1В те дни не было царя у Израиля; и в те дни колено Даново искало себе удела, где бы поселиться, потому что дотоле не выпало ему полного удела между коленами Израилевыми.
1В онова време нямаше цар в Израиля; и в ония дни Дановото племе си търсеше притежание, гдето да се засели, защото до оня ден не беше им се паднало наследство между Израилевите племена.
2И послали сыны Дановы от племени своего пять человек, мужей сильных, из Цоры и Естаола, чтоб осмотреть землю и узнать ее, и сказали им: пойдите, узнайте землю. Они пришли на гору Ефремову кдому Михи и ночевали там.
2И данците изпратиха от рода си петима мъже от цялото си число, храбри мъже, от Сарая и от Естаол, за да съгледат земята и да я изследват, като им казаха: Идете, изследвайте земята. И те дойдоха до Михеевата къща, в Ефремовата хълмиста земя и там пренощуваха,
3Находясь у дома Михи, узнали они голос молодого левита и зашли туда и спрашивали его: кто тебя привел сюда? что ты здесь делаешь и зачем ты здесь?
3[защото], като се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левитин и свърнаха там та му казаха: Кой те доведе тук? и що правиш на това място? и какво ти се пада тук?
4Он сказал им: то и то сделал для меня Миха, нанял меня, и я у него священником.
4А той им рече: Така и така ми направи Михей, и пазари ме, та му станах свещеник.
5Они сказали ему: вопроси Бога, чтобы знать нам, успешен ли будет путь наш, в который мы идем.
5И те му рекоха: Молим, допитай се до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучно пътешествието, по което отиваме.
6Священник сказал им: идите с миром; пред Господом путь ваш, в который вы идете.
6А свещеникът им каза: Идете с мир; пътешествието, по което отивате, е пред Господа.
7И пошли те пять мужей, и пришли в Лаис, и увидели народ, который в нем, что он живет покойно, по обычаю Сидонян, тих ибеспечен, и что не было в земле той, кто обижал бы в чем, или имел бы власть: от Сидонян они жили далеко, и ни с кем не было у них никакого дела.
7Тогава петимата мъже тръгнаха; и като дойдоха в Лаис, видяха, че людете в него живееха безгрижно, както сидонците, спокойно и без страх, защото нямаше в земята властелин, който да ги притеснява в нещо; и те бяха далеч от сидонците, и нямаха сношение с никого.
8И возвратились к братьям своим в Цору и Естаол, и сказали им братья их:с чем вы?
8Те, прочее, се върнаха при братята си в Сарая и Естаол; и братята им рекоха: Какво [ще кажете] вие?
9Они сказали: встанем и пойдем на них; мы видели землю, она весьма хороша; а вы задумались: не медлите пойти и взять в наследие ту землю;
9А те рекоха: Станете, нека отидем против тях; защото видяхме земята, и, ето, много е добра. Вие [още] седите ли? Не се обленявайте да идете и влезете, за да завладеете земята.
10когда пойдете вы, придете к народу беспечному, и земля та обширна; Бог предает ее в руки ваши; это такое место, где нет ни в чем недостатка, что получается от земли.
10Като отидете ще намерите люде, които живеят безгрижно и на обширна земя, (защото Бог я даде в ръката ни), земя, в която няма оскъдност от нищо, каквото има на света.
11И отправились оттуда из колена Данова, из Цоры и Естаола, шестьсот мужей, препоясавшись воинским оружием.
11И тъй, потеглиха от там, от Дановия род, от Сарая и от Естаол, шестстотин мъже препасани с войнишки оръжия.
12Они пошли и стали станом в Кириаф-Иариме, в Иудее. Посему и называют то место станом Дановым до сего дня. Он позади Кириаф-Иарима.
12И отивайки, те разположиха стан у Кириатиарим в Юда; за това нарекоха онова място Маханедан {Т.е., Данов стан.}, [както се казва и] до днес; ето то се намира зад Кириатиарим.
13Оттуда отправились они на гору Ефремову и пришли к дому Михи.
13И от там преминаха в Ефремовата хълмиста земя та дойдоха до Михеевата къща.
14И сказали те пять мужей, которые ходили осматривать землю Лаис, братьям своим: знаете ли, что в одном из домов сих есть ефод, терафим, истукан и литый кумир? итак подумайте, что сделать.
14Тогава петимата мъже, които бяха ходили да съгледат местността Лаис, проговориха, казвайки на братята си: Знаете ли, че в тия къщи има ефод и домашни идоли, изваян идол и леян кумир? Сега, прочее, размислете, какво трябва да направите.
15И зашли туда, и вошли в дом молодого левита, в дом Михи, и приветствовали его.
