1Авраам был уже стар и в летах преклонных. Господь благословил Авраама всем.
1А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко,
2И сказал Авраам рабу своему, старшему в доме его, управлявшему всем,что у него было: положи руку твою под стегно мое
2рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми;
3и клянись мне Господом, Богом неба и Богом земли, что ты не возьмешь сыну моему жены из дочерей Хананеев, среди которых я живу,
3и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;
4но пойдешь в землю мою, на родину мою, и возьмешь жену сыну моемуИсааку.
4но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и [от там] да вземеш жена за сина ми Исаака.
5Раб сказал ему: может быть, не захочет женщина идти со мною в эту землю, должен ли я возвратить сына твоего в землю, из которой ты вышел?
5А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл?
6Авраам сказал ему: берегись, не возвращай сынамоего туда;
6Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.
7Господь, Бог неба, Который взял меня из дома отца моего и из землирождения моего, Который говорил мне и Который клялся мне, говоря: „потомству твоему дам сию землю", – Он пошлет Ангела Своего пред тобою, и ты возьмешь жену сыну моему оттуда;
7Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там.
8если же не захочет женщина идти с тобою, ты будешьсвободен от сей клятвы моей; только сына моего не возвращай туда.
8Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.
9И положил раб руку свою под стегно Авраама, господина своего, и клялся ему в сем.
9Тогава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо.
10И взял раб из верблюдов господина своего десять верблюдов и пошел. В руках у него были также всякие сокровища господина его. Он встал и пошел в Месопотамию, в город Нахора,
10И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.
11и остановил верблюдов вне города, у колодезя воды, под вечер, в то время, когда выходят женщины черпать,
11И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.
12и сказал: Господи, Боже господина моего Авраама! пошли еесегодня навстречу мне и сотвори милость с господином моим Авраамом;
12Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама.
13вот, я стою у источника воды, и дочери жителей города выходят черпать воду;
13Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода.
14и девица, которой я скажу: „наклони кувшин твой, я напьюсь", икоторая скажет: „пей, я и верблюдам твоим дам пить", – вот та, которую Ты назначил рабу Твоему Исааку; и по сему узнаю я, что Ты творишь милость с господином моим.
14Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; - тя нека е оная, която си отредил за слугата Си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.
15Еще не перестал он говорить, и вот, вышла Ревекка, которая родилась от Вафуила, сына Милки, жены Нахора, брата Авраамова, и кувшин ее на плече ее;
15Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.
16девица была прекрасна видом, дева, которой не познал муж. Она сошла к источнику, наполнила кувшин свой и пошла вверх.
16Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.
17И побежал раб навстречу ей и сказал: дай мне испить немного воды из кувшина твоего.
17А слугата се затече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти.
18Она сказала: пей, господин мой. И тотчас спустила кувшин свой на руку свою и напоила его.
18А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си и му даде да пие.
19И, когда напоила его, сказала: я стану черпать и для верблюдов твоих, пока не напьются.
19И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея доде се напоят.
20И тотчас вылила воду из кувшина своего в поило и побежала опять кколодезю почерпнуть, и начерпала для всех верблюдов его.
20И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.
21Человек тот смотрел на нее с изумлением в молчании,желая уразуметь, благословил ли Господь путь его, или нет.
21А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не.
22Когда верблюды перестали пить, тогда человек тот взял золотую серьгу, весом полсикля, и два запястья на руки ей, весом в десять сиклей золота;
22Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече:
23И сказал: чья ты дочь? скажи мне, есть ли в доме отца твоего место нам ночевать?
23Чия си дъщеря? я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?
24Она сказала ему: я дочь Вафуила, сына Милки, которого она родилаНахору.
24А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора.
25И еще сказала ему: у нас много соломы и корму, и есть место для ночлега.
25Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване.
26И преклонился человек тот и поклонился Господу,
26Тогава човекът се наведе та се поклони на Господа.
27и сказал: благословен Господь Бог господина моего Авраама, Который неоставил господина моего милостью Своею и истиною Своею! Господь прямым путем привел меня к дому брата господина моего.
27И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми.
28Девица побежала и рассказала об этом в доме матери своей.
28А момата се затече, та разказа тия неща на майка си.
29У Ревекки был брат, именем Лаван. Лаван выбежал к тому человеку, к источнику.
29И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се затече вън при човека на извора.
30И когда он увидел серьгу и запястья на руках у сестры своей и услышал слова Ревекки, сестры своей, которая говорила: так говорил со мною этот человек, – то пришел к человеку, и вот, он стоит при верблюдах у источника;
30Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора.
31и сказал: войди, благословенный Господом; зачем ты стоишь вне? я приготовил дом и место для верблюдов.
31И рече му: Влез, ти благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.
32И вошел человек. Лаван расседлал верблюдов и дал соломы и корму верблюдам, и воды умыть ноги ему и людям, которые были с ним;
32И тъй, човекът влезе в къщи; а [Лаван] разтовари камилите [му] и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него.
33и предложена была ему пища; но он сказал: не стану есть, доколе не скажу дела своего. И сказали: говори.
33И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям доде не кажа думата си. А [Лаван] рече: Казвай.
