1Когда весь народ перешел чрез Иордан, Господь сказал Иисусу:
1А когато целият народ съвсем беше преминал Иордан, Господ говори на Исуса, казвайки:
2возьмите себе из народа двенадцать человек, по одному человеку изколена,
2Вземете си дванадесет човека от людете, по един човек от всяко племе,
3и дайте им повеление и скажите: возьмите себе отсюда, из средины Иордана, где стояли ноги священников неподвижно, двенадцать камней, и перенесите их с собою, и положите их на ночлеге, где будете ночевать в эту ночь.
3и заповядайте им като кажете: Вземете си дванадесет камъни от тук, от сред Иордан, от мястото гдето нозете на свещениците стояха твърди, и занесете ги със себе си и турете ги на мястото, гдето ще пренощувате тая нощ.
4Иисус призвал двенадцать человек, которых назначил из Сынов израилевых, по одному человеку из колена,
4Тогава Исус повика дванадесетте човека, които беше определил от израилтяните, по един човек от всяко племе;
5и сказал им Иисус: пойдите пред ковчегом Господа Бога вашего в средину Иордана и возьмите оттуда и положите на плечо свое каждый по одному камню, по числу колен сынов Израилевых,
5и Исус им каза: Заминете пред ковчега на Господа вашия Бог всред Иордан, и дигнете всеки от вас по един камък на рамената си, според числото на племената на израилтяните,
6чтобы они были у вас знамением; когда спросят вас в последующее время сыны ваши и скажут: „к чему у вас эти камни?",
6за да бъде това белег между вас. И утре, когато чадата ви попитат, казвайки: Защо ви са тия камъни?
7вы скажете им: „ в память того , что вода Иордана разделилась пред ковчегом завета Господа; когда он переходил чрез Иордан, тогда водаИордана разделилась"; таким образом камни сии будут для сынов Израилевых памятником на век.
7- Тогава ще им кажете: Понеже водата на Иордан се раздели пред ковчега на Господния завет; когато [ковчегът] преминаваше Иордан, водата на Иордан се раздели. И тия камъни ще бъдат за спомен до века на израилтяните.
8И сделали сыны Израилевы так, как приказал Иисус: взяли двенадцать камней из Иордана, как говорил Господь Иисусу, по числу колен сынов Израилевых, и перенесли их с собою на ночлег, и положили их там.
8Тогава израилтяните сториха така както заповяда Исус; взеха дванадесет камъни отсред Иордан, според както рече Господ на Исуса, според числото на племената на израилтяните; и донесоха ги със себе си на мястото гдето пренощуваха, и там ги положиха.
9И другие двенадцать камней поставил Иисус среди Иордана наместе, где стояли ноги священников, несших ковчег завета. Они там и до сего дня.
9Още Исус постави дванадесет камъни сред Иордан, на мястото гдето стояха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета; и те са там до днес.
10Священники, несшие ковчег, стояли среди Иордана, доколе не окончено было все, что Господь повелел Иисусу сказать народу, так, как завещал Моисей Иисусу; а народ между тем поспешно переходил.
10А свещениците, които носеха ковчега, стояха всред Иордан догде се свърши всичко що Господ заповяда на Исуса да говори на людете, според всичко, което Моисей беше заповядал на Исуса. И людете побързаха та преминаха.
11Когда весь народ перешел Иордан, тогда перешел и ковчег завета Господня, и священники пред народом;
11А когато всичките люде бяха съвсем преминали, мина и Господният ковчег и свещениците пред людете.
12и сыны Рувима и сыны Гада и половина колена Манассиина перешли вооруженные впереди сынов Израилевых, как говорил им Моисей.
12И рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе преминаха въоръжени пред израилтяните, според както Моисей им бе казал;
13Около сорока тысяч вооруженных на брань перешло пред Господом на равнины Иерихонские, чтобы сразиться.
13около четиридесет хиляди въоръжени ратници преминаха пред Господа на бой към ерихонските полета.
14В тот день прославил Господь Иисуса пред очами всего Израиля и стали бояться его, как боялись Моисея, во все дни жизни его.
14В оня ден Господ възвеличи Исуса пред очите на целия Израил; и те се бояха от него, както се бояха от Моисея, през всичките дни на живота му.
15И сказал Господь Иисусу, говоря:
15Тогава Господ говори на Исуса, казвайки:
16прикажи священникам, несущим ковчег откровения, выйти из Иордана.
16Заповядай на свещениците, които носят ковчега на свидетелството, да излязат от Иордан.
17Иисус приказал священникам и сказал: выйдите из Иордана.
17И тъй, Исус заповяда на свещениците, като рече: Излезте от Иордан.
18И когда священники, несшие ковчег завета Господня, вышли из Иордана, то, лишь только стопы ног их ступили на сушу, вода Иордана устремилась по своему месту и пошла, как вчера и третьего дня, выше всех берегов своих.
18А щом свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, излязоха изсред Иордан, и стъпалата на свещеническите нозе стъпиха на сухо, водата на Иордан се върна на мястото си и преля всичките му брегове както по-напред.
19И вышел народ из Иордана в десятый день первого месяца и поставил стан в Галгале, на восточной стороне Иерихона.
19На десетия ден от първия месец людете излязоха от Иордан, и разположиха стан в Галгал, на източната страна от Ерихон.
20И двенадцать камней, которые взяли они из Иордана, Иисус поставил в Галгале
20И Исус постави в Галгал ония дванадесет камъни, които взеха от Иордан.
21и сказал сынам Израилевым: когда спросят в последующее время сыны ваши отцов своих: „что значат эти камни?",
21Тогава говори на израилтяните, казвайки: Утре, когато чадата ви попитат бащите си, думайки: Какви са тия камъни?
22скажите сынам вашим: „Израиль перешел чрез Иордан сей по суше",
22( Тогава да разправите на чадата си, като речете: По сухо премина Израил тоя Иордан;
23ибо Господь Бог ваш иссушил воды Иордана для вас, доколе вы не перешли его, так же, как Господь Бог ваш сделал с Чермным морем, которое иссушил пред нами, доколемы не перешли его,
23защото Господ вашият Бог пресуши Иорданската вода пред вас догде преминахте, както Господ вашият Бог стори на Червеното море, което пресуши пред нас догде преминахме,
24дабы все народы земли познали, что рука Господня сильна, и дабы вы боялись Господа Бога вашего во все дни.
24за да знаят всички племена на света, че Господната ръка е мощна, та да се боят винаги от Господа вашия Бог.