¹Пою Господу, ибо Он высоко превознесся; коня и всадника его ввергнул в море.

¹Тогава запяха Моисей и израилтяните тая песен Господу, като говориха с тия думи: - Ще пея Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.

²Господь крепость моя и слава моя, Он был мне спасением. Он Бог мой, и прославлю Его; Бог отца моего, и превознесу Его.

²Господ е сила моя, песен моя. И стана ми Спасител; Той ми е Бог, и ще Го прославя, Бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша.

³Господь муж брани, Иегова имя Ему.

³Господ е силен Воевател; Името Му е Иеова.

⁴Колесницы фараона и войско его ввергнул Он в море, и избранные военачальники его потонули в Чермном море.

⁴Колесниците Фараонови и войската му хвърли в морето; Отборните му полководци потънаха в Червеното море.

⁵Пучины покрыли их: они пошли в глубину, как камень.

⁵Дълбочините ги покриха Като камък слязоха в бездните.

⁶Десница Твоя, Господи, прославилась силою; десница Твоя, Господи, сразила врага.

⁶Десницата Ти, Господи, се прослави в сила; Десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.

⁷Величием славы Твоей Ты низложил восставших против Тебя. Ты послалгнев Твой, и он попалил их, как солому.

⁷С превъзходното Си величие изтребил си противниците Си; Пратил си гнева Си, и пояде ги като слама.

⁸От дуновения Твоего расступились воды, влага стала, как стена, огустели пучины в сердце моря.

⁸От духането на ноздрите Ти водите се струпаха на куп, Вълните застанаха като грамада. Бездните се сгъстиха всред морето.

⁹Враг сказал: погонюсь, настигну, разделю добычу; насытится ими душа моя, обнажу меч мой, истребитих рука моя.

⁹Неприятелят рече: Ще погна, ще стигна, ще разделя користите; Похотта ми ще се насити върху тях; Ще изтръгна ножа си, ръката ми ще ги погуби.

¹⁰Ты дунул духом Твоим, и покрыло их море: они погрузились, как свинец, в великих водах.

¹⁰Подухнал си с вятъра Си, и морето ги покри; Потънаха като олово в силните води.

¹¹Кто, как Ты, Господи, между богами? Кто, как Ты, величествен святостью, досточтим хвалами, Творец чудес?

¹¹Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Кой е подобен на Тебе, славен в светост, Дивен та да Те възпяват, правещ чудеса?

¹²Ты простер десницу Твою: поглотила их земля.

¹²Прострял си десницата Си, И земята ги погълна.

¹³Ты ведешь милостью Твоею народ сей, который Ты избавил, – сопровождаешь силою Твоею в жилище святыни Твоей.

¹³С милостта Си водил си людете, които си откупил; Упътил си ги със силата Си към светото Си обиталище.

¹⁴Услышали народы и трепещут: ужас объял жителей Филистимских;

¹⁴Племената ще чуят и ще затреперят; Ужас ще обладае филистимските жители,

¹⁵тогда смутились князья Едомовы, трепет объял вождей Моавитских, уныли все жители Ханаана.

¹⁵Тогава ще се уплашат едомските началници; Трепет ще обземе моавските силни; Всичките жители на Ханаан ще се стопят.

¹⁶Да нападет на них страх и ужас; от величия мышцы Твоей да онемеютони, как камень, доколе проходит народ Твой, Господи, доколе проходит сей народ, который Ты приобрел.

¹⁶Страх и трепет ще нападне на тях; Чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Догде заминат людете ти, Господи, Догде заминат людете, които си придобил.

¹⁷Введи его и насади его на горе достояния Твоего, на месте, которое Ты соделал жилищем Себе, Господи, во святилище, которое создали руки Твои,Владыка!

¹⁷Ще ги въведеш и насадиш в хълма - Твоето наследство, На мястото, Господи, което си приготвил за Свое обиталище, В светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.

¹⁸Господь будет царствовать во веки и в вечность.

¹⁸Господ ще царува до вечни векове.

¹⁹Когда вошли кони фараона с колесницами его и с всадниками его в море, то Господь обратил на них воды морские, а сыны Израилевы прошли по суше среди моря.

¹⁹Защото, като бяха влезли в морето Фараоновите коне с колесниците му и с конниците му, Господ беше повърнал върху тях водите на морето; а израилтяните бяха преминали през сред морето по сухо.

²⁰И взяла Мариам пророчица, сестра Ааронова, в руку свою тимпан, ивышли за нею все женщины с тимпанами и ликованием.

²⁰Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче, и всичките жени излязоха подир нея с тъпанчета и хороиграния,

²¹И воспела Мариам пред ними: пойте Господу, ибо высоко превознесся Он, коня и всадника его ввергнул в море.

²¹а Мариам им пееше ответно: Пейте Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.

²²И повел Моисей Израильтян от Чермного моря, и они вступили впустыню Сур; и шли они три дня по пустыне и не находили воды.

²²Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намираха вода.

²³Пришли в Мерру – и не могли пить воды в Мерре,ибо она была горька, почему и наречено тому месту имя: Мерра.

²³После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера {Т.е., Горчивина.}).

²⁴И возроптал народ на Моисея, говоря: что нам пить?

²⁴Тогава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием?

²⁵Моисей возопил к Господу, и Господь показал ему дерево, и он бросил его в воду, и вода сделалась сладкою. Там Бог дал народу устав и закон и там испытывал его.

²⁵А той извика към Господа, и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там им наложи повеление и наредба, и там ги опита, като рече:

²⁶И сказал: если ты будешь слушаться гласа Господа, Бога твоего, и делать угодное пред очами Его, и внимать заповедям Его, и соблюдать все уставы Его, то не наведу на тебя ни одной из болезней, которые навел Я на Египет, ибоЯ Господь, целитель твой.

²⁶Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.

²⁷И пришли в Елим; там было двенадцать источников воды и семьдесят финиковых дерев, и расположились там станом при водах.

²⁷После дойдоха в Елим, гдето имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.