¹В тот день воспела Девора и Варак, сын Авиноамов, сими словами:

¹В оня ден Девора и Варак Авиноамовият син пееха, говорейки: -

²Израиль отмщен, народ показал рвение; прославьте Господа!

²За гдето взеха водителството в Израиля военачалниците, За гдето доброволно се предадоха людете, Хвалете Господа.

³Слушайте, цари, внимайте, вельможи: я Господу, я пою, бряцаю Господу Богу Израилеву.

³Чуйте, царе! дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея, Господу; На Господа Бога Израилева ще пея хвала.

⁴Когда выходил Ты, Господи, от Сеира, когда шел с поля Едомского,тогда земля тряслась, и небо капало, и облака проливали воду;

⁴Господи, когато излезе Ти от Сиир, Когато тръгна от полето Едом Земята се потресе, също и небето покапа, Ей, облаците покапаха вода.

⁵горы таяли от лица Господа, даже этот Синай от лица Господа Бога Израилева.

⁵Планините се разтопиха от присъствието Господно, Самият Синай от присъствието на Господа Бога Израилева.

⁶Во дни Самегара, сына Анафова, во дни Иаили, были пусты дороги, и ходившие прежде путями прямыми ходили тогда окольнымидорогами.

⁶В дните на Самегара Анатовия син, В дните на Яил, пътищата бяха напуснати, И пътниците вървяха по пътеки настрана.

⁷Не стало обитателей в селениях уИзраиля, не стало, доколе не восстала я, Девора, доколене восстала я, мать в Израиле.

⁷Престанаха управниците в Израиля; престанаха До като се въздигнах аз Девора, Въздигнах се майка в Израиля.

⁸Избрали новых богов, от того война у ворот. Виден ли был щит и копье у сорока тысяч Израиля?

⁸Избраха си нови богове; Тогава настана бой в портите; [Но] видя ли се щит или копие Между четиридесет хиляди в Израиля?

⁹Сердце мое к вам, начальники Израилевы, к ревнителям в народе; прославьте Господа!

⁹Сърцето ми е към началниците на Израиля, Които между людете предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!

¹⁰Ездящие на ослицах белых, сидящие на коврах и ходящие по дороге, пойте песнь!

¹⁰Вие, които яздите на бели осли, Вие, които седите на меки постелки, И вие, които ходите по път, възвестете това!

¹¹Среди голосов собирающих стада при колодезях, там да воспоют хвалу Господу, хвалу вождям Израиля! Тогда выступил ко вратам народ Господень.

¹¹Далеч от кипежа на стрелците {Или: делящите [корист.]}, На места гдето черпят вода, Там да възхваляват правдините на Господа, Праведните дела на владичеството Му в Израиля. Тогава людете Господни слязоха при портите.

¹²Воспряни, воспряни, Девора! воспряни, воспряни! воспой песнь! Восстань, Варак! и веди пленников твоих, сын Авиноамов!

¹²Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Вараче, И заплени пленниците си, сине Авиноамов!

¹³Тогда немногим из сильных подчинил Он народ; Господь подчинил мнехрабрых.

¹³Тогава направи остатък от людете да владеят благородните; Господ ме направи да владея силните.

¹⁴От Ефрема пришли укоренившиеся в земле Амалика; за тобою Вениамин, среди народа твоего; от Махира шли начальники, и от Завулона владеющие тростью писца.

¹⁴Които са от корена Ефремов, [слязоха] против Амалика След тебе, Вениамине, между твоите племена; От Махира слязоха началници, И от Завулона ония, които държат жезъл на повелител.

¹⁵И князья Иссахаровы с Деворою, и Иссахар так же, как Варак, бросился в долину пеший. В племенах Рувимовых большое разногласие.

¹⁵И първенците Исахарови [бяха] с Девора, Исахар още с Варака, Спуснаха се подир него в долината. При потоците Рувимови Велики бяха сърдечните решения.

¹⁶Что сидишь ты между овчарнями, слушая блеяние стад? В племенах Рувимовых большое разногласие.

