¹И сказал Господь Моисею, говоря:

¹И Господ говори на Моисея, казвайки:

²повели сынам Израилевым выслать из стана всех прокаженных, и всех имеющих истечение, и всех осквернившихся от мертвого,

²Заповядай на израилтяните да извеждат вън от стана всеки, който е прокажен, и всеки, който има течение, и всеки, който е нечист от мъртвец.

³и мужчин и женщин вышлите, за стан вышлите их, чтобы не оскверняли они станов своих, среди которых Я живу.

³Както от мъжки, така и от женски пол изваждайте ги; вън из стана ги извеждайте, за да не мърсят становете си, всред които Аз обитавам.

⁴И сделали так сыны Израилевы, и выслали их вон из стана; как говорил Господь Моисею, так и сделали сыны Израилевы.

⁴И израилтяните сториха така, и изведоха ги вън от стана; както рече Господ на Моисея, така сториха израилтяните.

⁵И сказал Господь Моисею, говоря:

⁵Господ говори още на Моисея, казвайки:

⁶скажи сынам Израилевым: если мужчина или женщина сделает какой-либогрех против человека, и чрез это сделает преступление против Господа, и виновна будет душа та,

⁶Кажи на израилтяните: Когато мъж или жена, като човек, направи какъв да е грях, и стори престъпление против Господа, и тоя човек стане виновен,

⁷то пусть исповедаются во грехе своем, который они сделали, и возвратят сполна то, в чем виновны, и прибавят к тому пятую часть и отдадуттому, против кого согрешили;

⁷тогава да изповяда греха, който е сторил, и да повърне онова, за което е виновен и, като притури на него една пета част, да го даде на онзи, пред когото се е провинил.

⁸если же у него нет наследника, которому следовало бы возвратить за вину: то посвятить это Господу; пусть будет это священнику, сверх овна очищения, которым он очистит его;

⁸Но ако човекът няма сродник, комуто да повърне онова, за което се е провинил, тогава това, което поради виновността трябва да се повърне на Господа, нека бъде на свещеника, заедно с овена на умилостивението, с който ще направи умилостивение за него.

⁹и всякое возношение из всех святынь сынов Израилевых, которые они приносят к священнику, ему принадлежит,

⁹Всеки възвишаем принос от всичките осветени неща на израилтяните, който донасят на свещеника, нека бъде негов.

¹⁰и посвященное кем-либо ему принадлежит; все, что даст кто священнику, ему принадлежит.

¹⁰Негови да бъдат и посветените неща от всеки човек; всичко, каквото дава някой на свещеника, нека бъде негово.

¹¹И сказал Господь Моисею, говоря:

¹¹Господ говори още на Моисея, казвайки:

¹²объяви сынам Израилевым и скажи им: если изменит кому жена, и нарушит верность к нему,

¹²Говори на израилтяните, казвайки им: Ако жената на някого прегреши и направи престъпление против него,

¹³и переспит кто с ней и излиет семя, и это будет скрыто от глаз мужа ее, и она осквернится тайно, и не будет на нее свидетеля, ине будет уличена,

¹³като лежи някой с нея и излее семе, и това се укрие от очите на мъжа й, и тя се оскверни тайно, без да има свидетел против нея, и без да бъде хваната [в делото],

¹⁴и найдет на него дух ревности, и будет ревновать жену свою, когда она осквернена, или найдет на него дух ревности, и он будет ревновать жену свою, когда она не осквернена, –

¹⁴и дойде на него дух на ревнивост и ревнува жена си, а тя е осквернена, или му дойде дух на ревнивост и ревнува жена си, а тя не е осквернена,

¹⁵пусть приведет муж жену свою к священнику и принесет за нее в жертвудесятую часть ефы ячменной муки, но не возливает на нее елея и не кладет ливана, потому что это приношение ревнования, приношение воспоминания, напоминающее о беззаконии;

¹⁵тогава тоя човек да доведе жена си при свещеника и да донесе приноса й за нея, една десета от ефа ечемичено брашно; но с дървено масло да го не полее, нито да тури върху него ливан, защото е принос за ревнивост, принос за спомен, който напомня за беззаконие.

¹⁶а священник пусть приведет и поставит ее пред лице Господне,

¹⁶Тогава свещеникът да я приведе и да я постави пред Господа.

¹⁷и возьмет священник святой воды в глиняный сосуд, и возьмет священник земли с полу скинии и положит в воду;

¹⁷После свещеникът да вземе света вода в пръстен съд; и свещеникът да вземе от пръстта, която е по пода на скинията и да я тури във водата.

