¹Zvino vakagara makore matatu kusino kurwa pakati pavaSiria navaIsiraeri.

¹И минаха се три години без война между Сирия и Израиля.

²Zvino negore rechitatu Jehoshafati mambo waJudha wakaburukira kuna mambo waIsiraeri.

²А в третата година, когато Юдовият цар Иосафат слезе при Израилевия цар,

³Ipapo mambo waIsiraeri akati kuvaranda vake, Munoziva here kuti RamotiGiriyadhi nderedu? Asi isu tigere hedu tinyerere, tisingaritori kuna mambo weSiria.

³рече Израилевият цар на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние немарим {Еврейски: Мълчим.} да си го вземем от ръката на сирийския цар?

⁴Akati kuna Jehoshafati, Uchaenda neni kundorwa neRamotiGiriyadhi here? Jehoshafati akati kuna mambo waIsiraeri, Ini ndakaita sewe, navanhu vangu savanhu vako, namabhiza angu samabhiza ako.

⁴Рече и на Иосафата: Дохождаш ли с мене на бой в Рамот-галаад? И Иосафат каза на Израилевия цар: Аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне.

⁵Jehoshafati akati kuna mambo waIsiraeri, Dombobvunza hako shoko raJehovha nhasi.

⁵Иосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитайте се сега до Господното слово.

⁶Zvino mambo waIsiraeri akaunganidza vaporofita, vanenge varume vaiva namazana mana, akati kwavari, Ndiende kundorwa neRamotiGiriyadhi here, kana ndirege? Ivo vakati, Endai, nekuti Ishe uchariisa mumaoko amambo.

⁶Тогава Израилевият цар събра пророците [си], около четиристотин мъже, та им каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Възлез и Господ ще го предаде в ръката на царя.

⁷Asi Jehoshafati akati, Hakuchina mumwe muporofita waJehovha pano here, timubvunze?

⁷Обаче Иосафат каза: Няма ли тук, освен [тия], някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

⁸Mambo waIsiraeri akati kuna Jehoshafati, Mumwe murume uchiriko, Mikaya mwanakomana waImira, watingabvunza kuda kwaJehovha naye, asi ini ndinomuvenga, nekuti haaporofiti zvakanaka pamusoro pangu, asi zvakaipa. Jehoshafati akati, Mambo ngaarege kudaro.

⁸И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото не пророкува добро за мене, но зло. А Иосафат каза: Нека не говори така царят.

⁹Zvino mambo waIsiraeri akadana muranda, akati, Kurumidza undotora Mikaya mwanakomana waImira.

⁹Тогава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея син на Емла.

¹⁰Zvino mambo waIsiraeri naJehoshafati mambo waJudha vakanga vagere mumwe nomumwe pachigaro chake choushe, vakafuka nguvo dzavo dzoushe padare pasuwo reSamaria; vaporofita vose vakaporofita pamberi pavo.

¹⁰А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта; и всичките пророци пророкуваха пред тях.

¹¹Zedhekia mwanakomana waKenaani akazviitira nyanga dzamatare, akati, Zvanzi naJehovha, Nedzidzi muchatunga vaSiria, kusvikira vapera.

¹¹А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш.

¹²Navamwe vaporofita vose vakaporofita saizvozvo, vakati, Endai Ramotigiteadhi, muchakunda, nekuti Jehovha uchariisa muruoko rwamambo.

¹²Също и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамот-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

¹³Zvino nhume yakanga yandodana Mikaya yakataura kwaari, ikati, Tarirai, mashoko avaporofita anobvumirana achitaura zvakanaka kuna mambo; zvino ndinokumbira kuti shoko renyu rive seshoko romumwe wavo, mutaurewo zvakanaka.

¹³А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори казвайки: Ето сега, думите на пророците, като из едни уста са добри за царя; моля, и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори доброто.

¹⁴Ipapo Mikaya akati, NaJehovha mupenyu, izvo zvinorehwa naJehovha kwandiri, ndizvo zvandichataura.

¹⁴А Михей рече: [В името на] живия Господ[ заявявам, че] каквото ми рече Господ, това ще говоря.

¹⁵Zvino wakati achisvika kuna mambo, mambo akati kwaari, Mikaya, tiende kundorwa neRamotiGiriyadhi here, kana tirege? Akapindura, akati, Endai henyu, muchakunda, nekuti Jehovha uchariisa muruoko rwamambo.

¹⁵И тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му отговори: Възлез и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

¹⁶Mambo akati kwaari, Ndinofanira kukupikisa kangani kuti undiudze chokwadi yoga nezita raJehovha?

¹⁶А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да ми не говориш друго освен истината в Господното име!

¹⁷Iye akati, Ndaona vaIsiraeri vose vakapararira pamakomo samakwai asina mufudzi, Jehovha akati, Ava havana tenzi, mumwe nomumwe ngaadzokere kumusha kwake norugare.

