1И упрекали Мариам и Аарон Моисея за жену Ефиоплянку, которую он взял, – ибо он взял за себя Ефиоплянку, –
1В това време Мариам и Аарон говориха против Моисея поради етиопянката, която бе взел за жена, (защото беше взел една етиопянка); и рекоха:
2и сказали: одному ли Моисею говорил Господь? не говорил ли Он и нам?И услышал сие Господь.
2Само чрез Моисея ли говори Господ? не говори ли и чрез нас? И Господ чу това.
3Моисей же был человек кротчайший из всех людей на земле.
3А Моисей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята.
4И сказал Господь внезапно Моисею и Аарону и Мариами: выйдите вы трое к скинии собрания. И вышли все трое.
4И веднага Господ рече на Моисея, на Аарона и на Мариам: Излезте вие трима към шатъра за срещане. И тъй, излязоха и тримата.
5И сошел Господь в облачном столпе, и стал у входа скинии, и позвал Аарона и Мариам, и вышли они оба.
5Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарона и Мариам, и те двамата излязоха.
6И сказал: слушайте слова Мои: если бывает у вас пророк Господень, то Я открываюсь ему в видении, во сне говорю с ним;
6И рече: Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря.
7но не так с рабом Моим Моисеем, – он верен во всем дому Моем:
7Но слугата Ми Моисей не е така [поставен], той, който е верен в целия Ми дом;
8устами к устам говорю Я с ним, и явно, а не в гаданиях, и образ Господа он видит; как же вы не убоялись упрекать раба Моего, Моисея?
8с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно; и той ще гледа Господния Образ. Как, прочее, не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Моисея?
9И воспламенился гнев Господа на них, и Он отошел.
9И гневът на Господа пламна против тях, и Той си отиде.
10И облако отошло от скинии, и вот, Мариам покрылась проказою, как снегом. Аарон взглянул на Мариам, и вот, она в проказе.
10И като се оттегли облакът от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, [бяла] като сняг; като погледна Аарон на Мариам, ето, тя беше прокажена.
11И сказал Аарон Моисею: господин мой! не поставь нам в грех, что мыпоступили глупо и согрешили;
11Тогава Аарон рече на Моисея: Моля ти се, господарю мой, не ни възлагай тоя грях, с който сторихме безумие и съгрешихме.
12не попусти, чтоб она была, как мертворожденный младенец , укоторого, когда он выходит из чрева матери своей, истлела уже половина тела.
12Да не бъде тя като мъртво [дете], на което половина от тялото е изтляло, когато излиза из утробата на майка си.
13И возопил Моисей к Господу, говоря: Боже, исцели ее!
13И Моисей викна към Господа, казвайки: О Боже, моля Ти се, изцели я.
14И сказал Господь Моисею: если бы отец ее плюнул ей в лице, то не должнали была бы она стыдиться семь дней? итак пусть будет она в заключении семь дней вне стана, а после опять возвратится.
14А Господ каза на Моисея: Ако би я заплюл баща й в лицето, не щеше ли да бъде посрамена седем дена? Нека бъде затворена вън от стана седем дена, и след това да се прибере.
15И пробыла Мариам в заключении вне стана семь дней, и народ не отправлялся в путь, доколе не возвратилась Мариам.
15И тъй, Мариам бе затворена седем дена вън от стана, и людете не се дигнаха, докато не се прибра Мариам.
16(13:1) После сего народ двинулся из Асирофа, и остановился в пустыне Фаран.
16Подир това людете се дигнаха от Асирот, и разположиха стан във Фаранската пустиня.