¹И подняло все общество вопль, и плакал народво всю ту ночь;

¹Тогава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ.

²и роптали на Моисея и Аарона все сыны Израилевы, и все общество сказало им: о, если бы мы умерли в земле Египетской, или умерли бы в пустыне сей!

²И всичките израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! или в тая пустиня да бяхме измрели!

³и для чего Господь ведет нас в землю сию, чтобы мы пали от меча? жены наши и дети наши достанутся в добычу врагам ; не лучше ли нам возвратиться в Египет?

³И защо ни води Господ в тая земя да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?

⁴И сказали друг другу: поставим себе начальника и возвратимся в Египет.

⁴И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет.

⁵И пали Моисей и Аарон на лица свои пред всем собранием общества сынов Израилевых.

⁵Тогава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни.

⁶И Иисус, сын Навин, и Халев, сын Иефонниин, из осматривавших землю, разодрали одежды свои

⁶И Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син, от ония, които съгледаха земята, раздраха дрехите си,

⁷и сказали всему обществу сынов Израилевых: земля, которую мы проходили для осмотра, очень, очень хороша;

⁷и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя.

⁸если Господь милостив к нам, то введет нас в землю сию и даст нам ее– эту землю, в которой течет молоко и мед;

⁸Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде, - земя гдето текат мляко и мед.

⁹только против Господа не восставайте и не бойтесь народа земли сей; ибо он достанетсянам на съедение: защиты у них не стало, а с нами Господь; не бойтесь их.

⁹Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.

¹⁰И сказало все общество: побить их камнями! Но слава Господня явилась в скинии собрания всем сынам Израилевым.

¹⁰Но цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господната слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилтяни.

¹¹И сказал Господь Моисею: доколе будет раздражать Меня народ сей? и доколе будет он не верить Мне при всех знамениях, которые делал Я среди его?

¹¹И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил посред тях?

¹²поражу его язвою и истреблю его и произведу от тебя народ многочисленнее и сильнее его.

¹²Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях.

¹³Но Моисей сказал Господу: услышат Египтяне, из среды которых Тысилою Твоею вывел народ сей,

¹³Но Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях;

¹⁴и скажут жителям земли сей, которые слышали, что Ты, Господь, находишьсясреди народа сего, и что Ты, Господь, даешь им видеть Себя лицем к лицу, и облако Твое стоит над ними, и Ты идешь пред ними днем в столпе облачном, а ночью в столпе огненном;

¹⁴и ще кажат това на жителите на тая земя, [които] са чули, че Ти, Господи, си между тия люде, - че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб.

¹⁵и если Ты истребишь народ сей, как одного человека, то народы, которые слышали славу Твою, скажут:

¹⁵И ако изтребиш тия люде, като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят казвайки:

¹⁶Господь не мог ввести народ сей в землю, которую Он с клятвою обещал ему, а потому и погубил его в пустыне.

¹⁶Понеже не можа Иеова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, за това ги погуби в пустинята.

¹⁷Итак да возвеличится сила Господня, как Ты сказал, говоря:

¹⁷И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил, казвайки:

¹⁸Господь долготерпелив и многомилостив, прощающий беззакония ипреступления, и не оставляющий без наказания, но наказывающий беззаконие отцов в детях до третьего и четвертого рода.

¹⁸Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява [виновния], и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.

¹⁹Прости грех народу сему по великой милости Твоей, как Ты прощалнарод сей от Египта доселе.

¹⁹Прости, моля Ти се, беззаконието на тия люде, и според Твоята голяма милост, и според както си прощавал на тия люде от Египет до тука.

²⁰И сказал Господь Моисею : прощаю по слову твоему;

²⁰И рече Господ: Прощавам [им], според както си казал;

²¹но жив Я, и славы Господней полна вся земля:

²¹но наистина [заклевам се] в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава.

²²все, которые видели славу Мою и знамения Мои, сделанные Мною в Египте и в пустыне, и искушали Меня уже десять раз, и не слушали гласаМоего,

²²Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми,

²³не увидят земли, которую Я с клятвою обещал отцам их; все, раздражавшие Меня, не увидят ее;

²³наистина ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха.

²⁴но раба Моего, Халева, за то, что в нем был иной дух, и он совершенно повиновался Мне, введу в землю, в которую он ходил, и семя его наследует ее;

²⁴Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследва.