¹⁷А той рече: Видях целия Израил пръснат по планините, като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

¹⁸Mambo waIsiraeri akati kuna Jehoshafati, Handina kukuudza here? Kuti haangaporofiti zvakanaka pamusoro pangu, asi zvakaipa?

¹⁸Тогава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?

¹⁹Mikaya akati, Zvino chinzwai shoko raJehovha, Ndakaona Jehovha agere pachigaro chake choushe, nehondo dzose dzokudenga dzimire naye kurudyi rwake nokuruboshwe rwake.

¹⁹[А Михей] рече: Чуй, прочее, Господното слово. Видях Господа седящ на престола Си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво.

²⁰Ipapo Jehovha akati, Ndianiko uchandonyengera Ahabhi, aende, andourawa paRamotiGiriyadhi? Zvino mumwe akati zvokuti, nomumwezve akati zvokuti.

²⁰И Господ рече: Кой ще примами Ахаава, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг каза друго.

²¹Zvino mweya ukabuda, ukamira pamberi paJehovha, ukati, Ini ndichandomunyengera.

²¹Сетне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя.

²²Jehovha akati kwauri, Neiko? Iwo ukati, Ndichaenda, ndichava mweya wenhema mumiromo yavaporofita vake vose. Iye akati, Iwe ndiwe uchamunyengera, uchakundawo; enda hako, undoita saizvozvo.

²²И Господ му рече: Как? А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И [Господ] рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.

²³Naizvozvo zvino, tarirai Jehovha wakaisa mweya wenhema mumiromo yavaporofita venyu ava vose, asi Jehovha wakataura zvakaipa pamusoro penyu.

²³Сега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на всички тия твои пророци; обаче Господ е говорил зло за тебе.

²⁴Ipapo Zedhekia mwanakomana waKenaani akaswedera, akarova Mikaya padama rake, akati, Mweya waJehovha wakaenda nepiko uchibva kwandiri kundotaura newe?

²⁴Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на тебе?

²⁵Mikaya akati, Uchazviona musi uyo wauchandovanda mukamuri yomukati.

²⁵А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш.

²⁶Ipapo mambo waIsiraeri akati, Batai Mikaya, mumuise kuna Amoni mubati weguta, nokuna Joashi mwanakomana wamambo,

²⁶Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас.

²⁷muti, Zvanzi namambo, pinzai munhu uyu mutirongo, mumupe zvokudya zvokutambudzika, nemvura yokutambudzika, kusvikira ndichidzoka norugare.

²⁷И речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода {Еврейски: С хляб печален и вода печална.} догде си дойда с мир.

²⁸Ipapo Mikaya akati, Kana mukadzoka norugare, Jehovha haana kutaura neni. Akati, Inzwai, imwi vanhu, imwi mose.

²⁸И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички племена.

²⁹Naizvozvo mambo waIsiraeri naJehoshafati mambo waJudha vakaenda RamotiGiriyadhi.

²⁹И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат отидоха в Рамот-галаад.

³⁰Zvino mambo waIsiraeri akati kuna Jehoshafati, Ini ndichazvishandura, ndigondorwa; asi iwe chifuka nguvo dzangu dzoushe. Mambo waIsiraeri akazvishandura, akandorwa.

³⁰И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши та влезе в сражението.

³¹Zvino mambo weSiria wakange araira vatariri vengoro dzake, vana makumi matatu navaviri, akati, Regai kurwa navaduku kana navakuru, asi namambo waIsiraeri oga.

³¹А сирийският цар бе заповядал на тридесет и двамата свои колесниценачалници, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.

³²Zvino vatariri vengoro vakati vachiona Jehoshafati, vakati, Zvirokwazvo ndiye mambo waIsiraeri. Vakatsaukira kundorwa naye; zvino Jehoshafati akaridza mhere.

³²А колесниценачалниците, като видяха Иосафата, рекоха: Несъмнено тоя ще е Израилевия цар; и отклониха се, да го ударят; но Иосафат извика.

³³Ipapo vatariri vengoro vakati vachiona kuti haazi mambo waIsiraeri, vakadzoka pakumutevera.

³³И колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

³⁴Zvino mumwe murume akabwembura uta hwake asingashumbi, hake, akafura mambo waIsiraeri pakati pezvisungo zvenguvo dzake dzokurwa nadzo, ipapo mambo akati kumufambisi wengoro yake, Dzoka, undiise kunze kwehondo, nekuti ndakuvadzwa kwazvo.

³⁴А един човек стреля без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; за това той рече на колесничаря си: Обърни ръката си та ме изведи из сражението, защото съм тежко ранен.

³⁵Kurwa kukanyanya kwazvo nomusi uyo; mambo akatsigirwa mungoro yake pakurwa navaSiria, akafa madekwana; ropa rikabuda pavanga rikaerera mukati mengoro.

³⁵И в оня ден сражението се усили; а царят биде подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.

³⁶Zvino zuva rakati rovira mhere ikanzwika pahondo yose, ichiti, Mumwe nomumwe ngaadzokere kuguta rake, mumwe nomumwe kunyika yake.