¹⁸и поставит священник жену пред лице Господне, и обнажит голову жены, и даст ей в руки приношение воспоминания, – это приношение ревнования, в руке же у священника будет горькая вода, наводящая проклятие.

¹⁸И свещеникът, като постави жената пред Господа, да открие главата на жената и да тури в ръцете й приноса за спомен, приноса за ревнивост; и свещеникът да има в ръката си горчивата вода, която докарва проклетия.

¹⁹И заклянет ее священник и скажет жене: если никто не переспал с тобою, и ты не осквернилась и не изменила мужу своему, то невредима будешь от сей горькой воды, наводящей проклятие;

¹⁹И свещеникът да я закълне, като рече на жената: Ако не е легнал някой с тебе и ти не си се отклонила в нечистота, като си под [закона на] мъжа си, бъди неповредена от тая горчива вода, която докарва проклетия;

²⁰но если ты изменила мужу твоему и осквернилась, и если кто переспал с тобою кроме мужа твоего, –

²⁰но ако си прегрешила, като си под [закона на] мъжа си, и си се осквернила и, ако е лежал с тебе някой освен мъжа ти,

²¹тогда священник пусть заклянет жену клятвою проклятия и скажетсвященник жене: да предаст тебя Господь проклятию и клятве в народетвоем, и да соделает Господь лоно твое опавшим и живот твой опухшим;

²¹(тогава свещеникът да закълне жената с клетва на проклетия, и свещеникът да рече на жената:) Господ да те постави за проклинане и клетва в народа ти, като направи Господ да изсъхне бедрото ти и да се надуе коремът ти;

²²и да пройдет вода сия, наводящая проклятие, во внутренность твою, чтобы опух живот твой и опало лоно твое . И скажетжена: аминь, аминь.

²²и да влезе тая вода, която докарва проклетия, във вътрешностите ти, и да надуе корема ти и да изсуши бедрото ти; и жената нека рече: Амин, амин.

²³И напишет священник заклинания сии на свитке, и смоет их в горькую воду;

²³После свещеникът да напише тия клетви на книга и да ги заличи с горчивата вода;

²⁴и даст жене выпить горькую воду, наводящую проклятие, и войдет в нее вода, наводящая проклятие, ко вреду ее.

²⁴и да даде на жената да изпие горчивата вода, която докарва проклетия; и като влезе в нея водата, която докарва проклетия, [да стане] горчива.

²⁵И возьмет священник из рук жены хлебное приношениеревнования, и вознесет сие приношение пред Господом, и отнесет его к жертвеннику;

²⁵Тогава свещеникът да вземе от ръката на жената приноса на ревнивостта, да подвижи тоя принос пред Господа и да го принесе на олтара;

²⁶и возьмет священник горстью из хлебного приношения часть в память, и сожжет на жертвеннике, и потом даст жене выпить воды;

²⁶и свещеникът да вземе една шепа от приноса за спомен, да го изгори на олтара и след това да даде на жената да изпие водата.

²⁷и когда напоит ее водою, тогда, если она нечиста и сделала преступление против мужа своего, горькая вода, наводящая проклятие, войдет в нее, ко вреду ее, и опухнет чрево ее и опадет лоно ее, и будет эта жена проклятою в народе своем;

²⁷А когато я напои с водата, тогаз, ако е осквернена и е направила престъпление против мъжа си, водата, която докарва проклетия, като влезе в нея [ще стане] горчива и ще надуе корема й, и бедрото й ще изсъхне; и тая жена ще бъде за проклинане в народа си.

²⁸если же жена не осквернилась и была чиста, то останется невредимою и будет оплодотворяема семенем.

²⁸Но ако жената не е осквернена и е чиста, тогава ще остане неповредена и ще зачнува,

²⁹Вот закон о ревновании, когда жена изменит мужу своему и осквернится,

²⁹Това е законът за ревнивостта, когато някоя жена, като е под [закона на] мъжа си, се оскверни,

³⁰или когда на мужа найдет дух ревности, и он будет ревновать жену свою, тогда пусть он поставит жену пред лицем Господа, и сделает с нею священник все по сему закону, –

³⁰или когато дойде дух на ревнивост върху някой мъж и ревнува жена си, тогава нека постави жената пред Господа, и свещеникът нека постъпи с нея във всичко според тоя закон.

³¹и будет муж чист от греха, а жена понесет на себе грех свой.

³¹Така мъжът ще бъде чист от беззаконие, а жената ще носи беззаконието си.