1Иеффай Галаадитянин был человек храбрый. Он был сын блудницы; отГалаада родился Иеффай.
1И галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж; той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.
2И жена Галаадова родила ему сыновей. Когда возмужали сыновья жены, изгнали они Иеффая, сказав ему: ты не наследник в доме отца нашего, потому что ты сын другой женщины.
2И жената на Галаада му роди синове; а когато пораснаха синовете на жена му, те изпъдиха Ефтая, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.
3И убежал Иеффай от братьев своих и жил в земле Тов; и собрались к Иеффаю праздные люди и выходили с ним.
3Затова Ефтай побягна от братята си, та живееше в земята Тов; и при Ефтая се събраха безделници, които и излизаха с него.
4Чрез несколько времени Аммонитяне пошли войною наИзраиля.
4А след известно време амонците воюваха против Израиля.
5Во время войны Аммонитян с Израильтянами пришли старейшины Галаадские взять Иеффая из земли Тов
5И когато се биеха амонците против Израиля, галаадските старейшини отидоха да доведат Ефтая от земята Тов,
6и сказали Иеффаю: приди, будь у нас вождем, и сразимся с Аммонитянами.
6като казаха на Ефтая: Дойди та ни стани началник, за да се бием против амонците.
7Иеффай сказал старейшинам Галаадским: не вы ли возненавидели меня и выгнали из дома отца моего? зачем же пришли ко мне ныне, когда вы в беде?
7А Ефтай рече на галаадските старейшини: Не ме ли намразихте, и не ме ли изпъдихте из бащиния ми дом? А защо сте дошли при мене сега, когато сте на тясно?
8Старейшины Галаадские сказали Иеффаю: для того мы теперь пришли к тебе, чтобы ты пошел с нами и сразился с Аммонитянами и был у нас начальником всех жителейГалаадских.
8И галаадските старейшини казаха на Ефтая: За това сме се върнали сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците; и ти ще станеш за нас началник над всичките галаадски жители.
9И сказал Иеффай старейшинам Галаадским: если вы возвратите меня, чтобы сразиться с Аммонитянами, и Господь предаст мне их, то останусь ли я у вас начальником?
9И Ефтай каза на галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците, и Господ ми ги предаде, [наистина] ли ще стана началник над вас?
10Старейшины Галаадские сказали Иеффаю: Господь да будет свидетелеммежду нами, что мы сделаем по слову твоему!
10И галаадските старейшини казаха на Ефтая: Господ нека бъде свидетел помежду ни! сигурно ще направим според както си казал.
11И пошел Иеффай со старейшинами Галаадскими, и народ поставил егонад собою начальником и вождем, и Иеффай произнес все слова свои пред лицем Господа в Массифе.
11Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини, и людете го поставиха глава и началник над себе си. И Ефтай изговори всичките си думи пред Господа в Масфа.
12И послал Иеффай послов к царю Аммонитскому сказать: что тебе до меня, что ты пришел ко мне воевать на земле моей?
12Тогава Ефтай прати посланици до царя на амонците да кажат: Каква работа имаш с мене, та си дошъл при мене да се биеш против земята ми?
13Царь Аммонитский сказал послам Иеффая: Израиль, когда шел из Египта, взял землю мою от Арнона до Иавока и Иордана; итак возврати мне ее с миром.
13И царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Защото Израил, когато идеше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Иордан; сега, прочее, върни тия [земи] по мирен начин.
14Иеффай в другой раз послал послов к царю Аммонитскому,
14Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му рекат:
15сказать ему: так говорит Иеффай: Израиль не взял земли Моавитской и земли Аммонитской;
15Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на амонците;
16ибо когда шли из Египта, Израиль пошел в пустыню к Чермному морю и пришел в Кадес;
16но когато Израил идеше от Египет и отиваше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис,
17оттуда послал Израиль послов к царю Едомскому сказать: „позволь мнепройти землею твоею"; но царь Едомский не послушал; и к царю Моавитскому он посылал, но и тот не согласился; посему Израиль оставался в Кадесе.
17тогава Израил прати посланици до едомския цар да рекат: Нека премина, моля през земята ти. А едомският цар не послуша. Прати още и до моавския цар; но и той не склони. Затова Израил остана в Кадис.
18И пошел пустынею, и миновал землю Едомскую и землю Моавитскую, и, придя к восточному пределу земли Моавитской, расположился станом за Арноном; но не входил в пределы Моавитские, ибо Арнон есть предел Моава.
18Тогава отиде през пустинята, та обиколи едомската земя и моавската земя, и, като мина по източната страна на моавската земя, разположи стан оттатък Арнон; но не влезе вътре в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница.
19И послал Израиль послов к Сигону, царю Аморрейскому, царю Есевонскому, и сказал ему Израиль: позволь нам пройти землею твоею в свое место.
19След това Израил прати посланици до аморейския цар Сион есевонския цар, та Израил му каза: Нека преминем, молим те, през земята ти до нашето място.
20Но Сигон не согласился пропустить Израиля чрез пределы свои, и собрал Сигон весь народ свой, и расположился станом в Иааце, и сразился с Израилем.
20Но Сион не се довери на Израиля [та да го пусне] да мине през пределите му; а [напротив] Сион събра всичките си люде и, като разположи стан в Яса, воюва против Израиля.
21И предал Господь Бог Израилев Сигона и весь народ его в рукиИзраилю, и он побил их; и получил Израиль в наследие всюземлю Аморрея, жившего в земле той;
21И Господ Израилевият Бог предаде Сиона и всичките му люде в ръката на Израиля, и те ги поразиха; и така Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на оная земя.
