¹Вот те народы, которых оставил Господь, чтобы искушать ими Израильтян, всех, которыене знали о всех войнах Ханаанских, –

¹А ето народите, които Господ остави, за да изпита чрез тях Израиля, всички от тях, които не знаеха всичките ханаански боеве;

²для того только, чтобы знали и учились войне последующие роды сынов Израилевых, которые прежде не знали ее:

²само за да знаят и да се научат на бой поне тия от поколенията на израилтяните, които най-напред не са знаели; [именно:]

³пять владельцев Филистимских, все Хананеи, Сидоняне и Евеи, живущие на горе Ливане, от горы Ваал-Ермона до входа в Емаф.

³петте началници на филистимците, и всичките ханаанци, сидонци и евейци, които живеят в Ливанската планина, от планината Ваалермон до прохода на Емат.

⁴Они были оставлены , чтобы искушать ими Израильтян и узнать, повинуются ли онизаповедям Господним, которые Он заповедал отцам их чрез Моисея.

⁴Те служеха, за да се изпита Израил чрез тях та да се знае, ще слушат ли заповедите, които Господ заповяда на бащите им чрез Моисея.

⁵И жили сыны Израилевы среди Хананеев, Хеттеев, Аморреев, Ферезеев, Евеев, и Иевусеев,

⁵Така също израилтяните се заселиха между ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците;

⁶и брали дочерей их себе в жены, и своих дочерей отдавали за сыновей их, и служили богам их.

⁶и вземаха си дъщерите им за жени, и даваха дъщерите си на синовете им, и служеха на боговете им.

⁷И сделали сыны Израилевы злое пред очами Господа, и забыли Господа Бога своего, и служили Ваалам и Астартам.

⁷И израилтяните сториха зло пред Господа, като забравяха Господа своя Бог и служеха на ваалимите и на ашерите {Или: астарти.}.

⁸И воспылал гнев Господень на Израиля, и предал их в руки Хусарсафема, царя Месопотамского, и служили сыны Израилевы Хусарсафему восемь лет.

⁸Затова гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги предаде в ръката на месопотамския цар Хусанрисатаима; и израилтяните бяха подчинени на Хусанрисатаима осем години.

⁹Тогда возопили сыны Израилевы к Господу, и воздвигнул Господьспасителя сынам Израилевым, который спас их, Гофониила, сына Кеназа,младшего брата Халевова.

⁹А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ въздигна избавител на израилтяните, който ги спаси, Готониила син на Кенеза, по-младият брат на Халева.

¹⁰На нем был Дух Господень, и был он судьею Израиля.Он вышел на войну, и предал Господь в руки его Хусарсафема, царяМесопотамского, и преодолела рука его Хусарсафема.

¹⁰Дух Господен дойде върху него, и той съди Израиля. Излезе и на бой, и Господ предаде в ръката му месопотамския цар Хусанрисатаима; и ръката му преодоля против Хусанрисатаима.

¹¹И покоилась земля сорок лет. И умер Гофониил, сын Кеназа.

¹¹Тогава земята имаше спокойствие четиридесет години. И Готониил Кенезовият син умря.

¹²Сыны Израилевы опять стали делать злое пред очами Господа, и укрепил Господь Еглона, царя Моавитского, против Израильтян, за то, что они делали злое пред очами Господа.

¹²Пак израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ укрепи моавския цар Еглон против Израиля, по причина, че сториха зло пред Господа.

¹³Он собрал к себе Аммонитян и Амаликитян, и пошел и поразил Израиля, и овладели они городом Пальм.

¹³И той събра при себе си амонците и амаличаните и отиде та порази Израиля, и завладя Града на палмите.

¹⁴И служили сыны Израилевы Еглону, царю Моавитскому, восемнадцать лет.

¹⁴И израилтяните бяха подчинени на моавския цар Еглон осемнадесет години.

¹⁵Тогда возопили сыны Израилевы к Господу, и Господь воздвигнул имспасителя Аода, сына Геры, сына Иеминиева, который был левша. И послали сыны Израилевы с ним дары Еглону, царю Моавитскому.

¹⁵А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ им въздигна избавител, Аода син на вениаминеца Гира, мъж левак. Чрез него израилтяните пратиха подарък на моавския цар Еглон;

¹⁶Аод сделал себе меч с двумя остриями, длиною в локоть, и припоясал его под плащом своим к правому бедру,

¹⁶но Аод си направи меч остър и от двете страни, дълъг един лакът, и опаса го под горната си дреха на дясното си бедро.

