¹И послал Иисус, сын Навин, из Ситтима двух соглядатаев тайно и сказал: пойдите, осмотрите землю и Иерихон. Два юноши пошли и пришли в дом блудницы, которой имя Раав, и остались ночевать там.

¹Тогава Исус Навиевият син изпрати от Ситим двама мъже да съгледат тайно, и каза: Идете, разгледайте земята и Ерихон. И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там.

²И сказано было царю Иерихонскому: вот, какие-то люди изсынов Израилевых пришли сюда в эту ночь, чтобы высмотреть землю.

²Но известиха на ерихонския цар, казвайки: Ето, нощес дойдоха тук мъже от израилтяните, за да съгледат земята.

³Царь Иерихонский послал сказать Рааве: выдайлюдей, пришедших к тебе, которые вошли в твой дом, ибо они пришли высмотреть всю землю.

³И тъй, ерихонският цар прати до Раав да кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при тебе, и които влязоха в къщата ти; защото са дошли да съгледат цялата земя.

⁴Но женщина взяла двух человек тех и скрыла их и сказала: точно приходили ко мне люди, но я не знала, откуда они;

⁴Но жената взе двамата мъже та ги скри; и рече: Наистина мъжете дойдоха при мене, но не знаех от где бяха;

⁵когда же в сумерки надлежало затворять ворота, тогда они ушли; не знаю, куда они пошли; гонитесь скорее за ними, вы догоните их.

⁵и когато щяха да се затворят портите, на мръкване, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха мъжете; тичайте скоро след тях и ще ги стигнете.

⁶А сама отвела их на кровлю и скрыла их в снопах льна, разложенных у нее на кровле.

⁶Но тя ги беше качила на къщния покрив, и бе ги скрила в ленените гръсти, които беше наредила на къщния покрив.

⁷Посланные гнались за ними по дороге к Иордану до самой переправы; ворота же тотчас затворили, после того как вышли погнавшиеся за ними.

⁷И [изпратените] мъже ги гониха по пътя, който отива за Иордан, [гониха ги] до бродовете; и щом тръгнаха ония, които ги подгониха, затвориха портата.

⁸Прежде нежели они легли спать, она взошла к ним на кровлю

⁸А преди те да си легнат, тя се качи при тях на къщния покрив

⁹и сказала им: я знаю, что Господь отдал землю сиювам, ибо вы навели на нас ужас, и все жители земли сей пришли от вас вробость;

⁹и рече на мъжете: Зная, че Господ ви даде тая земя, и страх от вас ни нападна, и всичките жители на тая земя се стопиха пред вас;

¹⁰ибо мы слышали, как Господь иссушил пред вами воду Чермного моря, когда вы шли из Египта, и как поступили вы с двумя царями Аморрейскими за Иорданом, с Сигоном и Огом, которых вы истребили;

¹⁰понеже чухме как Господ пресуши водата на Червеното море пред вас, когато излязохте из Египет, и какво направихте на двамата аморейски царе, които бяха оттатък {На изток от.} Иордан, - на Сиона и на Ога, които изтребихте.

¹¹когда мы услышали об этом, ослабело сердце наше, и ни в ком из нас не стало духа против вас; ибо Господь Бог ваш есть Бог на небе вверху и на земле внизу;

¹¹Като чухме, сърцата ни се стопиха, и в никого не остана вече душа поради вас; защото Господ вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу.

¹²итак поклянитесь мне Господом что, как я сделала вам милость, так и вы сделаете милость дому отца моего, и дайте мне верный знак,

¹²И сега, моля, закълнете ми се в Господа, че, както аз показах милост към вас, ще покажете и вие милост към бащиния ми дом; и дайте ми знак за уверение,

¹³что вы сохраните в живых отца моего и матерь мою, и братьев моих и сестер моих, и всех, кто есть у них, и избавите души наши от смерти.

¹³че ще запазите живота на баща ми, на майка ми, на братята ми и на сестрите ми, и всичко що имат, и че ще избавите живота ни от смърт.

¹⁴Эти люди сказали ей: душа наша вместо вас да будет предана смерти, если вы не откроете сего дела нашего; когда же Господь предаст нам землю, мы окажем тебе милость и истину.

¹⁴Мъжете й рекоха: Вместо вас [ние сме готови] да умрем, ако само не издадете тая наша работа; и когато Господ ни предаде земята, ще ти покажем милост и вярност.

¹⁵И спустила она их по веревке чрез окно, ибо дом ее был в городской стене, и она жила в стене;

¹⁵Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата й беше на градската стена, и на стената живееше.

¹⁶и сказала им: идите на гору, чтобы не встретили вас преследующие, и скрывайтесь там три дня, доколе не возвратятся погнавшиеся завами ; а после пойдете в путь ваш.

¹⁶И рече им: Идете в гората, за да не ви срещнат гонителите и крийте се там три дена догде се върнат гонителите; и после си идете по пътя.

¹⁷И сказали ей те люди: мы свободны будем от твоей клятвы, которою ты нас закляла, если не сделаешь так :

¹⁷И мъжете й рекоха: [Ето как] ще бъдем свободни от тая клетва, с която ти ни направи да се закълнем:

¹⁸вот, когда мы придем в эту землю, ты привяжи червленую веревку кокну, чрез которое ты нас спустила, а отца твоего и матерь твою и братьев твоих, все семейство отца твоего собери к себе в дом твой;

¹⁸ето, когато влезем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ти ни спусна; а баща си и майка си братята си и целия си бащин дом да събереш при себе си в къщи.

¹⁹и если кто-нибудь выйдет из дверей твоего дома вон, того кровь на голове его, а мы свободны будем от сей клятвы твоей ; а кто будет с тобою в твоем доме, того кровь на голове нашей, если чья рука коснется его;

¹⁹Всеки, който би излязъл из вратата на къщата ти кръвта му ще бъде на главата му, а ние ще бъдем невинни; но на всеки, който остане с тебе в къщи, неговата кръв ще бъде на нашата глава, ако се издигне ръка против него.

²⁰если же ты откроешь сие наше дело, то мы также свободны будем от клятвы твоей, которою ты нас закляла.

²⁰Обаче, ако издадеш тая наша работа, тогава [пак] ще бъдем свободни от клетвата, с която ти ни направи да се закълнем.

²¹Она сказала: да будет по словам вашим! И отпустила их, и они пошли, а она привязала к окну червленую веревку.

²¹А тя каза: Да бъде според както сте казали. И изпрати ги та си отидоха; и тя върза червеното въже на прозореца.

²²Они пошли и пришли на гору, и пробыли там три дня, доколе не возвратились гнавшиеся за ними . Гнавшиеся искали их по всей дороге и не нашли.

²²И като тръгнаха отидоха в гората, и там останаха три дена догде се върнаха гонителите; а гонителите ги търсиха по целия път, но не ги намериха.

²³Таким образом два сии человека пошли назад, сошли с горы, перешли Иордан и пришли к Иисусу, сыну Навину, ипересказали ему все, что с ними случилось.

²³Тогава двамата мъже се върнаха и като слязоха от гората, преминаха и дойдоха при Исуса Навиевия син; и казаха му всичко що им се бе случило.

²⁴И сказали Иисусу: Господь предал всю землю сию в руки наши, и всежители земли в страхе от нас.

²⁴И рекоха на Исуса: Наистина Господ предаде в ръцете ни цялата земя; а при това, всичките местни жители се стопиха пред нас.