1И отвечал Моисей и сказал: а если они не поверят мне и не послушают голоса моего и скажут: не явился тебе Господь?
1А Моисей в отговор каза: Но, ето, те няма да ме повярват, нито да послушат думите ми, защото ще рекат: Не ти се е явил Господ.
2И сказал ему Господь: что это в руке у тебя? Он отвечал: жезл.
2Тогава Господ му каза: Що е това в ръката ти? А той рече: Жезъл.
3Господь сказал: брось его на землю. Он бросил его на землю, ижезл превратился в змея, и Моисей побежал от него.
3И каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята, и стана змия; и Моисей побягна от нея.
4И сказал Господь Моисею: простри руку твою и возьми его за хвост. Он простер руку свою, и взял его; и он стал жезлом в руке его.
4Но Господ каза на Моисея: Простри ръката си и хвани я за опашката; (и той простря ръката си и я хвана, и тя стана жезъл в ръката му);
5Это для того, чтобы поверили, что явился тебе Господь, Бог отцов их, Бог Авраама, Бог Исаака и Бог Иакова.
5[стори това], за да повярват, че ти се яви Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов.
6Еще сказал ему Господь: положи руку твою к себе в пазуху. И он положил руку свою к себе в пазуху, вынул ее, и вот, рука его побелела от проказы, как снег.
6При това му рече Господ: Тури си сега ръката в пазухата. И той си тури ръката в пазухата; а като я извади, ето ръката му прокажена, [бяла] като сняг.
7Еще сказал: положи опять руку твою к себе впазуху. И он положил руку свою к себе в пазуху; и вынул ее из пазухи своей, и вот, онаопять стала такою же, как тело его.
7Тогава рече Господ: Тури си пак ръката в пазухата; (и той пак си тури ръката в пазухата, и когато я извади из пазухата, ето, че бе станала пак като [останалата] му плът);
8Если они не поверят тебе и не послушают голоса первого знамения, то поверят голосу знамения другого;
8и [продължи Господ]: Ако не те повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват, [поради] гласа на второто знамение.
9если же не поверят и двум сим знамениям и не послушают голоса твоего, то возьми воды из реки и вылей на сушу; и вода, взятая изреки, сделается кровью на суше.
9Но ако не повярват и поради двете тия знамения, нито послушат думите ти, тогава да вземеш от водата на реката и да я излееш на сушата; и водата, която извадиш из реката, ще стане кръв на сушата.
10И сказал Моисей Господу: о, Господи! человек я не речистый, и таков был и вчера и третьего дня, и когда Ты начал говорить с рабом Твоим: я тяжело говорю и косноязычен.
10А Моисей рече Господу: Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив, нито до сега, нито откак си почнал да говориш на слугата си, а мъчно говоря и съм тежкоезичен.
11Господь сказал: кто дал уста человеку? кто делает немым, или глухим, или зрячим, или слепым? не Я ли Господь?
11Но Господ му рече: Кой е направил човешките уста? или кой прави човек да е ням или глух, да има зрение или да е сляп? не Аз ли Господ?
12итак пойди, и Я буду при устах твоих и научу тебя, что тебе говорить.
12Иди прочее; и Аз ще бъда с устата ти, и ще те науча какво да говориш.
13Моисей сказал: Господи! пошли другого, кого можешь послать.
13Тогава каза [Моисей]: Моля ти се, Господи, прати чрез онзи, чрез когото искаш да пратиш.
14И возгорелся гнев Господень на Моисея, и Он сказал: разве нет у тебя Аарона брата, Левитянина? Я знаю, что он может говорить, и вот, он выйдет навстречу тебе, и, увидев тебя, возрадуется в сердце своем;
14И гневът Господен пламна против Моисея, и рече: Нямаш ли брат левиецът Аарон? Зная, че той може да говори добре. А и, ето, той излиза да те посрещне и, когато те види ще се зарадва сърдечно.
15ты будешь ему говорить и влагать слова в уста его, а Я буду при устах твоих и при устах его и буду учить вас, что вам делать;
15Ти говори нему и тури думите в устата му; и Аз ще бъда с твоите уста и с неговите уста, и ще ви науча що трябва да правите.
