¹И вышли все сыны Израилевы, и собралось все общество, как один человек, от Дана до Вирсавии, и земля Галаадская пред Господа в Массифу.

¹Тогава всичките израилтяни излязоха, и цялото общество, от Дан до Вирсавее, заедно с Галаадската земя, се събра като един човек пред Господа в Масфа.

²И собрались начальники всего народа, все колена Израилевы, в собрание народа Божия, четыреста тысяч пеших, обнажающих меч.

²И людете от всичките краища, всичките Израилеви племена, четиристотин хиляди мъже пешаци, които теглеха меч, се представиха в събранието на Божите люде.

³И сыны Вениаминовы услышали, что сыны Израилевы пришли в Массифу. И сказали сыны Израилевы: скажите, как происходило это зло?

³И вениаминците чуха, че израилтяните отишли в Масфа. И израилтяните казаха: Разправете ни как стана това зло.

⁴Левит, муж оной убитой женщины, отвечал и сказал: я с наложницею моею пришел ночевать в Гиву Вениаминову;

⁴И левитинът, мъжът на убитата жена, в отговор рече: Дойдох в Гавая Вениаминова, аз и наложницата ми, за да пренощуваме.

⁵и восстали на меня жители Гивы и окружили из-за меня дом ночью;меня намеревались убить, и наложницу мою замучили, так, что она умерла;

⁵А гавайските мъже се подигнаха против мене, и през нощта обиколиха къщата в която бях; мене искаха да убият, а наложницата ми изнасилваха, та умря.

⁶я взял наложницу мою, разрезал ее и послал ее во все области владения Израилева, ибо они сделали беззаконное и срамное дело в Израиле;

⁶Затова взех наложницата си та я разсякох и я изпратих по всичките предели на Израилевото наследство; защото те извършиха разврат и безумие в Израиля.

⁷вот все вы, сыны Израилевы, рассмотрите это дело и решите здесь.

⁷Гледайте, вие израилтяните, всинца вие, съветвайте се тук помежду си, и дайте мнението си.

⁸И восстал весь народ, как один человек, и сказал: не пойдем никто в шатер свой и не возвратимся никто в дом свой;

⁸Тогава всичките люде станаха като един човек и казаха: Никой от нас няма да отиде в шатъра си, нито ще се върне някой от нас в къщата си,

⁹и вот что мы сделаем ныне с Гивою: пойдем на нее по жребию;

⁹но ето сега какво ще направим на Гавая, [ще отидем] против нея по жребие;

¹⁰и возьмем по десяти человек из ста от всех колен Израилевых, по сто от тысячи и по тысяче от тьмы, чтоб они принесли съестных припасов для народа, который пойдет против Гивы Вениаминовой, наказать ее за срамное дело, которое она сделала в Израиле.

¹⁰и ще вземем по десет мъжа на сто от всичките Израилеви племена, и по сто на хиляда, и по хиляда на десет хиляди, които да донесат храна на людете, та, като стигнат в Гавая Вениаминова, да им сторят според всичкото безумие, което те извършиха в Израиля.

¹¹И собрались все Израильтяне против города единодушно, как один человек.

¹¹И тъй, събраха се против града всичките Израилеви мъже, обединени като един човек.

¹²И послали колена Израилевы во все колено Вениаминово сказать: какое это гнусное дело сделано у вас!

¹²Тогава Израилевите племена пратиха мъже по цялото Вениаминово племе да казват: Какво е това нечестие, което се е извършило помежду ви?

¹³Выдайте развращенных оных людей, которые в Гиве; мы умертвим их иискореним зло из Израиля. Но сыны Вениаминовы не хотели послушать голоса братьев своих, сынов Израилевых;

¹³Сега, прочее, предайте човеците, ония развратници, които са в Гавая, за да ги избием, и да отмахнем това зло от Израиля. Но Вениамин отказа да послуша гласа на братята си израилтяните;

¹⁴а собрались сыны Вениаминовы из городов в Гиву, чтобы пойти войною против сынов Израилевых.

¹⁴и вениаминците се събраха от градовете си на Гавая, за да излязат на бой против израилтяните.

¹⁵И насчиталось в тот день сынов Вениаминовых, собравшихся из городов, двадцать шесть тысяч человек, обнажающих меч; кроме того, из жителей Гивынасчитано семьсот отборных;

¹⁵И в оня ден вениаминците, [излезли] от градовете, като се преброиха, бяха двадесет и шест хиляди мъже, които теглеха меч, освен жителите на Гавая, които се преброиха седемстотин отборни мъже.

¹⁶из всего народа сего было семьсот человек отборных, которые были левши, и все сии, бросая из пращей камни в волос, не бросали мимо.

¹⁶Между всички тия люде имаше седемстотин отборни мъже леваци, които всички можеха с прашка да хвърлят камъни на косъм и всеки път да улучат.

