¹И сказал Господь Моисею на равнинах Моавитских у Иордана против Иерихона, говоря:

¹Господ говори още на Моисея в моавските полета при Иордан срещу Ерихон, казвайки:

²повели сынам Израилевым, чтоб они из уделов владения своего далилевитам города для жительства, и поля при городах со всех сторон дайте левитам:

²Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им.

³города будут им для жительства, а поля будут для скота их и для имения их и для всех житейских потребностей их;

³Градовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни.

⁴поля при городах, которые вы должны дать левитам, от стены города должны простираться на две тысячи локтей, во все стороны;

⁴Пасбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо.

⁵и отмерьте за городом к восточной стороне две тысячи локтей, и кюжной стороне две тысячи локтей, и к западу две тысячи локтей, и к северной стороне две тысячи локтей, а посредине город: таковы будут у них поля при городах.

⁵Да измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.

⁶Из городов, которые вы дадите левитам, будут шесть городов для убежища, вкоторые вы позволите убегать убийце; и сверх их дайте сорок два города:

⁶И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за прибягване, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и на тях да притурите още четиридесет и два града.

⁷всех городов, которые вы должны дать левитам, будет сорок восемь городов, сполями при них.

⁷Всичките градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; [дайте] ги заедно с пасбищата им.

⁸И когда будете давать города из владения сынов Израилевых, тогда из большего дайте более, из меньшего менее; каждое колено, смотря по уделу, какой получит, должно дать из городов своих левитам.

⁸И когато дадете градовете от притежанието на израилтяните, от многото [градове] дайте много, а от малкото - дайте малко; всяко [племе] да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.

⁹И сказал Господь Моисею, говоря:

⁹Господ говори още на Моисея казвайки:

¹⁰объяви сынам Израилевым и скажи им: когда вы перейдете чрез Иордан в землю Ханаанскую,

¹⁰Говори на израилтяните, казвайки им: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,

¹¹выберите себе города, которые были бы у вас городами для убежища, куда мог бы убежать убийца, убивший человека неумышленно;

¹¹тогава да си определите градове, които да ви бъдат градове за прибежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.

¹²и будут у вас города сии убежищем от мстителя, чтобы не был умерщвлен убивший, прежде нежели он предстанет пред общество на суд.

¹²Те да ви бъдат градове за избягване от сродника - мъздовъздател, за да се не убие убиецът преди да се представи на съд пред обществото.

¹³Городов же, которые должны вы дать, городов для убежища, должно быть у вас шесть:

¹³От градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за прибягване.

¹⁴три города дайте по эту сторону Иордана и три города дайте в земле Ханаанской; городами убежища должны быть они;

¹⁴Три града да дадете оттатък {На изток от.} Иордан, и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за прибягване.

¹⁵для сынов Израилевых и для пришельца и для поселенца между вами будут сии шесть городов убежищем, чтобы убегать туда всякому, убившему человека неумышленно.

¹⁵Тия шест града да бъдат прибежище за израилтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришелец помежду им, за да може да прибягва там всеки, който би убил човек по погрешка.

¹⁶Если кто ударит кого железным орудием так, что тот умрет, то он убийца: убийцу должно предать смерти;

¹⁶Ако някой удари някого с желязно оръдие, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

¹⁷и если кто ударит кого из руки камнем, от которого можно умереть, так что тот умрет, то он убийца: убийцу должно предать смерти;

¹⁷Ако го е ударил с камък из ръката си, от който може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

¹⁸или если деревянным орудием, от которого можно умереть, ударит из руки так, что тот умрет, то он убийца: убийцу должно предать смерти;

¹⁸Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

¹⁹мститель за кровь сам может умертвить убийцу: лишь только встретит его, сам может умертвить его;

¹⁹Мъздовъздателят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.

²⁰если кто толкнет кого по ненависти, или с умыслом бросит на него что-нибудь так, что тот умрет,

²⁰И ако го тласне от омраза, или из засада хвърли нещо върху него, та умре,

²¹или по вражде ударит его рукою так, что тот умрет, то ударившегодолжно предать смерти: он убийца; мститель за кровь может умертвить убийцу, лишь только встретит его.

²¹или от омраза го удари с ръката си, та умре, тоя, който го е ударил, непременно да се умъртви убиец е; мъздовъздателят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.

²²Если же он толкнет его нечаянно, без вражды, или бросит на него что-нибудь без умысла,

²²Но ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него без да го е причаквал,

²³или какой-нибудь камень, от которого можно умереть, не видя уронит на него так, что тот умрет, но он не был врагом его и не желал ему зла,

²³или ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, та умре, без да му е бил неприятел, или да е искал да му стори зло,

²⁴то общество должно рассудить между убийцею и мстителем за кровь посим постановлениям;

²⁴тогава обществото да отсъди между убиеца и мъздовъздателя за кръвта според тия съдби;

²⁵и должно общество спасти убийцу от руки мстителя за кровь, и должно возвратить его общество в город убежища его, куда он убежал, чтоб он жил там до смерти великогосвященника, который помазан священным елеем;

²⁵и обществото да избави убиеца от ръката на мъздовъздателя за кръвта, и обществото да го върне в града, гдето бе прибягнал за прибежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със светото миро.

²⁶если же убийца выйдет за предел города убежища, в который он убежал,

²⁶Но ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на прибежищния град, в който бе прибягнал,

²⁷и найдет его мститель за кровь вне пределов города убежища его, и убьет убийцу сего мститель за кровь, то не будет на нем вины кровопролития,

²⁷и мъздовъздателят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и мъздовъздателят за кръвта умъртви убиеца, тоя няма да бъде виновен за кръвопролитие;

²⁸ибо тот должен был жить в городеубежища своего до смерти великого священника, а по смерти великого священника должен был возвратиться убийца в землю владения своего.

²⁸защото [убиецът] трябваше да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека се върне убиецът в земята, която му е притежание.

²⁹Да будет это у вас постановлением законным в роды ваши, во всех жилищах ваших.

²⁹Това да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища.

³⁰Если кто убьет человека, то убийцу должно убить по словам свидетелей; но одного свидетеля недостаточно, чтобы осудить на смерть.

³⁰Който убие някого, тоя убиец да се умъртви при думите {Еврейски: устата.} на свидетели: обаче не бива [само] един свидетел да свидетелствува против някого, за да се умъртви.

³¹И не берите выкупа за душу убийцы, который повинен смерти, но его должно предать смерти;

³¹Нито да взимате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт; но непременно той да се умъртви.

³²и не берите выкупа за убежавшего в город убежища, чтоб ему позволить жить в земле своей прежде смерти великого священника.

³²Да не взимате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на свещеника.

³³Не оскверняйте земли, на которой вы будете жить ; ибо кровь оскверняет землю, иземля не иначе очищается от пролитой на ней крови, как кровью пролившего ее.

³³Така няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.

³⁴Не должно осквернять землю, на которой вы живете, среди которой обитаю Я; ибо Я Господь обитаю среди сынов Израилевых.

³⁴Ни един от вас да не осквернява земята, в която живеете, всред която Аз обитавам; защото Аз Иеова обитавам всред израилтяните.