вечное празднуйте его.

¹⁴Оня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате.

¹⁵Семь дней ешьте пресный хлеб; с самого первого дня уничтожьте квасное в домах ваших, ибо кто будет есть квасное с первого дня до седьмого дня, душа та истреблена будет из среды Израиля.

¹⁵Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби отсред Израиля.

¹⁶И в первый день да будет у вас священное собрание, и в седьмой день священное собрание: никакой работы не должно делать в них; только что есть каждому, одно то можно делать вам.

¹⁶На първия ден ще имате свет събор, и на седмия ден свет събор; никаква работа да не се върши в тях, освен [около] онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите.

¹⁷Наблюдайте опресноки, ибо в сей самый день Я вывел ополчения вашииз земли Египетской, и наблюдайте день сей в роды ваши, как установление вечное.

¹⁷Да пазите, прочее, [празника] на безквасните, защото в същия тоя ден изведох войнствата ви из Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите тоя ден във всичките си поколения.

¹⁸С четырнадцатого дня первого месяца, с вечера ешьте пресный хлеб до вечера двадцать первого дня того же месяца;

¹⁸От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове.

¹⁹семь дней не должно быть закваски в домах ваших, ибо кто будет есть квасное, душа та истреблена будет из общества Израилевых – пришлец ли то, или природный житель земли той.

¹⁹Седем дена да се не намира квас в къщите ви; защото който яде квасно, оня човек ще се изтреби отсред обществото на израилтяните, бил той пришелец или туземец.

²⁰Ничего квасного не ешьте; во всяком местопребывании вашем ешьте пресный хлеб.

²⁰Нищо квасно да не ядете; във всичките си жилища безквасни хлябове да ядете.

²¹И созвал Моисей всех старейшин Израилевых и сказал им: выберите и возьмите себе агнцев по семействам вашим и заколите пасху;

²¹Тогава, [на четиринадесетия ден от месеца], Моисей повика всичките Израилеви старейшини и рече им: Идете та си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата.

²²и возьмите пучок иссопа, и обмочите в кровь, которая в сосуде, ипомажьте перекладину и оба косяка дверей кровью, которая в сосуде; а вы никто не выходите за двери дома своего до утра.

²²После да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която [ще приемете] в леген, и с кръвта, що е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на [къщната] врата; и никой от вас да не излезе из къщната си врата до утринта.

²³И пойдет Господь поражать Египет, и увидит кровь на перекладине и на обоих косяках, и пройдет Господь мимо дверей, и не попустит губителю войти в домы ваши для поражения.

²³Защото Господ ще мине, за да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази.

²⁴Храните сие, как закон для себя и для сынов своих на веки.

²⁴И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си.

²⁵Когда войдете в землю, которую Господь даст вам, как Он говорил,соблюдайте сие служение.

²⁵Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието си, ще пазите тая служба.

²⁶И когда скажут вам дети ваши: что это за служение?

²⁶И когато чадата ви попитат: Какво искате да кажете с тая служба?

²⁷скажите: это пасхальная жертва Господу, Который прошел мимо домов сынов Израилевых в Египте, когда поражал Египтян, идомы наши избавил. И преклонился народ и поклонился.

²⁷Ще отговорите: Това е жертва [в спомен] на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава людете се наведоха и се поклониха.

²⁸И пошли сыны Израилевы и сделали: как повелел Господь Моисею и Аарону, так и сделали.

²⁸И израилтяните отидоха та сториха, според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.

²⁹В полночь Господь поразил всех первенцев в земле Египетской, отпервенца фараона, сидевшего на престоле своем, до первенца узника, находившегося в темнице, и все первородное из скота.

²⁹И по среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитък.

³⁰И встал фараон ночью сам и все рабы его и весь Египет; и сделался великий вопль в земле Египетской, ибо не было дома, где не было бы мертвеца.

³⁰И Фараон стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец.

³¹И призвал фараон Моисея и Аарона ночью и сказал: встаньте, выйдите из среды народа моего, как вы, так и сыны Израилевы, и пойдите, совершите служение Господу, как говорили вы;

³¹И повика Моисея и Аарона [още] през нощта та рече: Станете и вие и израилтяните, излезте изсред людете ми и идете, послужете на Иеова, както рекохте;

³²и мелкий и крупный скот ваш возьмите, как вы говорили; и пойдите и благословите меня.