¹⁷Израильтян же, кроме сынов Вениаминовых, насчиталось четыреста тысяч человек, обнажающих меч; все они были способны к войне.

¹⁷А без Вениамина, Израилевите мъже, като се преброиха, бяха четиристотин хиляди мъже, които теглеха меч; всички тия бяха военни мъже.

¹⁸И встали и пошли в дом Божий, и вопрошали Бога и сказали сыны Израилевы: кто из нас прежде пойдет навойну с сынами Вениамина? И сказал Господь: Иуда пойдет впереди.

¹⁸Тогава израилтяните станаха, възлязоха във Ветил, та се допитаха до Бога, казвайки: Кой от нас да възлезе пръв против вениаминците? А Господ каза: Юда [да излезе] пръв.

¹⁹И встали сыны Израилевы поутру и расположились станом подле Гивы;

¹⁹И тъй, на утринта израилтяните станаха та разположиха стан против Гавая.

²⁰и выступили Израильтяне на войну против Вениамина, и стали сыны Израилевы в боевой порядок близ Гивы.

²⁰И Израилевите мъже излязоха на бой против Вениамина; и опълчиха се Израилевите мъже на бой против тях в Гавая.

²¹И вышли сыны Вениаминовы из Гивы и положили в тот день двадцать две тысячи Израильтян на землю.

²¹А вениаминците излязоха из Гавая, та в оня ден повалиха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израиля.

²²Но народ Израильский ободрился, и опять сталив боевой порядок на том месте, где стояли в прежний день.

²²Но людете, Израилевите мъже, се ободриха и опълчиха се пак на бой, на мястото, гдето бяха се опълчили първия ден.

²³И пошли сыны Израилевы, и плакали пред Господом до вечера, и вопрошали Господа: вступать ли мне еще в сражение с сынами Вениамина, брата моего? Господь сказал: идите против него.

²³Защото израилтяните бяха възлезли и плакали пред Господа до вечерта, и бяха се допитали до Господа, казвайки: Да възлезем ли пак на бой против потомците на брата ни Вениамина? И Господ беше казал: Възлезте против него.

²⁴И подступили сыны Израилевы к сынам Вениамина во второй день.

²⁴И така, на втория ден израилтяните се приближиха при вениаминците.

²⁵Вениамин вышел против них из Гивы во второй день, и еще положили на землю из сынов Израилевых восемнадцать тысяч человек, обнажающих меч.

²⁵А на втория ден Вениамин излезе из Гавая против тях та повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от израилтяните; всички тия теглеха меч.

²⁶Тогда все сыны Израилевы и весь народ пошли и пришли в дом Божий и, сидя там, плакали пред Господом, и постились в тот день до вечера, и вознесли всесожжения и мирные жертвы пред Господом.

²⁶Тогава всичките израилтяни и всичките люде влязоха та дойдоха във Ветил и плакаха, и седнаха там пред Господа, и постиха в оня ден до вечерта; и принесоха всеизгаряния и примирителни жертви пред Господа.

²⁷И вопрошали сыны Израилевы Господа(в то время ковчег завета Божия находился там,

²⁷После израилтяните се допитаха до Господа, (защото през ония дни ковчегът на Божия завет беше там,

²⁸и Финеес, сын Елеазара, сына Ааронова, предстоял пред ним): выходить ли мне еще на сражение с сынами Вениамина, брата моего, или нет? Господь сказал: идите; Я завтра предам его в руки ваши.

²⁸и Финеес, син на Елеазара, Аароновият син, служеше пред него през ония дни), и запитаха: Да възлезем ли пак на бой против потомците на брата ни Вениамина? или да престанем? И Господ каза: Възлезте, защото утре ще ги предам в ръката ви.

²⁹И поставил Израиль засаду вокруг Гивы.

²⁹Тогава Израил постави засада около Гавая.

³⁰И пошли сыны Израилевы на сынов Вениамина в третий день и стали в боевой порядок пред Гивою, как прежде.

³⁰И на третия ден израилтяните излязоха против вениаминците, та се опълчиха против Гавая както в предишните дни.

³¹Сыны Вениаминовы выступили против народа и отдалились от города, и начали, как прежде, убивать из народа на дорогах, из которых одна идет к Вефилю, а другая к Гиве полем, и убили до тридцати человек из Израильтян.

³¹А вениаминците излязоха против людете, отвлякоха се от града, и почнаха както в предишните дни да поразяват людете по пътищата, (от които единият отива към Ветил, а другият към Гавая), и убиха в полето около тридесет мъже от Израиля.

³²И сказали сыны Вениаминовы: они падают пред нами, как и прежде. Асыны Израилевы сказали: побежим от них и отвлечем их от города на дороги.

³²Затова вениаминците си казаха: Те падат пред нас както по-напред. А израилтяните рекоха: Да побегнем и да ги отвлечем от града към пътищата.

³³И все Израильтяне встали с своего места и выстроились в Ваал-Фамаре. И засада Израилева устремилась из своего места, с западной стороны Гивы.

