¹И сказал Господь Моисею: пойди к фараону и скажи ему: так говорит Господь, Бог Евреев: отпусти народ Мой, чтобы он совершил Мне служение;

¹Тогава Господ рече на Моисея: Влез у Фараона и кажи му: Така казва Господ, Бог на евреите, Пусни людете Ми, за да ми послужат.

²ибо если ты не захочешь отпустить и еще будешь удерживать его,

²Защото, ако откажеш да ги пуснеш, и ако още ги държиш,

³то вот, рука Господня будет на скоте твоем, который в поле, на конях, на ослах, на верблюдах, на волах и овцах: будет моровая язва весьма тяжкая;

³ето, Господната ръка ще падне на добитъка ти, който е по полето, на конете, на ослите, на камилите, на говедата и на овците, с твърде тежък мор.

⁴и разделит Господь между скотом Израильским и скотом Египетским, и из всего скота сынов Израилевых не умрет ничего.

⁴И Господ ще постави преграда между Израилевия добитък и египетския добитък; от всичкия добитък на израилтяните нищо няма да умре.

⁵И назначил Господь время, сказав: завтра сделает это Господь в земле сей.

⁵И Господ определи срок, като рече: Утре Господ ще стори това на земята.

⁶И сделал это Господь на другой день, и вымер весь скот Египетский; из скота же сынов Израилевых не умерло ничего.

⁶На другия ден Господ стори това; всичкият египетски добитък измря, а от добитъка на израилтяните нищо не умря.

⁷Фараон послал узнать , и вот, из скота Израилевых не умерло ничего. Но сердце фараоново ожесточилось, и он не отпустил народа.

⁷И Фараон прати [да видят], и, ето, от добитъка на израилтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на Фараона бе упорито, и той не пусна людете.

⁸И сказал Господь Моисею и Аарону: возьмите по полной горсти пепла из печи, и пусть бросит его Моисей к небу в глазах фараона;

⁸Тогава Господ каза на Моисея и Аарона: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека я пръсне Моисей към небето пред Фараона;

⁹и поднимется пыль по всей земле Египетской, и будет на людях и на скоте воспаление с нарывами, во всей земле Египетской.

⁹и [пепелта] ще стане прах по цялата Египетска земя, и ще причини на човеците и на животните възпаление с гнойни цирки, по цялата Египетска земя.

¹⁰Они взяли пепла из печи и предстали пред лице фараона. Моисей бросил его к небу, и сделалось воспаление с нарывами на людях и на скоте.

¹⁰И като взеха пепел от пещ и застанаха пред Фараона, Моисей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни цирки на човеците и на животните.

¹¹И не могли волхвы устоять пред Моисеем по причине воспаления,потому что воспаление было на волхвах и на всех Египтянах.

¹¹И магьосниците не можаха да стоят пред Моисея поради възпалението; защото възпалението беше на магьосниците, [както] и на всичките египтяни.

¹²Но Господь ожесточил сердце фараона, и он не послушал их, как и говорил Господь Моисею.

¹²Но Господ закорави сърцето на Фараона, та не ги послуша, според както Господ беше говорил на Моисея.

¹³И сказал Господь Моисею: завтра встань рано и явись пред лице фараона, и скажи ему: так говорит Господь, Бог Евреев: отпусти народ Мой, чтобы он совершил Мне служение;

¹³След това Господ рече на Моисея: Стани утре рано та застани пред Фараона, и речи му: Така казва Господ, Бог на евреите, Пусни людете Ми, за да Ми послужат.

¹⁴ибо в этот раз Я пошлю все язвы Мои в сердце твое, и на рабов твоих, и на народ твой,дабы ты узнал, что нет подобного Мне на всей земле;

¹⁴Защото в това време Аз изпращам всичките Си язви върху сърцето ти, върху слугите ти и върху людете ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене.

¹⁵так как Я простер руку Мою, то поразил бы тебя и народ твой язвою, и ты истреблен был бы с земли:

¹⁵Понеже сега можех да дигна ръката Си и да поразя тебе и людете ти с мор, и ти би бил изтребен от земята,

¹⁶но для того Я сохранил тебя, чтобы показать на тебе силу Мою, и чтобы возвещено было имя Мое по всей земле;

¹⁶ако не беше, че нарочно затова те издигнах, да покажа в тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят.

¹⁷ты еще противостоишь народу Моему, чтобы не отпускать его, –

¹⁷Още ли се надигаш против людете Ми та не ги пускаш?