³²подкарайте и овците си и стадата си, както рекохте, та идете; па благословете и мене.

³³И понуждали Египтяне народ, чтобы скорее выслать его из земли той; ибо говорили они: мы все помрем.

³³Тоже египтяните принуждаваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си рекоха: Ние всички измираме.

³⁴И понес народ тесто свое, прежде нежели оно вскисло; квашни их, завязанные в одеждах их, были на плечах их.

³⁴И людете дигнаха тестото си преди да вкисне, като носеха на рамена нощвите обвити в дрехите си.

³⁵И сделали сыны Израилевы по слову Моисея и просили у Египтян вещей серебряных и вещей золотых и одежд.

³⁵А израилтяните бяха постъпили според както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи;

³⁶Господь же дал милость народу Своему в глазах Египтян: и они давали ему, и обобрал он Египтян.

³⁶и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните.

³⁷И отправились сыны Израилевы из Раамсеса в Сокхоф до шестисоттысяч пеших мужчин, кроме детей;

³⁷Прочее, израилтяните се дигнаха от Рамесий за Сокхот, [на брой] около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите.

³⁸и множество разноплеменных людей вышли с ними, и мелкий и крупный скот, стадо весьма большое.

³⁸Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък - овци и говеда.

³⁹И испекли они из теста, которое вынесли из Египта, пресные лепешки, ибо оно еще не вскисло, потому что они выгнаны были из Египта и не могли медлить, и даже пищи не приготовили себе на дорогу.

³⁹А от тестото, което носеха из Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше вкиснало, понеже ги изпъдиха из Египет, и те не можаха да се бавят, нито да си приготвят ястие.

⁴⁰Времени же, в которое сыны Израилевы обитали в Египте, было четыреста тридцать лет.

⁴⁰А времето, което израилтяните прекараха като пришелци в Египет, беше четиристотин и тридесет години.

⁴¹По прошествии четырехсот тридцати лет, в этот самый день вышло все ополчение Господне из земли Египетской ночью.

⁴¹И в края на четиристотин и тридесетте години, дори в същия ден, всичките войнства Господни излязоха от Египетската земя.

⁴²Это – ночь бдения Господу за изведение их из земли Египетской; эта самая ночь – бдение Господу у всех сынов Израилевых в роды их.

⁴²Това е нощ, която е за особено опазване за Господа, загдето ги изведе из Египетската земя; това е оная нощ, която всичките израилтяни, във всичките си поколения, трябва особено да пазят за Господа.

⁴³И сказал Господь Моисею и Аарону: вот устав Пасхи: никакой иноплеменник не должен есть ее;

⁴³И Господ рече на Моисея и Аарона: Ето законът за пасхата: никой чужденец да не яде от нея;

⁴⁴а всякий раб, купленный за серебро, когда обрежешь его, может естьее;

⁴⁴обаче всеки роб купен с пари да яде от нея тогава, когато се обреже.

⁴⁵поселенец и наемник не должен есть ее.

⁴⁵Никой пришелец или наемник да не яде от нея.

⁴⁶В одном доме должно есть ее, не выносите мяса вониз дома и костей ее не сокрушайте.

⁴⁶В една къща да се изяде; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от нея да не строшите.

⁴⁷Все общество Израиля должно совершать ее.

⁴⁷Цялото общество израилтяни ще я пазят.

⁴⁸Если же поселится у тебя пришлец и захочет совершить Пасху Господу, то обрежь у него всех мужеского пола, и тогда пусть он приступит к совершению ее и будет как природный житель земли; а никакой необрезанный не должен есть ее;

⁴⁸И ако би някой чужденец да живее като пришелец между тебе и да иска да пази пасхата Господу, нека се обрежат всичките му мъжки, и тогава нека пристъпи да я пази; той ще бъде като туземец. Но никой необрязан не бива да яде от нея.

⁴⁹один закон да будет и для природного жителя и для пришельца, поселившегося между вами.

⁴⁹Един закон ще има за туземеца и за чужденеца, който е пришелец между вас.

⁵⁰И сделали все сыны Израилевы: как повелел Господь Моисею и Аарону, так и сделали.

⁵⁰И всичките израилтяни сториха според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.

⁵¹В этот самый день Господь вывел сынов Израилевых из земли Египетской по ополчениям их.

⁵¹И тъй, в същия оня ден Господ изведе израилтяните из Египетската земя според устроените им войнства.