Russian 1876

Bulgarian

Exodus

34

1И сказал Господь Моисею: вытеши себе две скрижали каменные, подобные прежним, и Я напишу на сих скрижалях слова, какие были на прежних скрижалях, которыеты разбил;
1След това Господ каза на Моисея: Издялай си две каменни плочи, като първите; и ще напиша на тия плочи думите, които бяха на първите плочи, които ти строши.
2и будь готов к утру, и взойди утром на гору Синай, и предстань предо Мною там на вершине горы;
2Бъди готов за утринта, и на утринта качи се на Синайската планина та застани пред Мене, там на върха на планината.
3но никто не должен восходить с тобою, и никто не должен показываться на всей горе; даже скот, мелкий и крупный, не должен пастись близ горысей.
3Но никой да не дохожда с тебе, нито да се яви някой по цялата планина; и овците и говедата да не пасат пред тая планина.
4И вытесал Моисей две скрижали каменные, подобные прежним, и, встав рано поутру, взошел на гору Синай, как повелел ему Господь; и взял в руки свои две скрижали каменные.
4И така, Моисей издяла две каменни плочи, като първите; и на утринта, като стана рано, изкачи се на Синайската планина, както му заповяда Господ, и взе в ръцете си двете каменни плочи.
5И сошел Господь в облаке, и остановился там близ него, и провозгласил имя Иеговы.
5И Господ слезе в облака, застана там до него, и прогласи Господното Име.
6И прошел Господь пред лицем его и возгласил: Господь, Господь, Бог человеколюбивый и милосердый, долготерпеливый и многомилостивый и истинный,
6Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност,
7сохраняющий милость в тысячи родов , прощающий вину и преступление и грех, но не оставляющий без наказания, наказывающий вину отцов в детях и в детях детей до третьего и четвертого рода.
7Който пази милост за хиляди [поколения], прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява [виновния], въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.
8Моисей тотчас пал на землю и поклонился Богу
8Тогава Моисей бързо се наведе до земята и се поклони;
9и сказал: если я приобрел благоволение в очах Твоих, Владыка, то да пойдет Владыка посреди нас; ибо народ сей жестоковыен; прости беззакония нашии грехи наши и сделай нас наследием Твоим.
9и рече: Господи, ако съм придобил сега Твоето благоволение, нека дойде моля Господ между нас; защото тия са коравовратни люде; и прости беззаконието ни и греха ни, и вземи ни за Свое наследство.
10И сказал Господь : вот, Я заключаю завет: пред всем народом твоим соделаю чудеса, каких не было по всей земле и ни у каких народов; и увидит весь народ, среди которого ты находишься, дело Господа; ибо страшно будет то, что Я сделаю для тебя;
10И [Господ му] каза: Ето, Аз правя завет; пред всичките твои люде ще извърша чудеса такива, каквито не са ставали нито в един народ по целия свят; и всичките люде, между които си ти, ще видят Господното работене; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно.
11сохрани то, что повелеваю тебе ныне: вот, Я изгоняю от лица твоегоАморреев, Хананеев, Хеттеев, Ферезеев, Евеев, и Иевусеев;
11Пази това, което ти заповядвам днес. Ето Аз изгонвам пред тебе аморееца, ханаанеца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;
12смотри, не вступай в союз с жителями той земли, в которую ты войдешь, дабы они не сделались сетью среди вас.
12но внимавай да не направиш договор с жителите на земята, гдето отиваш, да не би да стане примка между вас.
13Жертвенники их разрушьте, столбы их сокрушите, вырубите священные рощи их.
13Но жертвениците им да събориш, стълбовете им да строшиш и ашерите им да изсечеш;
14ибо ты не должен поклоняться богу иному, кроме Господа; потому что имя Его – ревнитель; Он Бог ревнитель.
14защото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Иеова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог.
15Не вступай в союз с жителями той земли, чтобы, когда они будут блудодействовать вслед богов своих и приносить жертвы богам своим, не пригласили и тебя, и ты не вкусил бы жертвы их;
15[Внимавай] да не би да направиш договор с жителите на земята, та когато те блудствуват след боговете си, и жертвуват на боговете си, ти, ако те поканят да ядеш от жертвите им;
16и не бери из дочерей их жен сынам своим, дабы дочери их, блудодействуя вслед богов своих, не ввели и сынов твоих в блужение вслед богов своих.
16и да не вземеш от дъщерите им за синовете си, та [тия] техни дъщери, като блудствуват след боговете си, да направят и твоите синове да блудствуват след боговете им.
17Не делай себе богов литых.
17Да не си направиш леяни богове.