²⁵Амаликитяне и Хананеи живут в долине; завтра обратитесь и идите в пустыню к Чермному морю.

²⁵(А амаличаните и ханаанците живеят в долината). Утре се върнете та идете в пустинята към Червеното море.

²⁶И сказал Господь Моисею и Аарону, говоря:

²⁶Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки:

²⁷доколе злому обществу сему роптать на Меня? ропот сынов Израилевых, которым они ропщут на Меня, Я слышу.

²⁷До кога [ще търпя] това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене.

²⁸Скажи им: живу Я, говорит Господь: как говорили вы вслух Мне, так и сделаю вам;

²⁸Кажи им: [Заклевам] се в живота Си, казва Господ, навярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми;

²⁹в пустыне сей падут тела ваши, и все вы исчисленные, сколько вас числом, от двадцати лет и выше, которые роптали на Меня,

²⁹труповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене,

³⁰не войдете в землю, на которой Я, подъемля руку Мою, клялся поселить вас, кроме Халева, сына Иефонниина, и Иисуса, сына Навина;

³⁰ни един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халева Ефониевият син и Исуса Навиевият син.

³¹детей ваших, о которых вы говорили, что они достанутся в добычу врагам , Я введу туда , и ониузнают землю, которую вы презрели,

³¹Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте.

³²а ваши трупы падут в пустыне сей;

³²А вашите трупове ще паднат в тая пустиня.

³³а сыны ваши будут кочевать в пустыне сорок лет, и будут нести наказание за блудодейство ваше, доколе не погибнут все тела ваши в пустыне;

³³И децата ви ще скитат {Еврейски: бъдат овчари.} по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята.

³⁴по числу сорока дней, в которые вы осматривали землю, вы понесетенаказание за грехи ваши сорок лет, год за день, дабы вы познали, что значит быть оставленным Мною.

³⁴Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете [какво значи] Аз да съм неблагоразположен.

³⁵Я, Господь, говорю, и так и сделаю со всем сим злым обществом,восставшим против Меня: в пустыне сей все они погибнут и перемрут.

³⁵Аз Господ говорих; наистина така ще направя на цялото това нечестиво общество, което се е събрало против Мене; в тая пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат.

³⁶И те, которых посылал Моисей для осмотрения земли, и которые, возвратившись, возмутили против него все сие общество, распуская худую молву о земле,

³⁶И ония мъже, които Моисей изпрати да съгледат земята, които, като се върнаха, направиха цялото общество да роптае против него, и зле представиха земята,

³⁷сии, распустившие худую молву о земле, умерли, быв поражены пред Господом;

³⁷тия мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа.

³⁸только Иисус, сын Навин, и Халев, сын Иефонниин, остались живы из тех мужей, которые ходили осматривать землю.

³⁸А Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син останаха живи измежду ония мъже, които ходиха да съгледат земята.

³⁹И сказал Моисей слова сии пред всеми сынами Израилевыми, и народ сильно опечалился.

³⁹Тогава Моисей каза тия думи на всичките израилтяни; и людете плакаха горчиво.

⁴⁰И, встав рано поутру, пошли на вершину горы, говоря: вот, мы пойдем на то место, о котором сказал Господь, ибо мы согрешили.

⁴⁰И сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казваха: Ето ни; и ще вървим напред на мястото, което Господ [ни] е обещал; защото съгрешихме.

⁴¹Моисей сказал: для чего вы преступаете повеление Господне? это будет безуспешно;

⁴¹А Моисей рече: Защо престъпвате така Господното повеление, тъй като това няма да успее?

⁴²не ходите, ибо нет среди вас Господа, чтобы не поразили вас врагиваши;

⁴²Не вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви.

⁴³ибо Амаликитяне и Хананеи там пред вами, и вы падете от меча, потому что вы отступили от Господа, и не будет с вами Господа.

⁴³Защото амаличаните и ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож. Понеже отстъпихте и не следвахте Господа, затова Господ няма да бъде с вас.

⁴⁴Но они дерзнули подняться на вершину горы; ковчег же завета Господня и Моисей не оставляли стана.

⁴⁴Обаче те дръзнаха да се изкачат на планинския връх; но ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха изсред стана.

⁴⁵И сошли Амаликитяне и Хананеи, живущие на горе той, и разбили их, и гнали их до Хормы.

⁴⁵Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на оная планина, слязоха та ги разбиха, и поразяваха ги дори до Хорма.