1Иосиф пал на лице отца своего, и плакал над ним, и целовал его.
1Тогава Иосиф падна на лицето на баща си, плака върху него, и го целува.
2И повелел Иосиф слугам своим – врачам, бальзамировать отца его; и врачи набальзамировали Израиля.
2И Иосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля,
3И исполнилось ему сорок дней, ибо столько дней употребляется на бальзамирование, и оплакивали его Египтяне семьдесят дней.
3като [работиха] над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена.
4Когда же прошли дни плача по нем, Иосиф сказал придворным фараона, говоря: если я обрел благоволение в очах ваших, то скажите фараону так:
4И като преминаха дните на жалейката за него, Иосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона, и речете:
5отец мой заклял меня, сказав: вот, я умираю; во гробе моем, который я выкопал себе в земле Ханаанской, там похорони меня. И теперь хотел бы я пойти и похоронить отца моего и возвратиться.
5Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее, нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна.
6И сказал фараон: пойди и похорони отца твоего, как он заклял тебя.
6А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.
7И пошел Иосиф хоронить отца своего. И пошли с ним все слуги фараона, старейшины дома его и все старейшины земли Египетской,
7И така, Иосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя,
8и весь дом Иосифа, и братья его, и дом отца его. Только детей своих и мелкий и крупный скот свой оставили в земле Гесем.
8също и целият дом на Иосифа, братята му, и бащиният му дом; само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.
9С ним отправились также колесницы и всадники, так что сонм был весьма велик.
9Отидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие.
10И дошли они до Горен-гаатада при Иордане и плакали там плачем великим и весьма сильным; и сделал Иосиф плач по отце своем семь дней.
10И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък {Вероятно: на запад от.} Иордан, там ридаха твърде много и силно; и [Иосиф] направи за баща си седмодневна жалейка.
11И видели жители земли той, Хананеи, плач в Горен-гаатаде, и сказали: велик плач этот у Египтян! Посему наречено имя месту тому:плач Египтян, что при Иордане.
11А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова, [мястото], което е оттатък Иордан, се наименува Авел-мисраим {Т. Е., Египетско ридание.}.
12И сделали сыновья Иакова с ним, как он заповедал им;
12Тогава синовете на [Израиля] му сториха, според както им беше заповядал;
13и отнесли его сыновья его в землю Ханаанскую и похоронили его в пещере на поле Махпела, которую купил Авраам с полем в собственность для погребения у Ефрона Хеттеянина, пред Мамре.
13защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която [пещера] Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон.
14И возвратился Иосиф в Египет, сам и братья его и все ходившие с ним хоронить отца его, после погребения им отца своего.
14И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.
15И увидели братья Иосифовы, что умер отец их, и сказали: что, если Иосиф возненавидит нас и захочет отмстить нам за все зло,которое мы ему сделали?
15А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може би Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, що сме му сторили.
16И послали они сказать Иосифу: отец твой пред смертью своею завещал, говоря:
16Затова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите:
17так скажите Иосифу: прости братьям твоим вину и грех их, так какони сделали тебе зло. И ныне прости вины рабов Бога отца твоего. Иосиф плакал, когда ему говорили это.
17Така да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха.
18Пришли и сами братья его, и пали пред лицем его, исказали: вот, мы рабы тебе.
18После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.
19И сказал Иосиф: не бойтесь, ибо я боюсь Бога;
19А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?
20вот, вы умышляли против меня зло; но Бог обратил это в добро, чтобы сделать то, что теперь есть: сохранить жизнь великому числу людей;
20Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес.
21итак не бойтесь: я буду питать вас и детей ваших. Иуспокоил их и говорил по сердцу их.
21Прочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно.
22И жил Иосиф в Египте сам и дом отца его; жил же Иосиф всего сто десять лет.
22Така Иосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Иосиф живя сто и десет години;
23И видел Иосиф детей у Ефрема до третьего рода, также и сыновья Махира, сына Манассиина, родились на колени Иосифа.
23и Иосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Иосифовите колене.
24И сказал Иосиф братьям своим: я умираю, но Бог посетит вас и выведет вас из земли сей в землю, о которой клялся Аврааму, Исааку и Иакову.
24След това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова.
25И заклял Иосиф сынов Израилевых, говоря: Бог посетит вас, и вынесите кости мои отсюда.
25И Иосиф закле потомците на Израиля, като рече: [Понеже] Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука.
26И умер Иосиф ста десяти лет. И набальзамировали его и положили в ковчег в Египте.
26И тъй, Иосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет.