¹Когда услышал Санаваллат, что мы строим стену, он рассердился имного досадовал и издевался над Иудеями;

¹А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, разгневи се, много възнегодува, и присмя се на юдеите.

²и говорил при братьях своих и при Самарийских военных людях, и сказал: что делают эти жалкие Иудеи? неужели им это дозволят? неужели будутони приносить жертвы? неужели они когда-либо кончат? неужели они оживят камни из груд праха, и притом пожженные?

²И говори пред братята си и пред самарийската войска, казвайки: Що правят тия окаяни юдеи? ще се закрепят ли? ще жертвуват ли? ще свършат ли в един ден? ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели?

³А Товия Аммонитянин, бывший подле него, сказал: пусть их строят; пойдет лисица, и разрушит их каменную стену.

³А амонецът Товия, който бе при него, рече: Даже това що градят, лисица ако се покачи [по него], ще събори каменната им стена.

⁴Услыши, Боже наш, в каком мы презрении, и обрати ругательство их на их голову, и предай их презрению в земле пленения;

⁴Чуй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави, и предай ги на разграбване в земя гдето ще са пленници.

⁵и не покрой беззаконий их, и грех их да не изгладится пред лицем Твоим, потому что ониогорчили строящих!

⁵Не покривай беззаконието им, и грехът им да се не изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред градящите.

⁶Мы однако же строили стену, и сложена была вся стена до половины ее. И у народа доставало усердия работать.

⁶Така съградихме стената; и стената се свърза цяла до половината [от височината] си; защото людете имаха присърце работата.

⁷Когда услышал Санаваллат и Товия, и Аравитяне, и Аммонитяне, и Азотяне, что стены Иерусалимские восстановляются, что повреждения начали заделываться, то им было весьма досадно.

⁷Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на ерусалимските стени напредвало, и че проломите почнали да се затварят, разгневиха се много;

⁸И сговорились все вместе пойти войною на Иерусалим и разрушить его.

⁸и всичките заедно се сговориха да дойдат и да воюват против Ерусалим и да му напакостят.

⁹И мы молились Богу нашему, и ставили против них стражу днем и ночью, для спасения от них.

⁹А ние се помолихме на своя Бог, и поставихме стражи [да пазят] против тях денем и нощем, [понеже се бояхме] от тях.

¹⁰Но Иудеи сказали: ослабела сила у носильщиков, а мусору много; мы не в состоянии строить стену.

¹⁰Но Юда рече: Силата на бременосците вече ослабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената.

¹¹А неприятели наши говорили: не узнают и не увидят, как вдруг мы войдем в средину их и перебьем их, и остановим дело.

¹¹А неприятелите ни рекоха: Няма да усетят, нито да видят докле дойдем всред тях, та ги избием и спрем работата.

¹²Когда приходили Иудеи, жившие подле них, и говорили нам раз десять, со всех мест, что они нападут на нас:

¹²И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, рекоха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, от там ще дойдат върху нас.

¹³тогда в низменных местах у города, за стеною, на местах сухих поставил я народ по-племенно с мечами их, с копьями их и луками их.

¹³Затова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места - поставих людете по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.

¹⁴И осмотрел я, и стал, и сказал знатнейшим и начальствующим и прочему народу: не бойтесь их; помните Господа великого и страшного и сражайтесь за братьев своих, за сыновей своих и за дочерей своих, за жен своих и за домы свои.

¹⁴И като разгледах, станах та рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ, и бийте се за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си.

¹⁵Когда услышали неприятели наши, что нам известно намерение их , тогда разорил Бог замысел их, и все мы возвратились к стене, каждый на свою работу.

¹⁵А когато неприятелите ни чуха, че [намерението им] било известно нам, и че Бог осуетил проекта им, ние всинца се върнахме на стената, всеки на работата си.

¹⁶С того дня половина молодых людей у меня занималась работою, а другая половина их держала копья, щиты и луки и латы; и начальствующие находились позади всего дома Иудина.

¹⁶И от това време нататък, половината от слугуващите ми бяха на работата, а половината от тях държаха копията, щитчетата, лъковете и броните; и началниците насърчаваха {Еврейски: Бяха зад.} целия Юдов дом.

¹⁷Строившие стену и носившие тяжести, которые налагали на них, одною рукою производили работу, а другою держали копье.

¹⁷Всеки един от ония, които градяха стената, и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието;

¹⁸Каждый из строивших препоясан был мечом по чреслам своим, и так они строили. Возле меня находился трубач.

¹⁸и всеки от зидарите имаше меча си опасан на кръста си и така градеше. А тоя, който свиреше с тръбата беше до мене.

¹⁹И сказал я знатнейшим и начальствующим и прочему народу: работа велика и обширна, и мы рассеяны по стене и отдалены друг от друга;

¹⁹И рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от други;

²⁰поэтому, откуда услышите вы звук трубы, в то место собирайтесь к нам: Бог наш будет сражаться за нас.

²⁰затова, гдето чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас.

²¹Так производили мы работу; и половина держала копья от восхода зари до появления звезд.

²¹Така карахме работата; половината от тях държаха копията от зазоряването до появяването на звездите.

²²Сверх сего, в то же время я сказал народу, чтобы в Иерусалиме ночевали все с рабами своими, – и будут они у нас ночью на страже, а днем на работе.

²²И в същото време казах на людете: Всеки със слугата си нека нощува всред Ерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем.

²³И ни я, ни братья мои, ни слуги мои, ни стражи, сопровождавшие меня, не снимали с себяодеяния своего, у каждого были под рукою меч и вода.

²³И тъй, нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха, - никой от нас не събличаше дрехите си; всеки [държеше] оръжието си [даже, когато отиваше] на водата [да се мие].