¹Zvino akasvika paDhebhe neRistra; zvino tarira, ipapo paiva neumwe mudzidzi, wainzi Timotio, mwanakomana weumwe mukadzi muJudhakadzi waitenda; asi baba vake vaiva muGiriki.

¹После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.

²Iye waipupurwa nezvake zvakanaka nehama dzepaRistra neIkoniyamu.

²Тоя [ученик] имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.

³Iye Pauro wakada kuti abude naye, akamutora akamudzingisa nekuda kwevaJudha vaiva kunzvimbo idzo; nekuti vose vakange vachiziva kuti baba vake muGiriki.

³Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.

⁴Zvino vakati vachipfuura nemumaguta, vakavakumikidza zviga kuti vachengete, zvakatemwa nevaapositori nevakuru vepaJerusarema.

⁴И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

⁵Naizvozvo kereke dzakasimbiswa parutendo, dzikawedzera pauwandu zuva rimwe nerimwe.

⁵Така църквите се утвърждаваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

⁶Zvino vakati vagura Frigia nedunhu reGaratia, vadziviswa neMweya Mutsvene kuparidza shoko paAsia.

⁶И [апостолите] преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

⁷Zvino vakati vasvika pakatarisana neMisia, vakaidza kuenda Bhitinia, asi Mweya haana kuvatendera.

⁷и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна.

⁸Vakati vapfuura Misia vakaburukira Troasi.

⁸И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада.

⁹Chiratidzo chikaonekwa kuna Pauro usiku; umwe murume weMakedhonia wakange amire achimukumbira zvikuru achiti: Yambukira Makedhonia, utibatsire.

⁹И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

¹⁰Zvino wakati aona chiratidzo, pakarepo tikatsvaka kubuda tiende Makedhonia, tapedza tichiti zvirokwazvo Mwari watidana kunoparidza evhangeri kwavari.

¹⁰И като видя видението, веднага потърсихме [случай] да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

¹¹Naizvozvo takabva Troasi nechikepe, tikaruramira Samotirasi; fumewo kuNeapori;

¹¹И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол,

¹²tikabvapo, tikaenda kuFiripi, rinova ndiro guta guru redunhu reMakedhonia, raitongwa neimwe nyika; tikagara mamwe mazuva muguta iro.

¹²и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и [римска] колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

¹³Nezuva resabata tikabuda kunze kweguta kurutivi rwerwizi, paifanira kuitirwa munyengetero; tikagara pasi, tikataura nevakadzi vakange vaunganapo.

¹³А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните [там] жени.

¹⁴Zvino umwe mukadzi wainzi Ridhiya, mutengesi wezvine ruvara rwehute, weguta reTiatira, wainamata Mwari, akatinzwa; moyo wake Ishe waakazarurwa kuti ateerere zvinhu zvaitaurwa naPauro.

¹⁴И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави [платове], слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

¹⁵Zvino wakati abhabhatidzwa, neimba yake, akakumbira; achiti: Kana maona kuti ndinotenda kuna Ishe, pindai mumba mangu mugare. Akatikumbirisa.

¹⁵И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.

¹⁶Zvino zvakaitika pataipinda kunonyengetera, umwe musikana waiva nemweya wokuuka akasangana nesu, waiwanira vatenzi vake mibairo mizhinji nekuuka.

¹⁶И [един ден], като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

¹⁷Iye akatevera Pauro nesu achidanidzira achiti: Vanhu ava varanda vaMwari Wekumusoro-soro, vanotiparidzira nzira yeruponeso.

¹⁷Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

¹⁸Izvi wakazviita mazuva mazhinji. Asi Pauro arwadziwa, akatendeuka, akati kumweya: Ndinokuraira muzita raJesu Kristu kuti ubude kwaari. Ukabuda nenguva iyoyo.

¹⁸Това тя правеше много дни [наред]. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

¹⁹Zvino vatenzi vake vakati vachiona kuti tariro yemibairo yavo yaenda, vakabata Pauro naSirasi, vakavakakatira kudare pamberi pevatongi,

¹⁹А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.