¹⁷и поднес дары Еглону, царю Моавитскому; Еглон же был человек очень тучный.

¹⁷Той, прочее, принесе подаръка на моавския цар Еглон. А Еглон беше човек твърде тлъст.

¹⁸Когда поднес Аод все дары и проводил людей, принесших дары,

¹⁸И като свърши да принесе подаръка, и изпрати човеците, които носеха подаръка,

¹⁹то сам возвратился от истуканов, которые в Галгале, и сказал: у меня есть тайное слово до тебя, царь. Он сказал: тише! И вышли от него все стоявшие при нем.

¹⁹той се върна от пограничните камъни {Или: изваяните идоли.} които са при Галгал, и каза: Имам тайна дума за тебе, царю. А той [му] рече: Мълчи. И излязоха от него всичките, които стояха при него.

²⁰Аод вошел к нему: он сидел в прохладной горнице, которая была у него отдельно. И сказал Аод: у меня есть до тебя, слово Божие. Еглон встал со стула.

²⁰Тогава Аод дойде при него; и той седеше сам в лятната си горна стая. И рече Аод: Имам дума от Бога за тебе. Тогава той стана от стола си.

²¹Аод простер левую руку свою и взял меч с правого бедра своего и вонзил его в чрево его,

²¹А Аод простря лявата си ръка и, като измъкна меча от дясното си бедро, заби го в корема му

²²так что вошла за острием и рукоять, и тук закрыл острие, ибо Аод не вынул меча из чрева его, и он прошел в задние части.

²²толкоз, щото и дръжката влезе след желязото; и тлъстината до там стисна желязото, щото не можеше да изтръгне из корема му меча, който и излезе отзад.

²³И вышел Аод в преддверие, и затворил за собою двери горницы, изамкнул.

²³Тогава Аод излезе през трема и затвори след себе си вратата на горната стая, и я заключи.

²⁴Когда он вышел, рабы Еглона пришли и видят, вот, дверигорницы замкнуты, и говорят: верно он для нужды в прохладной комнате.

²⁴А когато излезе той, дойдоха слугите на [Еглона], и, като видяха, че, ето, вратата на горната стая беше заключена, рекоха: Без съмнение по нуждата си е {Еврейски: Той си покрива нозете.} в лятната стая.

²⁵Ждали довольно долго, но видя, что никто не отпирает дверей горницы, взяли ключ и отперли, и вот, господин их лежит на земле мертвый.

²⁵Но макар че чакаха догде ги хвана срам, ето, той не отваряше вратата на горната стая, затова, взеха ключа та отвориха, и, ето, господарят им лежеше мъртъв на земята.

²⁶Пока они недоумевали, Аод между тем ушел, прошел мимо истуканов и спасся в Сеираф.

²⁶А докато те се бавеха, Аод избяга; и премина пограничните камъни, та се отърва в Сеирота.

²⁷Придя же вострубил трубою на горе Ефремовой, и сошли с ним сыны Израилевы с горы, и он шел впереди их.

²⁷И когато дойде, засвири с тръба в Ефремовата хълмиста земя, та израилтяните слязоха с него от хълмистата земя, и той бе на чело.

²⁸И сказал им: идите за мною, ибо предал Господь врагов ваших Моавитян в руки ваши. И пошли за ним, и перехватили переправучерез Иордан к Моаву, и не давали никому переходить.

²⁸И рече им: Вървете подир мене, защото Господ предаде неприятелите ви моавците в ръката ви. И те слязоха подир него, и като превзеха бродовете на Иордан към моавската страна, не оставиха да премине ни един човек.

²⁹И побили в то время Моавитян около десяти тысяч человек, все здоровых и сильных, и никто не убежал.

²⁹И в онова време поразиха от моавците около десет хиляди мъже, всички едри и всички яки; не се избави ни един.

³⁰Так смирились в тот день Моавитяне пред Израилем, и покоиласьземля восемьдесят лет.

³⁰Така в онова време Моав се покори под ръката на Израиля. Тогава земята имаше спокойствие осемдесет години.

³¹После него был Самегар, сын Анафов, который шестьсот человек Филистимлян побил воловьим рожном; и он также спас Израиля.

³¹След него настана [времето на] Самегар Анатовият син, който с един волски остен порази шестстотин мъже от филистимците; също и той избави Израиля.