¹Zvino kwakanga kuno mumwe murume weRamataimisofimi, wenyika yamakomo yaEfuremu, wainzi Erikana, mwanakomana weJehoramu, mwanakomana waErihu, mwanakomana waTohu, mwanakomana waZufi muEfurata.

¹Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа ефратец.

²Iye wakange ana vakadzi vaviri, zita romumwe rainzi Hana, uye zita romumwe rainzi Penina; Penina wakange ana vana, asi Hana wakange asina vana.

²Той имаше две жени; името на едната бе Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.

³Zvino murume uyu waisikwira gore rimwe nerimwe achibva kuguta rake kundonamata nokubayira Jehovha wehondo paShiro. Vanakomana vaviri vaEri, Hofini naPinehasi, vakanga varipo vari vapristi vaJehovha

³Тоя човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, гдето двамата Илиеви синове, Офний и Финеес бяха свещеници пред Господа.

⁴Zvino zuva rokubayira kwake rakati rasvika, Erikana akapa mukadzi wake Penina, navanakomana vake vose navanasikana vake migove yavo;

⁴И [една година], когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертва, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките й синове, и на дъщерите й;

⁵asi Hana wakamupa migove miviri; nekuti wakange achida Hana, asi Jehovha wakange azarira chizvaro chake.

⁵а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата й.

⁶Zvino muvengi wake Penina akamunetsa kwazvo, kuti azvidye moyo, nekuti Jehovha wakazarira chizvaro chake.

⁶А съперницата й я дразнеше много, за да я направи да тъжи, за гдето Господ беше затворил утробата й.

⁷Akaita saizvozvo gore rimwe nerimwe, kana achikwira kuimba yaJehovha; akamunetsa saizvozvo, saka wakachema, akaramba kudya.

⁷(Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така [Фенина] я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше).

⁸Zvino murume wake Erikana akati kwaari, Hana, unochemeiko? Unorambireiko kudya? moyo wako une shungu nei? Ko ini handikupfuuriri vanakomana vane gumi here?

⁸Но мъжът й Елкана й каза: Анно, защо плачеш? защо не ядеш? и защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желателен от десет сина?

⁹Saka Hana wakasimuka, vapedza kudya paShiro, uye vapedza kumwa. Zvino Eri mupristi wakange agere pachigaro chake pamukova wetemberi yaJehovha.

⁹А като ядоха в Сило и като пиха, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо при стълба на вратата при Господния храм).

¹⁰Zvino Hana wakange ane shungu kwazvo, akanyengetera kuna Jehovha, akachema kwazvo.

¹⁰Тя, прочее, преогорчена в духа си, се молеше Господу, и плачеше твърде много.

¹¹Akapika mhiko, akati, Jehovha wehondo, kana mukava nehanya kwazvo nokutambudzika komurandakadzi wenyu, mukandirangarira, mukasakangamwa murandakadzi wenyu, asi mukapa murandakadzi wenyu mwana womukomana, ipapo ndichamupa Jehovha mazuva ose oupenyu hwake, musoro wake haungaveurwi nechisvo.

¹¹И направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.

¹²Zvino wakati achiramba achinyengetera pamberi paJehovha, Eri akacherekedza muromo wake.

¹²А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забелязваше устата й.

¹³Nekuti Hana wakange achitaura nechomumoyo make, miromo yake yoga yakanga ichimenyenyedzwa, asi inzwi rake rakanga risinganzwiki; saka Eri wakati wabatwa newaini.

¹³Защото Анна говореше в сърцето си; само устните й мърдаха, а гласът й не се чуваше; затова, на Илия се стори, че беше пияна.

¹⁴Eri akati kwaari, Ucharamba wakabatwa kusvikira rinhiko? Rasha waini yako.

¹⁴За туй Илий й рече: До кога ще си пияна? Остави се от това твое вино.