16и будет говорить он вместо тебя к народу; итак он будет твоими устами,а ты будешь ему вместо Бога;
16Вместо тебе нека говори той на людете; той ще бъде на тебе вместо уста, а ти ще бъдеш на него вместо Бога.
17и жезл сей возьми в руку твою: им ты будешь творить знамения.
17И вземи в ръката си тоя жезъл, с който ще вършиш знаменията.
18И пошел Моисей, и возвратился к Иофору, тестю своему, и сказал ему: пойду я, и возвращусь к братьям моим, которые в Египте, и посмотрю, живы ли еще они? И сказал Иофор Моисею: иди с миром.
18Тогава Моисей отиде и се върна при тъста си Иотор и му рече: Моля ти се, нека отида и се завърна при братята си, които са в Египет, та да видя, живи ли са още. И Иотор рече на Моисея: Иди с мир.
19И сказал Господь Моисею в земле Мадиамской: пойди, возвратись в Египет, ибо умерли все, искавшие души твоей.
19А в Мадиам Господ рече на Моисея: Иди, върни се в Египет, защото измряха всички ония, които искаха живота ти.
20И взял Моисей жену свою и сыновей своих, посадил их на осла иотправился в землю Египетскую. И жезл Божий Моисей взял в руку свою.
20И тъй, Моисей взе жена си и синовете си, качи ги на осел, и тръгна да се върне в Египетската земя; Моисей взе и Божия жезъл в ръката си.
21И сказал Господь Моисею: когда пойдешь и возвратишься в Египет, смотри, все чудеса, которые Я поручил тебе, сделай пред лицем фараона, а Я ожесточу сердце его, и он не отпустит народа.
21И Господ каза на Моисея: Когато се завърнеш в Египет, внимавай да вършиш пред Фараона всичките чудеса, които дадох в ръката ти; но Аз ще закоравя сърцето му, и той няма да пусне людете.
22И скажи фараону: так говорит Господь: Израиль есть сын Мой,первенец Мой;
22А ти кажи на Фараона: Така говори Иеова: Израил ми е син, първородният ми;
23Я говорю тебе: отпусти сына Моего, чтобы он совершил Мне служение; а если не отпустишь его, то вот, Я убью сына твоего, первенца твоего.
23и казвам ти: Пусни сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще заколя твоя син, първородния ти.
24Дорогою на ночлеге случилось, что встретил его Господь и хотел умертвить его.
24А по пътя, в гостилницата, Господ посрещна [Моисея] и искаше да го убие.
25Тогда Сепфора, взяв каменный нож, обрезала крайнюю плоть сына своего и, бросив к ногам его, сказала: тыжених крови у меня.
25Тогава Сепфора взе кремък та обряза краекожието на сина си, допря го до нозете му, и рече: Наистина ти ми си кървав младоженец.
26И отошел от него Господь . Тогда сказала она: жених крови – по обрезанию.
26След това [Господ] се оттегли от него. Тогава каза тя, поради обрязването: Ти [ми] си кървав младоженец.
27И Господь сказал Аарону: пойди навстречу Моисеюв пустыню. И он пошел, и встретился с ним при горе Божией, и поцеловалего.
27А Господ беше казал на Аарона: Иди в пустинята да посрещнеш Моисея. И той, като беше отишъл, посрещна го в Божията планина и целува го.
28И пересказал Моисей Аарону все слова Господа, Который его послал,и все знамения, которые Он заповедал.
28И Моисей извести на Аарона всичките думи, с които Господ го беше изпратил, и всичките знамения, за които му беше заръчал.
29И пошел Моисей с Аароном, и собрали они всех старейшин сынов Израилевых,
29Тогава Моисей и Аарон отидоха та събраха всичките старейшини на израилтяните;
30и пересказал Аарон все слова, которые говорил Господь Моисею; исделал Моисей знамения пред глазами народа,
30и Аарон каза всичките думи, които Господ беше говорил на Моисея, и извърши знаменията пред людете.
31и поверил народ; и услышали, что Господь посетил сынов Израилевых и увидел страдание их, и преклонились они и поклонились.
31И людете повярваха; и когато чуха, че Господ посетил израилтяните, и че погледна на неволята им, наведоха главите си и се поклониха.