1Когда дошло до слуха Санаваллата иТовии и Гешема Аравитянина и прочих неприятелей наших, что я отстроил стену, и не оставалось в ней повреждений – впрочем до того времени я еще не ставил дверей в ворота, –
1А Санавалат, Товия, арабинът Гисам, и останалите от неприятелите ни, като чуха, че съм бил заградил стената, и че не останало вече пролом в нея, ако и да не бях поставил врати на портите до онова време,
2тогда прислал Санаваллат и Гешем ко мне сказать: приди, и сойдемся в одном из сел на равнине Оно. Они замышляли сделать мне зло.
2Санавалат и Гисам пратиха до мене да кажат: Дойди, нека се срещнем в [едно от] селата на Оновото поле. Но те възнамеряваха да ми сторят зло.
3Но я послал к ним послов сказать: я занят большим делом, не могу сойти; дело остановилось бы, если бы я оставилего и сошел к вам.
3И пратих им човеци да кажат: Голяма работа върша, и не мога да сляза; защо да се спира работата като я оставя и сляза при вас?
4Четыре раза присылали они ко мне с таким же приглашением, и я отвечал им то же.
4И пращаха до мене четири пъти по същия начин; но аз им отговарях все така.
5Тогда прислал ко мне Санаваллат в пятый раз своего слугу, у которого в руке былооткрытое письмо.
5Тогава за пети път Санавалат прати слугата си до мене по същия начин с отворено писмо в ръката му,
6В нем было написано: слух носится у народов, и Гешем говорит, будто ты и Иудеи задумали отпасть, для чего и строишь стену и хочешь быть у них царем, по тем же слухам;
6в което бе писано: Слух се носи между народите, пък и Гисам казва, че ти и юдеите мислите да се подигнете, за която причина ти и градиш стената; и, според тия думи, ти искаш да им станеш цар.
7и пророков поставил ты, чтоб они разглашали о тебе в Иерусалиме и говорили: царь Иудейский! И такие речи дойдут до царя. Итак приходи, и посоветуемся вместе.
7Назначил си още и пророци да разгласяват за тебе в Ерусалим, като казват: Цар има в Юда. И сега ще се извести на царя според тия думи. Дойди сега, прочее, и нека се съветваме заедно.
8Но я послал к нему сказать: ничего такого не было, о чем ты говоришь;ты выдумал это своим умом.
8Тогава пратих до него [човеци] да кажат: Няма такова нещо каквото ти казваш; но ти ги измислюваш от себе си.
9Ибо все они стращали нас, думая: опустятся руки их от дела сего, ионо не состоится; но я тем более укрепил руки мои.
9Защото те всички искаха да ни плашат, казвайки: Ръцете им ще ослабнат от работата, та няма да се свърши. А сега, [о Боже], подкрепи Ти ръцете ми.
10Пришел я в дом Шемаии, сына Делаии, сына Мегетавелова, и онзаперся и сказал: пойдем в дом Божий, внутрь храма,и запрем за собою двери храма, потому что придут убить тебя, и придут убить тебя ночью.
10Тогава аз отидох в къщата на Семаия син на Делаия, Метавеиловия син, който бе затворен; и той [ми] каза: Нека се срещнем в Божия дом, всред храма, и нека затворим вратите на храма; защото тия идат да те убият, да! тая нощ ще дойдат да те убият.
11Но я сказал: может ли бежать такой человек, как я? Может ли такой, как я, войти в храм, чтобы остаться живым? Не пойду.
11Но аз казах: Човек като мене бива ли да бяга? и кой човек като мене би влязъл в храма за да избави живота си? Не ща да вляза.
12Я знал, что не Бог послал его, хотя он пророчески говорил мне, ночто Товия и Санаваллат подкупили его.
12И познах, че, ето, Бог не бе го пратил; но той от себе си произнесе това пророчество против мене, и Товия и Санавалат бяха го подкупили.
13Для того он был подкуплен, чтоб я устрашился и сделал так и согрешил, и чтобы имели о мне худое мнение и преследовали меня за это укоризнами.
13С тая цел бе подкупен, да се уплаша та да направя така, и да съгреша, и те да имат причина, да злословят, за да ме укорят.
14Помяни, Боже мой, Товию и Санаваллата по сим делам их, а также пророчицу Ноадию и прочих пророков, которые хотели устрашить меня!
14Спомни си, Боже мой, за Товия и Санавалата според тия техни дела, още и за пророчицата Ноадия и за другите пророци, които искаха да ме плашат.
15Стена была совершена в двадцать пятый день месяцаЕлула, в пятьдесят два дня.
15Така се свърши стената на двадесет и петия [ден] от [месец] Елул, за петдесет и два дни.
16Когда услышали об этом все неприятели наши, и увидели это все народы, которые вокруг нас, тогда они очень упали в глазах своих и познали, что это дело сделано Богом нашим.
16И когато чуха това всичките ни неприятели, тогава всичките езичници около нас се уплашиха, и много се снишиха пред своите очи, защото познаха, че това дело стана от нашия Бог.
17Сверх того в те дни знатнейшие Иудеи много писали писем, которые посылались к Товии, а Товиины письма приходили к ним.
17При това, в ония дни Юдовите благородни пращаха често писма до Товия, и [писма] от Товия дохождаха до тях.
18Ибо многие в Иудее были в клятвенном союзе с ним, потому что он был зять Шехании, сын Арахова, а сын его Иоханан взял за себя дочь Мешуллама, сына Верехии.
18Защото в Юда имаше мнозина, които се бяха заклели да му бъдат [привързани], понеже бе зет на Сехания Араховия син, и син му Иоанан бе взел за жена дъщерята на Месулама Варахиевия син.
19Даже о доброте его они говорили при мне, и мои слова переносились к нему. Товия присылал письма, чтоб устрашить меня.
19Още и приказваха пред мене за неговите благодеяния, а моите думи носеха нему. И Товия пращаше писма, за да ме уплаши.