Russian 1876

Bulgarian

Judges

15

1Чрез несколько дней, во время жатвы пшеницы, пришел Самсон повидаться с женою своею, принеся с собою козленка; и когда сказал: „войду к жене моей в спальню", отец ее не дал ему войти.
1И след известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си с едно яре и рече: Ще вляза при жена си в спалнята. Но баща й не го остави да влезе.
2И сказал отец ее: я подумал, что ты возненавидел ее, и я отдал ее другу твоему; вот, меньшая сестра красивее ее; пусть она будет тебе вместо ее.
2И баща й каза: Наистина аз си рекох, че ти съвсем си я намразил; затова я дадох на другаря ти. По-малката й сестра не е ли по-хубава от нея? Вземи нея, моля, вместо другата.
3Но Самсон сказал им: теперь я буду прав пред Филистимлянами, если сделаю им зло.
3А Самсон им каза: Този път ще бъда невинен спрямо филистимците като им сторя и аз зло.
4И пошел Самсон, и поймал триста лисиц, и взял факелы, и связал хвост с хвостом, и привязал по факелу между двумя хвостами;
4И тъй, Самсон отиде та хвана триста лисици, и, като взе главни, обърна опашка към опашка, и тури по една главня в средата между двете опашки.
5и зажег факелы, и пустил их на жатву Филистимскую, и выжег и копны и нежатый хлеб, и виноградные сады и масличные.
5И като запали главните, пусна [лисиците] по сеитбите на филистимците и изгори копните и непожънатите класове, тоже и маслините.
6И говорили Филистимляне: кто это сделал? И сказали: Самсон, зять Фимнафянина, ибо этот взял жену его и отдал другу его. И пошли Филистимляне и сожгли огнем ее и отца ее.
6Тогава филистимците рекоха: Кой стори това? И думаха: Самсон зетът на тамнатеца, за гдето този взе жена му та я даде на другаря му. Затова, филистимците дойдоха та изгориха нея и баща й с огън.
7Самсон сказал им: хотя вы сделали это, но я отмщу вам самим и тогда только успокоюсь.
7А Самсон им каза: Щом правите така, аз ще си отмъстя на вас, и само тогава ще престана.
8И перебил он им голени и бедра, и пошел и засел в ущелье скалы Етама.
8И порази ги с голямо клане на длъж и на шир; {Еврейски: в пищял и в бедро.} тогава слезе та седна в разцепа на скалата Итам.
9И пошли Филистимляне, и расположились станом в Иудее, и протянулись до Лехи.
9Тогава филистимците възлязоха та разположиха стан в Юда и се разпростряха в Лехий.
10И сказали жители Иудеи: за что вы вышли против нас? Они сказали: мыпришли связать Самсона, чтобы поступить с ним, как он поступил с нами.
10И юдейците им рекоха: Защо сте дошли против нас? И те казаха: Дойдохме да вържем Самсона, за да му направим както направи и той на нас.
11И пошли три тысячи человек из Иудеи к ущелью скалы Етама и сказали Самсону: разве ты не знаешь, что Филистимляне господствуют над нами?что ты это сделал нам? Он сказал им: как они со мною поступили, так и я поступил с ними.
11Затова, три хиляди мъже от Юда слязоха в разцепа на скалата Итам, та рекоха на Самсона: Не знаеш ли, че филистимците ни станаха господари? Що е, прочее, това, което ти си ни сторил? А той им рече: Както ми сториха те, така им сторих и аз.
12И сказали ему: мы пришли связать тебя, чтобы отдать тебя в руки Филистимлянам. И сказал им Самсон: поклянитесь мне, что вы не убьете меня.
12А те му рекоха: Ние сме слезли да те вържем, за да те предадем в ръката на филистимците. И Самсон им каза: Закълнете ми се, че вие няма сами да ме нападнете.
13И сказали ему: нет, мы только свяжем тебя и отдадим тебя в руки их, а умертвить не умертвим. И связали его двумя новыми веревками и повели его из ущелья.
13А те приказваха с него и рекоха: Не, само ще те вържем и ще те предадем в ръката им; но да те убием, това никак няма да направим. И тъй, вързаха го с две нови въжета и го изведоха от скалата.
14Когда он подошел к Лехе, Филистимляне с криком встретили его. Исошел на него Дух Господень, и веревки, бывшие на руках его, сделались, как перегоревший лен, и упали узы его с рук его.
14Когато дойде в Лехий, филистимците го посрещнаха с възклицание. А Господният Дух дойде със сила на него; и въжетата, които бяха на мишците му, станаха като лен прегорен с огън, и връзките му [като че ли] се разтопиха от ръцете му.
15Нашел он свежую ослиную челюсть и, протянув руку свою, взял ее, и убил ею тысячу человек.
15И като намери оселова челюст още прясна, простря ръката си та я взе и уби с нея хиляда мъже.
16И сказал Самсон: челюстью ослиною толпу, две толпы, челюстью ослиною убил я тысячу человек.
16Тогава рече Самсон: - С оселова челюст купове, купове, С оселова челюст убих хиляда мъже.
17Сказав это, бросил челюсть из руки своей и назвал то место: Рамаф-Лехи.
17И като престана да говори, хвърли челюстта от ръката си, от което се нарече онова място Рамат-лехий. {Т.е., Хвърлянето, [или] Хълма на челюстта.}
18И почувствовал сильную жажду и воззвал к Господу и сказал: Тысоделал рукою раба Твоего великое спасение сие; а теперь умру я от жажды, и попаду в руки необрезанных.
18А подире той ожадня премного; и извика към Господа, казвайки: Ти даде чрез ръката на слугата Си това голямо избавление; а сега да умра ли от жажда и да падна в ръката на необрязаните?
19И разверз Бог ямину в Лехе, и потекла из нее вода. Он напился, и возвратился дух его, и он ожил; от того и наречено имя месту сему: „Источник взывающего", который в Лехе до сего дня.
19Но Бог разцепи трапа, който е в Лехий, и вода излезе из него; и като пи, духът му се съвзе, и той се съживи; затова, нарече [мястото], което е в Лехий, Енакоре {Т.е., Извора на викащия.}, [както се нарича и] до днес.
20И был он судьею Израиля во дни Филистимлян двадцать лет.
20И той съди Израиля във времето на филистимското [господаруване] двадесет години.