³³Тогава всичките Израилеви мъже станаха от мястото си, та се опълчиха във Ваал-тамар, и засадата на Израиля изкочи от мястото си, от Гавайската ливада.

³⁴И пришли пред Гиву десять тысяч человек отборныхиз всего Израиля, и началось жестокое сражение; но сыны Вениамина не знали, что предстоит им беда.

³⁴И дойдоха против Гавая десет хиляди отборни мъже от целия Израил, и битката ставаше ожесточена; но [вениаминците] не знаеха, че бедата ги застигаше.

³⁵И поразил Господь Вениамина пред Израильтянами, и положили в тотдень Израильтяне из сынов Вениамина двадцать пять тысяч сто человек,обнажавших меч.

³⁵Защото Господ порази Вениамина пред Израиля; и в оня ден израилтяните погубиха от вениаминците двадесет и пет хиляди и сто мъже; те всички теглеха меч.

³⁶Когда сыны Вениамина увидели, что они поражены, тогда Израильтянеуступили место сынам Вениамина, ибо надеялись на засаду, которую они поставили близ Гивы.

³⁶И вениаминците видяха, че бяха поразени. Защото израилевите мъже отстъпиха пред вениаминците, като разчитаха на засадата, която бяха поставили против Гавая.

³⁷Засада же поспешила и устремилась к Гиве, и вступила и поразила весь город мечом.

³⁷Тогава засадата побърза та се спусна върху Гавая; и засадата дебнеше напред, и поразиха целия град с острото на ножа.

³⁸Израильтяне поставили с засадою условленным знаком к нападению поднимающийся дым из города.

³⁸А Израилевите мъже бяха определили знак с ония, които бяха в засадата, да направят да се издигне от града голям стълб дим.

³⁹Итак, когда Израильтяне отступили с места сражения, и Вениамин начал поражать и поверг Израильтян до тридцати человек и говорил: „опять падают они пред нами, как и в прежние сражения",

³⁹И когато израилтяните отстъпиха в битката, Вениамин почна да поразява, и уби от израилтяните около тридесет мъже, защото си рекоха: Наистина те падат пред нас както при първата битка.

⁴⁰тогда начал подниматься из города дым столбом. Вениамин оглянулся назад, и вот, дым от всего города восходит к небу.

⁴⁰Но когато облакът почна да се издига от града в димен стълб, вениаминците погледнаха назад, и, ето, целият град се издигаше [в дим] към небето.

⁴¹Израильтяне воротились, а Вениамин оробел, ибо увидел, что постигла его беда.

⁴¹Тогава се повърнаха Израилевите мъже; и Вениаминовите мъже се смутиха, защото видяха, че бедата ги постигна.

⁴²И побежали они от Израильтян по дороге к пустыне; но сеча преследовала их, и выходившие из городов побивали их там;

⁴²Затова обърнаха се пред Израилевите мъже към пътя за пустинята; но битката ги притисна; и те погубваха всред градовете ония които излизаха из тях.

⁴³окружили Вениамина, и преследовали его до Менухи и поражали до самой восточной стороны Гивы.

⁴³Заобиколиха вениаминците, гониха ги, и тъпкаха ги лесно до срещу Гавая към изгрева на слънцето.

⁴⁴И пало из сынов Вениамина восемнадцать тысяч человек, людей сильных.

⁴⁴И паднаха от Вениамина осемнадесет хиляди мъже, - всички храбри мъже.

⁴⁵Оставшиеся оборотились и побежали к пустыне, к скале Риммону, и побили еще Израильтяне на дорогах пять тысяч человек; и гнались за ними доГидома и еще убили из них две тысячи человек.

⁴⁵Прочее, те се обърнаха та побягнаха към пустинята в канарата Римон; а [израилтяните] набраха от тях пабирък по пътищата, пет хиляди мъже, после ги гониха до Гидом и [там] убиха от тях две хиляди мъже.

⁴⁶Всех же сынов Вениаминовых, павших в тот день, было двадцать пять тысяч человек, обнажавших меч, и все они были мужи сильные.

⁴⁶Така, всичките, които паднаха в оня ден от Вениамина, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които теглеха меч, - всички храбри мъже.

⁴⁷И обратились оставшиеся и убежали в пустыню, к скале Риммону, шестьсот человек, и оставались там в каменной горе Риммоне четыре месяца.

⁴⁷А шестстотин мъже се обърнаха та побягнаха към пустинята в канарата Римон; и седяха в канарата Римон четири месеца.

⁴⁸Израильтяне же опять пошли к сынам Вениаминовым и поразили их мечом, и людей в городе, и скот, и все, что ни встречалось, и все находившиеся на пути города сожгли огнем.

⁴⁸А Израилевите мъже се обърнаха върху вениаминците, та ги поразиха с острото на ножа, както градски човек, така и добитък, и всичко що се намираше; и предадоха на огън всичките градове, които намираха.