Russian 1876

Bulgarian

Genesis

45

1Иосиф не мог более удерживаться при всех стоявших около него и закричал: удалите от меня всех. И не оставалось при Иосифе никого, когда он открылся братьям своим.
1Тогава Иосиф не можа вече да се стърпи пред всички ония, които стояха пред него, и извика: Изведете всички от пред мене. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.
2И громко зарыдал он, и услышали Египтяне, и услышал дом фараонов.
2И заплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом.
3И сказал Иосиф братьям своим: я – Иосиф, жив ли еще отец мой? Но братья его не могли отвечать ему, потому что они смутились пред ним.
3И Иосиф каза на братята си: Аз съм Иосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.
4И сказал Иосиф братьям своим: подойдите ко мне. Они подошли. Он сказал: я – Иосиф, брат ваш, которого вы продали в Египет;
4Тогава Иосиф рече на братята си: Елате близо до мен, моля ви. И те се приближиха. И рече: Аз съм брат ви Иосиф, когото вие продадохте в Египет.
5но теперь не печальтесь и не жалейте о том, что вы продали меня сюда, потому что Бог послал меня перед вами для сохранения вашей жизни;
5Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота.
6ибо теперь два года голода на земле: еще пять лет,в которые ни орать, ни жать не будут;
6Защото [вече] две години гладът [върлува] в страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва.
7Бог послал меня перед вами, чтобы оставить вас на земле и сохранить вашу жизнь великим избавлением.
7Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.
8Итак не вы послали меня сюда, но Бог, Который и поставил меня отцом фараону и господином во всем доме его и владыкою во всей земле Египетской.
8И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.
9Идите скорее к отцу моему и скажите ему: так говорит сын твой Иосиф: Бог поставил меня господином над всем Египтом; приди ко мне, не медли;
9Бързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Иосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.
10ты будешь жить в земле Гесем; и будешь близ меня,ты, и сыны твои, и сыны сынов твоих, и мелкий и крупный скот твой, и все твое;
10Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко що имаш.
11и прокормлю тебя там, ибо голод будет еще пять лет, чтобы не обнищал ты и дом твой и все твое.
11Там ще те храня, (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко що имаш.
12И вот, очи ваши и очи брата моего Вениамина видят, что это мои уста говорят с вами;
12И гледайте, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста ви говорят.
13скажите же отцу моему о всей славе моей в Египте и о всем, что вы видели, и приведите скорее отца моего сюда.
13И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко що видяхте; и бързо доведете баща ми тука.
14И пал он на шею Вениамину, брату своему, и плакал; и Вениамин плакал на шее его.
14Тогава падна на врата на брата си Вениамина и плака; плака и Вениамин на неговия врат.
15И целовал всех братьев своих и плакал, обнимая их. Потом говорили сним братья его.
15И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него.
16Дошел в дом фараона слух, что пришли братья Иосифа; и приятно было фараону и рабам его.
16И известие за това се чу във Фараоновия дом, като казаха: Иосифовите братя са дошли; и това стана угодно на Фараона и на слугите му.
17И сказал фараон Иосифу: скажи братьям твоим: вот что сделайте: навьючьте скот ваш, и ступайте в землю Ханаанскую;
17И Фараон рече на Иосифа: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.
18и возьмите отца вашего и семейства ваши и придите ко мне; я дам вамлучшее в земле Египетской, и вы будете есть тук земли.
18И като вземете баща си и челядите си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята.
19Тебе же повелеваю сказать им: сделайте сие: возьмите себе из земли Египетской колесниц для детей ваших и для жен ваших, и привезите отца вашего и придите;
19А на тебе заповядвам [да им речеш]: Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си и доведете баща си и елате.
20и не жалейте вещей ваших, ибо лучшее из всей земли Египетской дам вам.
20При това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.
21Так и сделали сыны Израилевы. И дал им Иосиф колесницы по приказанию фараона, и дал им путевой запас,
21И синовете на Израиля сториха така; и Иосиф им даде коли, според Фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.
22каждому из них он дал перемену одежд, а Вениамину дал триста сребренников и пять перемен одежд;
22На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени.
23также и отцу своему послал десять ослов, навьюченных лучшими произведениями Египетскими, и десять ослиц, навьюченных зерном, хлебом и припасами отцу своему на путь.
23И на баща си изпрати десет осли натоварени с Египетски блага, десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.
24И отпустил братьев своих, и они пошли. И сказал им: не ссорьтесь на дороге.
24Така изпрати братята си та си отидоха; и поръча им: Да не се карате по пътя.
25И пошли они из Египта, и пришли в землю Ханаанскую к Иакову, отцу своему,
25И тъй, те излязоха от Египет та дойдоха в Ханаанската земя, при баща си Якова.
26и известили его, сказав: Иосиф жив, и теперь владычествует над всеюземлею Египетскою. Но сердце его смутилось, ибо он не верил им.
26И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше.
27Когда же они пересказали ему все слова Иосифа, которые он говорил им, и когда увидел колесницы, которые прислал Иосиф, чтобы везти его, тогда ожил дух Иакова, отца их,
27Но те му разказаха всичко, което Иосиф им беше говорил; и като видя колите, които Иосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи.
28и сказал Израиль: довольно, еще жив сын мой Иосиф; пойду и увижу его, пока не умру.
28И рече Израил: Доволно е; син ми Иосиф е още жив, ще ида и ще го видя преди да умра.