¹⁵Hana akapindura akati, Kwete, ishe wangu, ndiri mukadzi ane shungu pamweya, handina kumwa waini, kana zvinobata, asi ndadurura mweya wangu pamberi paJehovha.

¹⁵А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа.

¹⁶Musati murandakadzi wenyu mwanasikana wakaisvoipa, nekuti kusvikira zvino ndakanga ndichitaura nokuda kokuchema kwangu kukuru nokutambudzika kwangu.

¹⁶Не считай слугинята си за лоша жена; защото от голямото си оплакване от скръбта си съм говорила до сега.

¹⁷Ipapo Eri akamupindura, akati, Enda hako norugare; Mwari waIsiraeri ngaakupe chawakakumbira kwaari.

¹⁷Тогава Илий в отговор рече: Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

¹⁸Iye akati, Murandakadzi wenyu ngaanzwirwe tsitsi nemi. Naizvozvo mukadzi akaenda hake, akazodya, chiso chake chikashanduka.

¹⁸И тя рече: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава жената отиде по пътя си, и яде, и лицето й не беше вече [скръбно].

¹⁹Zvino vakamuka mangwanani, vakanamata kuna Jehovha, vakadzokera ndokusvika kumba kwavo paRama; Erikana akaziva mukadzi wake Hana, Jehovha akamurangarira.

¹⁹И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се та отидоха в дома си у Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни.

²⁰Nguva yakati yapfuura, Hana akava nemimba, akabereka mwanakomana, akamutumidza zita rinonzi Samueri, achiti: Nekuti ndakamukumbira kuna Jehovha.

²⁰И когато се изпълни времето, откак Анна зачна, роди син; и нарече го Самуил {Т.е., Изискан от Бога.}; защото, [каза]: От Господа го изпросих.

²¹Zvino murume Erikana navose veimba yake vakakwira kuna Jehovha kundobayira chibayiro chegore rimwe nerimwe, nokumupa sezvaakapika.

²¹И Елкана с целия си дом отиде, за да принесе Господу годишната жертва и обрека си.

²²Asi Hana haana kukwira, nekuti wakati kumurume wake, Handingakwiri kusvikira mwana arumurwa, ipapo ndichaenda naye, kuti asvike pamberi paJehovha, agarepo nokusingaperi.

²²Но Анна не отиде, защото рече на мъжа си: [Не ща да отида] докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там за винаги.

²³Erikana murume wake akati kwaari, Ita sezvaunofunga; chimbogara hako kusvikira wamurumura; asi Jehovha ngaasimbise shoko rake. Naizvozvo mukadzi akambogara hake, akayamwisa mwanakomana wake, kusvikira amurumura.

²³И мъжът й Елкана й рече: Стори каквото ти се вижда за добро; седи докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И тъй, жената седеше и доеше сина си докато го отби.

²⁴Wakati arumumura, akakwira naye ane nzombe nhatu, neefa imwe youpfu, nedende rewaini, akandomuisa mumba maJehovha paShiro. Asi mwana wakange achiri muduku.

²⁴И когато го отби, заведе го със себе си, заедно с един тригодишен юнец, и с една ефа брашно, и с един мех вино, и донесе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко.

²⁵Zvino vakabaya nzombe, vakaisa mwana kuna Eri.

²⁵И като заклаха юнеца, донесоха детето при Илия.

²⁶Hana akati, Ishe wangu, nomweya wenyu mupenyu, ishe wangu, ndini mukadzi wakadeya kumira pano pamberi penyu, ndichinyengetera kuna Jehovha.

²⁶И [Анна] рече: О, господарю мой, [заклевам се] в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу.

²⁷Ndakakumbira mwana uyu, Jehovha akandipa chandakakumbira kwaari;

²⁷За това дете се молех: и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него.

²⁸saka neni ndamupa Jehovha; mazuva ose okurarama kwake wakapiwa Jehovha. Akanamata kuna Jehovha ipapo.

²⁸Затова и аз го дадох на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен {Еврейски: Дадено на заем.} на Господа. И той се поклони там на Господа.