Russian 1876

Bulgarian

Genesis

37

1Иаков жил в земле странствования отца своего, в земле Ханаанской.
1А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.
2Вот житие Иакова. Иосиф, семнадцати лет, пасскот вместе с братьями своими, будучи отроком, с сыновьями Валлы и с сыновьями Зелфы, жен отца своего. И доводил Иосиф худые о них слухи до отца их.
2Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.
3Израиль любил Иосифа более всех сыновей своих, потому что он был сын старости его, –и сделал ему разноцветную одежду.
3А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.
4И увидели братья его, что отец их любит его более всех братьев его; и возненавидели его и не могли говорить с ним дружелюбно.
4Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.
5И видел Иосиф сон, и рассказал братьям своим: и они возненавидели его еще более.
5А Иосиф видя сън и го разказа на братята си и те го намразиха още повече.
6Он сказал им: выслушайте сон, который я видел:
6Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:
7вот, мы вяжем снопы посреди поля; и вот, мой сноп встал и стал прямо; и вот, ваши снопы стали кругом и поклонились моему снопу.
7Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
8И сказали ему братья его: неужели ты будешь царствовать над нами? неужели будешь владеть нами? И возненавидели его еще более за сны его и за слова его.
8А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.
9И видел он еще другой сон и рассказал его братьям своим, говоря: вот, я видел еще сон: вот, солнце и луна и одиннадцать звезд поклоняются мне.
9А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.
10И он рассказал отцу своему и братьям своим; и побранил его отец его и сказал ему: что это за сон, который ты видел? неужели я и твоя мать, и твои братья придем поклониться тебе до земли?
10Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?
11Братья его досадовали на него, а отец его заметил это слово.
11И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.
12Братья его пошли пасти скот отца своего в Сихем.
12А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,
13И сказал Израиль Иосифу: братья твои не пасут ли в Сихеме? пойди, я пошлю тебя к ним. Он отвечал ему: вот я.
13Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.
14И сказал ему: пойди, посмотри, здоровы ли братья твои и цел ли скот, и принеси мне ответ. И послал его из долины Хевронской; и он пришел в Сихем.
14И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.
15И нашел его некто блуждающим в поле, и спросил его тот человек, говоря: чего ты ищешь?
15И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?
16Он сказал: я ищу братьев моих; скажи мне, где они пасут?
16А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля где пасат [стадото].
17И сказал тот человек: они ушли отсюда, ибо я слышал, как они говорили: пойдем в Дофан. И пошел Иосиф за братьями своими инашел их в Дофане.
17И човекът рече: Заминаха от тука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.
18И увидели они его издали, и прежде нежели он приблизился к ним, стали умышлять против него, чтобы убить его.
18А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.
19И сказали друг другу: вот, идет сновидец;
19Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.
20пойдем теперь, и убьем его, и бросим его в какой-нибудь ров, и скажем, что хищный зверь съел его; и увидим, что будет из его снов.
20Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.
21И услышал сие Рувим и избавил его от рук их, сказав: неубьем его.
21Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.
22И сказал им Рувим: не проливайте крови; бросьте его в ров, который в пустыне, а руки не налагайте на него. Сие говорил он , чтобы избавить его от рук их и возвратить его к отцу его.
22Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; [каза така], за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.
23Когда Иосиф пришел к братьям своим, они сняли с Иосифа одежду его, одежду разноцветную, которая была на нем,
23И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.
24и взяли его и бросили его в ров; ров же тот был пуст; воды в нем небыло.
24Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.
25И сели они есть хлеб, и, взглянув, увидели, вот, идет из Галаада караван Измаильтян, и верблюды их несут стираксу, бальзам и ладан: идут они отвезти это в Египет.
25После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.
26И сказал Иуда братьям своим: что пользы, если мы убьем брата нашегои скроем кровь его?
26Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?
27Пойдем, продадим его Измаильтянам, а руки наши да не будут на нем, ибо он брат наш,плоть наша. Братья его послушались
27Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.
28и, когда проходили купцы Мадиамские, вытащили Иосифа изо рва и продали Иосифа Измаильтянам за двадцать сребренников; а они отвели Иосифа в Египет.
28И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.
29Рувим же пришел опять ко рву; и вот, нет Иосифа ворве. И разодрал он одежды свои,
29А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.
30и возвратился к братьям своим, и сказал: отрока нет, а я, куда я денусь?
30И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?
31И взяли одежду Иосифа, и закололи козла, и вымарали одежду кровью;
31Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,
32и послали разноцветную одежду, и доставили к отцу своему, и сказали: мы это нашли; посмотри, сына ли твоего эта одежда, или нет.
32изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.
33Он узнал ее и сказал: это одежда сына моего; хищный зверьсъел его; верно, растерзан Иосиф.
33И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.
34И разодрал Иаков одежды свои, и возложил вретище на чресла свои,и оплакивал сына своего многие дни.
34И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.
35И собрались все сыновья его и все дочери его, чтобы утешить его; но он не хотел утешиться и сказал: с печалью сойду к сыну моему в преисподнюю. Так оплакивал его отец его.
35И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.
36Мадианитяне же продали его в Египте Потифару, царедворцу фараонову, начальнику телохранителей.
36А мадиамците продадоха [Иосифа] в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.