¹⁸вот, Я пошлю завтра, в это самое время, град весьма сильный, которому подобного небыло в Египте со дня основания его доныне;

¹⁸Ето, утре около тоя час ще наваля много тежък град, небивал в Египет, откак се е основал, дори до днес.

¹⁹итак пошли собрать стада твои и все, что есть у тебя в поле: на всех людей и скот, которые останутся в поле и не соберутся в домы, падет град, и они умрут.

¹⁹Сега, прочее, прати да приберат скоро добитъка ти и всичко що имаш по полето; [защото] града ще падне на всеки човек и всяко животно, що се намери на полето и не се прибере в къщи; и те ще измрат.

²⁰Те из рабов фараоновых, которые убоялись слова Господня, поспешнособрали рабов своих и стада свои в домы;

²⁰Прочее, който от Фараоновите слуги се убоя от това, което Господ каза, прибра бързо в къщи слугите си и добитъка си;

²¹а кто не обратил сердца своего к слову Господню, тот оставил рабов своих и стада свои в поле.

²¹а който не даде внимание на казаното от Господа, остави слугите си и добитъка си по полето.

²²И сказал Господь Моисею: простри руку твою к небу, и падет град на всю землю Египетскую, на людей, на скот и на всю траву полевую в земле Египетской.

²²Тогава Господ каза на Моисея: Простри ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по човеците, по животните и по всяка трева на полето из цялата Египетска земя.

²³И простер Моисей жезл свой к небу, и Господь произвел гром и град, и огонь разливался по земле; и послал Господь град на землю Египетскую;

²³И Моисей простря жезъла си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се спущаше по земята; Господ наваля град по Египетската земя.

²⁴и был град и огонь между градом, град весьма сильный,какого не было во всей земле Египетской со времени населения ее.

²⁴Така имаше град, и огън размесен с града, [град] много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откак е заживял там народ.

²⁵И побил град по всей земле Египетской все, что было в поле, от человека до скота, и всю траву полевую побил град, и все деревья в поле поломал;

²⁵В цялата Египетска земя градът изби всичко що имаше по полето, и човек и животно; градът очука и всичката трева по полето и изпочупи всичките дървета по полето.

²⁶только в земле Гесем, где жили сыны Израилевы, не было града.

²⁶Само в Гесенската земя, гдето бяха израилтяните, не удари град.

²⁷И послал фараон, и призвал Моисея и Аарона, и сказал им: на этот раз я согрешил; Господь праведен, а я и народ мой виновны;

²⁷Тогава Фараон изпрати да повикат Моисея и Аарона и рече им: Тоя път съгреших; Господ е праведен, а аз и людете ми сме нечестиви.

²⁸помолитесь Господу: пусть перестанут громы Божии и град; и отпущувас и не буду более удерживать.

²⁸Помолете се Господу: защото стига толкова от тия ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна, и няма вече да останете.

²⁹Моисей сказал ему: как скоро я выйду из города, простру руки мои к Господу; громы перестанут, и града более не будет, дабы ты узнал, что Господня земля;

²⁹А Моисей му каза: Щом изляза от града ще простра ръцете си към Господа; и гръмовете ще престанат, и град не ще има вече, за да познаеш, че светът е Господен.

³⁰но я знаю, что ты и рабы твои еще не убоитесь Господа Бога.

³⁰Обаче зная, че ти и слугите ти още не ще се убоите от Господа Бога.

³¹Лен и ячмень были побиты, потому что ячмень выколосился, а лен осеменился;

³¹(Ленът и ечемикът бидоха изпобити, защото ечемикът беше на класове, и ленът връзваше семе;

³²а пшеница и полба не побиты, потому что они были поздние.

³²но пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни).

³³И вышел Моисей от фараона из города и простер руки свои к Господу, и прекратились гром и град, и дождь перестал литься на землю.

³³И тъй, Моисей излезе отпред Фараона извън града и простря ръцете си към Господа; и гръмовете и градът престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята.

³⁴И увидел фараон, что перестал дождь и град и гром, и продолжал грешить, и отягчил сердце свое сам и рабы его.

³⁴Но като видя Фараон, че престанаха дъждът и градът и гръмовете, той продължаваше да греши, и закорави сърцето си, той и слугите му.

³⁵И ожесточилось сердце фараона, и он не отпустил сынов Израилевых, как и говорил Господь чрез Моисея.

³⁵Сърцето на Фараона се закорави, и той не пусна израилтяните, според както Господ бе говорил чрез Моисея.