³⁶И около захождането на слънцето, нададе се в стана вик, който казваше: Всеки [да иде] в града си и всеки на мястото си!

³⁷Naizvozvo mambo akafa, akaiswa Samaria, vakaviga mambo paSamaria.

³⁷Така царят умря, и донесоха го в Самария, и погребаха царя в Самария.

³⁸Vakasuka ngoro padziva reSamaria, imbwa dzikananzva ropa rake, ndipo paishamba zvifeve; sezvakanga zvarehwa neshoko raJehovha.

³⁸И като миеха колесницата в самарийския водоем, гдето се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му, според словото, което Господ бе говорил.

³⁹Zvino mamwe mabasa aAhabhi, nezvose zvaakaita, neimba yenyanga dzenzou yaakavaka, namaguta ose aakavaka, hazvina kunyorwa here mubhuku yaMakoronike amadzimambo aIsiraeri?

³⁹А останалите дела на Ахаава, и всичко що върши, и къщата която построи от слонова кост, и всичките градове, които съгради, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

⁴⁰Naizvozvo Ahabhi akavata namadzibaba ake, Ahazia mwanakomana wake akamutevera paushe.

⁴⁰Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари син му Охозия.

⁴¹Zvino Jehoshafati mwanakomana waAsa, wakatanga kubata ushe hwaJudha negore rechina raAhabhi mambo waIsiraeri.

⁴¹А над Юда се възцари Иосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израилевия цар Ахаав.

⁴²Jehoshafati wakange ava namakore makumi matatu namashanu pakutanga kwake kubata ushe; akabata makore makumi maviri namashanu paJerusaremu. Zita ramai vake rakanga riri Azubha, mukunda waShirihi.

⁴²Иосафат бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.

⁴³Akafamba panzira dzose dzababa vake Asa; haana kutsauka padziri, asi wakaita zvakarurama pamberi paJehovha; kunyange zvakadaro matunhu akakwirira haana kubviswa, vanhu vakaramba vachingobayira nokupisira zvinonhuhwira pamatunhu akakwirira.

⁴³Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа. Високите места, обаче, не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места.

⁴⁴Jehoshafati akayanana namambo waIsiraeri.

⁴⁴И Иосафат сключи мир с Израилевия цар.

⁴⁵Zvino mamwe mabasa aJehoshafati, nesimba rakaonekwa kwaari, nokurwa kwake, hazvina kunyorwa here mubhuku yaMakoronike amadzimambo aJudha?

⁴⁵А останалите дела на Иосафата, юначествата, които показа, и как воюваше, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе.

⁴⁶VaSodhomiwo vakanga vasiiwa pamazuva aAsa baba vake, akavabvisawo panyika.

⁴⁶Също той изтреби от земята останалите мъжеложници, които бяха останали от времето на баща му Аса.

⁴⁷Asi paEdhomu pakanga pasina mambo mumwe wakange achibata panzvimbo yamambo.

⁴⁷В това време нямаше цар в Едом, но наместник царуваше.

⁴⁸Jehoshafati akavaka zvikepe zveTarishishi kuenda Ofiri kuzotora ndarama; asi hazvina kuenda, nekuti zvikepe zvakaputsika paEZiyonigebheri.

⁴⁸Иосафат построи кораби[ като] тарсийските, които да идат в Офир за злато; обаче не отидоха, защото корабите се разбиха в Есион-гавер.

⁴⁹Zvino Ahazia mwanakomana waAhabhi akati kuna Jehoshafati, Varanda vangu ngavaende navaranda vako nezvikepe. Asi Jehoshafati wakaramba.

⁴⁹Тогава Охозия Ахаавовият син каза на Иосафата: Нека отидат моите слуги с твоите слуги в корабите. Но Иосафат отказа.

⁵⁰Jehoshafati akavata namadzibaba ake, akavigwa kuna madzibaba ake paguta raDhavhidhi baba vake, Jehorami mwanakomana wake akamutevera paushe.

⁵⁰И Иосафат заспа с бащите си, и биде погребан с бащите си в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Иорам.

⁵¹Ahazia mwanakomana waAhabhi, akatanga kubata ushe hwaIsiraeri paSamaria pagore regumi namanomwe raJehoshafati mambo waJudha, akabata ushe hwaIsiraeri makore maviri.

⁵¹Охозия, Ахаавовият син, се възцари над Израиля в Самария, в седемнадесетата година на Юдовия цар Иосафат, и царува две години над Израиля.

⁵²Akaita zvakaipa pamberi paJehovha, akafamba nenzira yababa vake, uye nenzira yamai vake, uye nenzira yaJerobhoamu mwanakomana waNebhati, wakatadzisa Isiraeri.

⁵²Той върши зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си, и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоама, Наватовия син, който направи Израиля да греши;

⁵³Nekuti wakashumira Bhaari, akanamata kwaari, akatsamwisa Jehovha Mwari waIsiraeri, sezvakaita baba vake pazvose.

⁵³защото служи на Ваала и му се поклони, и разгневи Господа Израилевия Бог според всичко, което бе вършил баща му.