18Праздник опресноков соблюдай: семь дней ешь пресный хлеб, как Я повелел тебе, в назначенное время месяца Авива, ибо в месяцеАвиве вышел ты из Египта.
18Празника на безквасните да пазиш. Седем дена да ядеш безквасен хляб, както съм ти заповядал, на отреденото време в месец Авив; защото в месец Авив ти излезе из Египет.
19Все, разверзающее ложесна – Мне, как и весь скот твой мужеского пола, разверзающий ложесна, из волов и овец;
19Всичко, което отваря утроба, е Мое, и всяко мъжко първородено между добитъка ти, говедо или овца.
20первородное из ослов заменяй агнцем, а если не заменишь, то выкупи его; всех первенцев из сынов твоих выкупай; пусть не являются пред лице Мое с пустыми руками.
20А първороденото на осела да откупиш с агне {Или: яре.}; и ако го не откупиш, тогава да му пресечеш врата. Всичките си първородни синове да откупуваш. И никой да се не яви пред Мене с празни ръце.
21Шесть дней работай, а в седьмой день покойся; покойся и во время посева и жатвы.
21Шест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: [даже] и във време на сеитба и на жетва да си почиваш.
22И праздник седмиц совершай, праздник начатков жатвы пшеницы и праздник собирания плодов в конце года;
22И да пазиш празника на седмиците, [то ест], на първите плодове на жетвата на житото, и празника на беритбата в края на годината.
23три раза в году должен являться весь мужеский полтвой пред лице Владыки, Господа Бога Израилева,
23Три пъти през годината всичките твои от мъжки пол да се явят пред Господа Иеова, Израилевия Бог.
24ибо Я прогоню народы от лица твоего и распространю пределы твои, и никто не пожелает земли твоей, если ты будешь являться пред лице Господа Бога твоего три раза в году.
24Защото ще изгоня пред тебе народи, и ще разширя пределите ти; и никой не ще пожелае твоята земя, когато отиваш да се явиш пред Господа твоя Бог три пъти през годината.
25Не изливай крови жертвы Моей на квасное, и жертва праздника Пасхи не должна переночевать до утра.
25Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; нито да остане [нещо от] жертвата на пасхалния [празник] до утринта,
26Самые первые плоды земли твоей принеси в дом Господа Бога твоего.Не вари козленка в молоке матери его.
26Най-първите плодове от земята си да принесеш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му.
27И сказал Господь Моисею: напиши себе слова сии, ибо в сих словах Я заключаю завет с тобою и с Израилем.
27Тогава Господ рече на Моисея: Напиши си тия думи; защото според тия думи направих Аз завет с тебе и с Израиля.
28И пробыл там Моисей у Господа сорок дней и сорок ночей, хлеба не ел и воды не пил; и написал на скрижалях слова завета, десятословие.
28И [Моисей] стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб, или да пие вода. И [Господ] написа на плочите думите на завета, Десетте Заповеди.
29Когда сходил Моисей с горы Синая, и две скрижали откровения былив руке у Моисея при сошествии его с горы, то Моисей не знал, что лице его стало сиять лучами от того, что Бог говорил с ним.
29И като слизаше Моисей от Синайската планина, държащ двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше понеже бе говорил с [Бога].
30И увидел Моисея Аарон и все сыны Израилевы, и вот, лице его сияет, и боялись подойти к нему.
30Но Аарон и всичките израилтяни, като видяха Моисея, че, ето, кожата на лицето му блестеше, бояха се да се приближат при него.
31И призвал их Моисей, и пришли к нему Аарон и все начальники общества, и разговаривал Моисей с ними.
31За това Моисей ги повика; тогава Аарон и всичките началници на обществото се върнаха при него, и Моисей говори с тях.
32После сего приблизились все сыны Израилевы, и он заповедал им все, что говорил ему Господь на горе Синае.
32След това се приближиха и всичките израилтяни; и той им заповяда всичко що Господ му беше говорил на Синайската планина.
33И когда Моисей перестал разговаривать с ними, то положил на лице свое покрывало.
33И когато Моисей свърши говоренето си с тях, тури на лицето си покривало.
34Когда же входил Моисей пред лице Господа, чтобы говорить с Ним, тогда снимал покрывало, доколе не выходил; а выйдя пересказывал сынамИзраилевым все, что заповедано было.
34Но когато влизаше пред Господа да говори с него, Моисей вдигаше покривалото догде да излезе; тогава излизаше и говореше на израилтяните онова, което му беше заповядано.
35И видели сыны Израилевы, что сияет лице Моисеево, и Моисей опять полагал покрывало на лице свое, доколене входил говорить с Ним.
35И израилтяните виждаха лицето на Моисея, че кожата на лицето му блестеше; а Моисей пак туряше покривалото на лицето си, догде да влезе да говори с [Господа].