22и получили они в наследие все пределы Аморрея от Арнона до Иавока и от пустыни до Иордана.
22Те завладяха всичките предели на аморейците, от Арнон до Явок, и от пустинята дори до Иордан.
23Итак Господь Бог Израилев изгнал Аморрея от лица народа СвоегоИзраиля, а ты хочешь взять его наследие?
23И сега, като Господ Израилевият Бог е изгонил аморейците отпред людете Си Израиля, ти ли ще притежаваш [земите] им?
24Не владеешь ли ты тем, что дал тебе Хамос, бог твой? И мы владеемвсем тем, что дал нам в наследие Господь Бог наш.
24Не ще ли притежаваш онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме [земите на] всички, които Иеова нашият Бог е изгонил отпред нас.
25Разве ты лучше Валака, сына Сепфорова, царя Моавитского? Ссорился ли он с Израилем, или воевал ли с ними?
25И сега, ти в какво си по-добър от моавския цар Валак Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израиля, или воювал ли е някога против него?
26Израиль уже живет триста лет в Есевоне и в зависящих от него городах , в Ароере и зависящих от него городах , и во всех городах, которые близ Арнона; для чего вы в то время неотнимали их ?
26Триста години са откак се е заселил Израил в Есевон и в селата му, в Ароир и в селата му, и във всичките градове, които са разположени край Арнон; а защо през това време не сте ги превзели обратно?
27А я не виновен пред тобою, и ты делаешь мне зло, выступив против меня войною. Господь Судия да будет ныне судьею между сынами Израиля и между Аммонитянами!
27Прочее, аз не съм ти съгрешил; но ти ме онеправдаваш като воюваш против мене. Господ Съдията нека съди днес между израилтяните и амонците.
28Но царь Аммонитский не послушал слов Иеффая, с которыми он посылал к нему.
28Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай му изпрати.
29И был на Иеффае Дух Господень, и прошел он Галаад и Манассию, и прошел Массифу Галаадскую, и из Массифы Галаадской пошел к Аммонитянам.
29Тогава дойде Господният Дух на Ефтая; и той мина през Галаад и Манасия, мина и през галаадската Масфа, и от галаадската Масфа мина против амонците.
30И дал Иеффай обет Господу и сказал: если Ты предашь Аммонитян в руки мои,
30И Ефтай направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,
31то по возвращении моем с миром от Аммонитян, что выйдет из воротдома моего навстречу мне, будет Господу, и вознесу сие на всесожжение.
31тогава онова, което излезе из вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде Господу, и ще го принеса всеизгаряне.
32И пришел Иеффай к Аммонитянам – сразиться с ними, и предал их Господь в руки его;
32И тъй, Ефтай замина към амонците, за да воюва против тях, и Господ ги предаде в ръката му;
33и поразил их поражением весьма великим, от Ароера до Минифа двадцать городов, и до Авель-Керамима, и смирились Аммонитяне пред сынами Израилевыми.
33та ги порази от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с твърде голямо поражение. Така се покориха амонците пред израилтяните.
34И пришел Иеффай в Массифу в дом свой, и вот, дочь его выходитнавстречу ему с тимпанами и ликами: она была у него только одна, и не было у него еще ни сына, ни дочери.
34Тогава, като дойде Ефтай у дома си в Масфа, ето, дъщеря му излизаше да го посрещне с тъпанчета и хора; и тя му беше едничка; освен нея нямаше ни син ни дъщеря.
35Когда он увидел ее, разодрал одежду свою и сказал: ах, дочь моя! ты сразила меня; и ты в числе нарушителей покоя моего! я отверз о тебе уста мои пред Господом и не могу отречься.
35И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, щерко моя! ти съвсем си ме унижила, и си от ония, които ме смущават; защото аз изговорих думи {Еврейски: отворил устата си.} към Господа, и не мога да отстъпя.
36Она сказала ему: отец мой! ты отверз уста твои пред Господом – и делай со мною то, что произнесли уста твои, когда Господь совершил чрез тебяотмщение врагам твоим Аммонитянам.
36А тя му каза: Тате, понеже си изговорил думи {Еврейски: отворил устата си.} към Господа, стори с мене според това, което е излязло из устата ти, тъй като Господ извърши за тебе възмездие на неприятелите ти амонците.
37И сказала отцу своему: сделай мне только вот что: отпусти меня на два месяца; я пойду, взойду на горы и оплачу девствомое с подругами моими.
37Каза още на баща си: Нека ми се направи това: остави ме два месеца, да ида да ходя по хълмовете, аз и другарките ми, и да оплача девството си.
38Он сказал: пойди. И отпустил ее на два месяца. Она пошла с подругами своими и оплакивала девство свое в горах.
38И той рече: Иди. И пусна я за два месеца. И тя отиде с другарките си, та оплака девството си по хълмовете.
39По прошествии двух месяцев она возвратилась к отцу своему, и он совершил над нею обет свой, который дал, и она не познала мужа. И вошло в обычай у Израиля,
39И в края на двата месеца се върна при баща си; и той стори с нея според обрека, който бе направил. И тя не беше познала мъж. От това стана обичай в Израил,
40что ежегодно дочери Израилевы ходили оплакивать дочь Иеффая Галаадитянина, четыре дня в году.
40да ходят Израилевите дъщери всяка година, четири дена в годината, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.