¹⁶Защо си седнал между оградите Да слушаш блеянията на {Или: Свиренето при} стадата? При потоците Рувимови Големи бяха сърдечните изпитания.

¹⁷Галаад живет спокойно за Иорданом, и Дану чего бояться скораблями? Асир сидит на берегу моря и у пристаней своих живет спокойно.

¹⁷Галаад мируваше оттатък Иордан; И Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайморията И мируваше в заливчетата си.

¹⁸Завулон – народ, обрекший душу свою на смерть, и Неффалим – навысотах поля.

¹⁸Завулон са люде, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим, по опасните {Еврейски: високите.} места на полето,

¹⁹Пришли цари, сразились, тогда сразились цари Ханаанские в Фанаахе у вод Мегиддонских, но не получили нимало серебра.

¹⁹Дойдоха царете, воюваха; Тогаз воюваха ханаанските царе В Таанах, близо при водите на Магедон; Парична корист не взеха.

²⁰С неба сражались, звезды с путей своих сражались с Сисарою.

²⁰От небето воюваха; Звездите от пътищата си воюваха против Сисара.

²¹Поток Киссон увлек их, поток Кедумим, поток Киссон. Попирай, душа моя, силу!

²¹Реката Кисон ги завлече, Старата река, реката Кисон, Стъпкала си мощ, душе моя.

²²Тогда ломались копыта конские от побега, от побега сильных его.

²²Тогаз се строшиха конските копита От стремливото тичане, стремливото тичане на силните им.

²³Прокляните Мероз, говорит Ангел Господень, прокляните, прокляните жителей его за то, что не пришли на помощь Господу, на помощь Господу с храбрыми.

²³Кълнете Мироза, рече ангелът Господен, Горчиво кълнете жителите му, Защото не дойдоха на помощ Господу, На помощ Господу против силните.

²⁴Да будет благословенна между женами Иаиль, жена Хевера Кенеянина, между женами в шатрах да будет благословенна!

²⁴Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевера кенееца; Повече от всички жени [живеещи] в шатри нека бъде благословена.

²⁵Воды просил он: молока подала она, в чаше вельможеской принесла молока лучшего.

²⁵Вода поиска той; тя му мляко даде, Масло принесе във великолепна чаша.

²⁶Левую руку свою протянула к колу, а правую свою к молоту работников; ударила Сисару, поразила голову его, разбила и пронзилависок его.

²⁶Ръката си простря към кола, И десницата си към работническия млат; И с млат удари Сисара и промуши му главата, Ей, проби и прониза слепите му очи.

²⁷К ногам ее склонился, пал и лежал, к ногам ее склонился, пал; где склонился, там и пал сраженный.

²⁷При нозете й се повали, падна; простря се; При нозете й се повали, падна; Дето се повали, там и падна мъртъв.

²⁸В окно выглядывает и вопит мать Сисарина сквозь решетку: что долго не идет конница его, что медлят колеса колесниц его?

²⁸Сисаровата майка надничаше през прозореца И викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?

²⁹Умные из ее женщин отвечают ей, и сама она отвечает на слова свои:

²⁹Мъдрите нейни госпожи й отговаряха, Даже и тя даваше отговор на себе си:

³⁰верно, они нашли, делят добычу, по девице, по две девицы на каждого воина, в добычу полученная разноцветная одежда Сисаре, полученная в добычуразноцветная одежда, вышитая с обеих сторон, снятая с плеч пленника.

³⁰Не са ли намерили и делят користи? По мома, по две моми, на всеки мъж; На Сисара користи от пъстрошарени дрехи, Користи от пъстрошарени везани дрехи, От пъстрошарени дрехи везани и от двете страни, за шиите на [момите взети в] корист.

³¹Так да погибнут все враги Твои, Господи! Любящие же Его да будут как солнце, восходящее во всей силе своей! – И покоилась земля сорок лет.

³¹Така да погинат всички твои врази, Господи; А ония, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това, земята имаше спокойствие четиридесет години.