²⁰akati avauisa kuvatongi, vakati: Vanhu ava vaJudha vanopesanisa guta redu zvikuru,

²⁰И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,

²¹vachiparidza tsika dzisiri pamutemo kwatiri kugamuchira kana kutevedza, tiri vaRoma.

²¹като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.

²²Zvino chaunga chikavamukira pamwe, vatongi vakavabvarurira nguvo dzavo, vakaraira kuti varohwe netsvimbo.

²²На това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

²³Zvino vakati vaisa mavanga mazhinji pamusoro pavo, vakavakanda mutirongo, vakaraira murindi wetirongo kuti avachengete kwazvo.

²³И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

²⁴Iye wakati agamuchira murairo wakadaro, akavaisa mutirongo yemukati, akasimbisa makumbo avo mumatanda.

²⁴който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

²⁵Zvino panenge pakati peusiku, Pauro naSirasi vakange vachinyengetera nekuimba nziyo kuna Mwari; vasungwa vakavanzwa.

²⁵Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

²⁶Pakarepo kukavapo kudengenyeka kwenyika kukuru zvekuti nheyo dzetirongo dzakazununguswa; pakarepo mikova yose ikazarurwa, nezvisungo zvevose zvikasununguka.

²⁶внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

²⁷Ipapo murindi wetirongo akapepuka pahope, achiona mikova yetirongo yakazaruka, akavhomora munondo wake, akada kuzviuraya, achifunga kuti vasungwa vatiza.

²⁷И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.

²⁸Ipapo Pauro akadanidzira nenzwi guru, achiti: Usazvikuvadza; nekuti tiri muno tose.

²⁸Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

²⁹Zvino wakati akumbira mwenje akasvetukiramo, ndokusvika achibvunda ndokuwira pasi pamberi paPauro naSirasi,

²⁹Тогава [началникът] поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

³⁰akavabudisira kunze akati: Madzishe, ndinofanira kuitei kuti ndiponeswe?

³⁰и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?

³¹Ivo vakati: Tenda kuna Ishe Jesu Kristu, zvino uchaponeswa iwe nemhuri yako.

³¹А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.

³²Vakataura kwaari shoko raMwari nekuna vose vaiva mumba make.

³²И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.

³³Akavatora nenguva iyoyo yeusiku, akasuka mavanga, ndokubhabhatidzwa iye nevose vake pakarepo.

³³И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.

³⁴Zvino wakati aenda navo mumba make ndokuisa tafura yechikafu pamberi pavo, akafara zvikuru, nemhuri yake yose achitenda kuna Mwari.

³⁴И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

³⁵Zvino kwakati kwaedza, vatongi vakatuma mapurisa vachiti: Regai vanhu vaya vaende.

³⁵А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.

³⁶Murindi wetirongo akaudza Pauro mashoko iwayo, achiti: Vatongi vatuma shoko kuti musunungurwe; naizvozvo budai zvino muende nerugare.

³⁶И началникът съобщи думите на Павла, [казвайки]: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.

³⁷Asi Pauro wakati kwavari: Vakatirova pachena tisina kubatwa mhoswa isu tiri vaRoma, vakatiisa mutirongo; ikozvino veda kutibudisa chinyararire here? Haiwa, kwete! Ngavauye vamene vatibudise.

³⁷Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

³⁸Mapurisa akaudza vatongi mashoko iwayo; vakatya pavakanzwa kuti vaRoma,

³⁸И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се;

³⁹vakasvika vakavakumbira, vakavabudisa ndokukumbira kuti vabve muguta.

³⁹и дойдоха та ги помолиха [да бъдат снизходителни] и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.

⁴⁰Zvino vakabuda mutirongo, vakapinda kwaRidhia; vakati vaona hama, vakavanyaradza ndokuenda.

⁴⁰А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и, като видяха братята, увещаваха ги и, си заминаха.