15И така, те се отбиха там, та отидоха в къщата на младия левитин ([ще каже], в Михеевата къща) и го поздравиха.
16А шестьсот человек из сынов Дановых, перепоясанные воинским оружием, стояли у ворот.
16И шестте стотин мъже, които бяха от данците, застанаха, препасани с войнишките си оръжия, във входа на вратата.
17Пять же человек, ходивших осматривать землю, пошли, вошли туда, взяли истукан и ефод и терафим и литый кумир. Священник стоял у ворот с теми шестьюстами человек, препоясанных воинским оружием.
17Тогава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат земята, отидоха, влязоха там, та взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли, и леяния кумир; а свещеникът стоеше във входа на вратата с шестте стотин мъже, които бяха препасани с войнишки оръжия.
18Когда они вошли в дом Михи и взяли истукан, ефод, терафим и литый кумир, священник сказал им: что вы делаете?
18И когато влязоха те в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им рече: Що правите вие?
19Они сказали ему: молчи, положи руку твою на уста твои и иди с нами и будь у нас отцом и священником; лучше ли тебе быть священником в доме одного человека, нежели быть священником в колене или в племени Израилевом?
19А те му рекоха: Мълчи! тури ръката си на устата си, та дойди с нас и бъди ни отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек, или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израиля?
20Священник обрадовался, и взял ефод, терафим и истукан, и пошел с народом.
20На това свещеникът сърдечно се зарадва, и, като взе ефода, домашните идоли, и изваяния идол, отиваше си всред людете.
21Они обратились и пошли, и отпустили детей, скот и тяжести вперед.
21И те се обърнаха та потеглиха, като туриха пред себе си децата и добитъка и по-скъпите си вещи.
22Когда они удалились от дома Михи, жители домов соседних с домом Михи собрались и погнались за сынами Дана,
22Когато те се бяха отдалечили от Михеевата къща, човеците от къщите съседни с Михеевата къща, се събраха и застигнаха данците.
23и кричали сынам Дана. Сыны Дановы оборотились и сказали Михе: что тебе, что ты так кричишь?
23И като извикаха на данците, тия обърнаха лицата си та рекоха на Михея: Що ти е та си събрал при себе си такова множество?
24(Миха) сказал: вы взяли богов моих, которых я сделал, и священника,и ушли; чего еще более? как же вы говорите: что тебе?
24А той каза: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника, и тръгнахте; и що повече ми остава? Как, прочее, ми казвате: Що ти е?
25Сыны Дановы сказали ему: молчи , чтобы мы не слышали голоса твоего; иначенекоторые из нас, рассердившись, нападут на вас, и ты погубишь себя и семейство твое.
25А данците му рекоха: Да се не чуе гласът ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже, та изгубиш живота си и живота на домашните си.
26И пошли сыны Дановы путем своим; Миха же, видя, что они сильнее его, пошел назад и возвратился в дом свой.
26И данците вървяха по пътя си; а Михей, като видя, че те са по-силни от него, върна се та дойде у дома си.
27А сыны Дановы взяли то, что сделал Миха, и священника, который был у него, и пошли в Лаис, против народа спокойного и беспечного, и побили его мечом, а город сожгли огнем.
27Те, прочее, взеха това, що беше направил Михей, и свещеника когото имаше, та дойдоха в Лаис, при люде спокойни и живеещи без страх; и поразиха ги с острото на ножа и изгориха града с огън.
28Некому было помочь, потому что он был отдален от Сидона и ни с кем не имел дела. Город сей находился в долине, что близ Беф-Рехова. И построили снова город и поселились в нем,
28И нямаше кой да го избави, защото беше далеч от Сидон, и те нямаха сношения с никого. Градът бе в долината до Вет-реов; и те го съградиха [изново] и се заселиха в него.
29и нарекли имя городу: Дан, по имени отца своего Дана, сына Израилева; а прежде имя города тому было: Лаис.
29И нарекоха града Дан, по името на баща си Дан, който се е родил на Израиля; а по-напред името на града беше Лаис.
30И поставили у себя сыны Дановы истукан; Ионафан же, сын Гирсона, сына Манассии, сам и сыновья его были священниками в колене Дановом до дня переселения жителей той земли;
30Тогава данците си поставиха изваяния идол; а Иоанатан, син на Гирсона, син на Моисея, - той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята {Т.е., като представена от Божия ковчег.} се плени.
31и имели у себя истукан, сделанный Михою, во все то время, когда дом Божий находился в Силоме.
31Така те си поставиха изваяния идол, който Михей бе направил, и който оставаше там през цялото време, когато Божият дом беше в Сило.