34Он сказал: я раб Авраамов;
34Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама.
35Господь весьма благословил господина моего, и он сделался великим: Он дал ему овец и волов, серебро и золото, рабов ирабынь, верблюдов и ослов;
35Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.
36Сарра, жена господина моего, уже состарившись, родила господину моемусына, которому он отдал все, что у него;
36И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко що има.
37и взял с меня клятву господин мой, сказав: не бери жены сыну моему из дочерей Хананеев, в земле которых я живу,
37И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.
38а пойди в дом отца моего и к родственникам моим, и возьмешь жену сыну моему.
38Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и [от там] да вземеш жена за сина ми.
39Я сказал господину моему: может быть, не пойдет женщина со мною.
39И рекох на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мене.
40Он сказал мне: Господь, пред лицем Которого я хожу,пошлет с тобою Ангела Своего и благоустроит путь твой, и возьмешь женусыну моему из родных моих и из дома отца моего;
40Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.
41тогда будешь ты свободен от клятвы моей, когда сходишь к родственникам моим; и если они не дадут тебе, то будешь свободен от клятвы моей.
41[Само] тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.
42И пришел я ныне к источнику, и сказал: Господи, Боже господина моего Авраама! Если Ты благоустроишь путь, который я совершаю,
42И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,
43то вот, я стою у источника воды, и девица, которая выйдет почерпать, и которой я скажу: дай мне испить немного из кувшина твоего,
43ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,
44и которая скажет мне: „и ты пей, и верблюдам твоим я начерпаю" – вот жена, которую Господь назначил сыну господина моего.
44и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти, - тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.
45Еще не перестал я говорить в уме моем, и вот вышла Ревекка, и кувшин ее на плече ее, и сошла к источнику и почерпнула; и я сказал ей: напой меня.
45Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия.
46Она тотчас спустила с себя кувшин свой и сказала: пей, и верблюдов твоих я напою. И я пил, и верблюдов она напоила.
46И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите.
47Я спросил ее и сказал: чья ты дочь? Она сказала: дочь Вафуила, сына Нахорова, которого родила ему Милка. И дал я серьги ей и запястья на руки ее.
47Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: [Аз съм] дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й.
48И преклонился я и поклонился Господу, и благословил Господа, Бога господина моего Авраама, Который прямым путем привел меня, чтобы взять дочь брата господина моего за сына его.
48И наведох се та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.
49И ныне скажите мне: намерены ли вы оказать милость и правду господину моему или нет? скажите мне, и я обращусь направо, или налево.
49Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, [пак] ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.
50И отвечали Лаван и Вафуил и сказали: от Господа пришло это дело; мы не можем сказать тебе вопреки ни худого, ни доброго;
50А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро.
51вот Ревекка пред тобою; возьми и пойди; пусть будет она женою сыну господина твоего, как сказал Господь.
51Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.
52Когда раб Авраамов услышал слова их, то поклонился Господу до земли.
52Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.
53И вынул раб серебряные вещи и золотые вещи и одежды и дал Ревекке; также и брату ее и матери ее дал богатые подарки.
53И слугата извади сребърни и златни накити и облекла та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й.
54И ели и пили он и люди, бывшие с ним, и переночевали. Когда же встали поутру, то он сказал: отпустите меня к господину моему.
54Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, [слугата] рече: Изпратете ме при господаря ми.
55Но брат ее и мать ее сказали: пусть побудет с нами девица дней хотя десять, потом пойдешь.
55А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде.
56Он сказал им: не удерживайте меня, ибо Господь благоустроил путь мой;отпустите меня, и я пойду к господину моему.
56Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си.
57Они сказали: призовем девицу и спросим, что она скажет.
57А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже.
58И призвали Ревекку и сказали ей: пойдешь ли с этим человеком? Онасказала: пойду.
58И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам.
59И отпустили Ревекку, сестру свою, и кормилицу ее, и раба Авраамова,и людей его.
59И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му.
60И благословили Ревекку и сказали ей: сестра наша! да родятся от тебятысячи тысяч, и да владеет потомство твое жилищами врагов твоих!
60И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди, и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.
61И встала Ревекка и служанки ее, и сели на верблюдов, и поехали за тем человеком. И раб взял Ревекку и пошел.
61И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина.
62А Исаак пришел из Беэр-лахай-рои, ибо жил он в земле полуденной.
62А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя.
63При наступлении вечера Исаак вышел в поле поразмыслить, и возвел очи свои, и увидел: вот, идут верблюды.
63И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, подигна очи и видя, и, ето, камили се приближаваха.
64Ревекка взглянула, и увидела Исаака, и спустилась с верблюда.
64Също и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата.
65И сказала рабу: кто этот человек, который идет по полю навстречу нам? Раб сказал: это господин мой. И она взяла покрывало и покрылась.
65Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.
66Раб же сказал Исааку все, что сделал.
66И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил.
67И ввел ее Исаак в шатер Сарры, матери своей, и взял Ревекку, и она сделалась ему женою, и он возлюбил ее; и утешился Исаак в печали по матери своей.
67Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след [смъртта] на майка си.