¹Zvino zuva rePendekosita* rakati razadzisika, vose vakange vari pamwe nemoyo umwe.

¹И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.

²Pakarepo kwakauya mutinhiro kubva kudenga sokwemhepo inovhuvhuta nesimba, ndokuzadza imba yose mavakange vagere.

²И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха.

³Zvino kwakaonekwa kwavari ndimi dzakaparadzaniswa sedzemoto, ndokumhara pamusoro peumwe neumwe wavo.

³И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.

⁴Zvino vose vakazadzwa neMweya Mutsvene, ndokutanga kutaura nedzimwe ndimi, Mweya sezvaakavapa kududza.

⁴И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше [способност] да говорят.

⁵Zvino paigara paJerusarema vaJudha, varume vaitya Mwari, vaibva kurudzi rwose rwevari pasi pedenga.

⁵[А тогава] престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.

⁶Zvino mutinhimira uyu wakati waitika, chaunga chikaungana chikavhiringidzwa, nekuti umwe neumwe wakavanzwa vachitaura nerurimi rwekwavo.

⁶И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.

⁷Zvino vakakatyamara vose vakashamisika vakataurirana vachiti: Tarirai, ava vose vanotaura havasi vaGarirea here?

⁷И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли галилеяни?

⁸Zvino isu tinonzwa sei umwe neumwe nerurimi rwekwedu, rwatakaberekwa narwo?

⁸Тогава как ги слушаме [да говорят] всеки на собствения наш език, в който сме родени?

⁹VePatia neveMedhia neveEramu, nevagari veMesopotamia, neveJudhiya neveKapadhokia, vePonto neveAsia,

⁹Партяни, мидяни и еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,

¹⁰veFrigia nevePamufiriya, veEgipita nevemamativi eRibhia pedo neKurini, nevaeni vaRoma, vose vaJudha nevakatendeukira kuvaJudha,

¹⁰Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които [граничат] с Киринея, и посетители от Рим - и юдеи и прозелити,

¹¹vaKrete nevaAraAbhiya, tinovanzwa vachitaura nendimi dzedu mabasa makuru aMwari.

¹¹критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.

¹²Zvino vakakatyamara vose, vakakahadzika vachiti umwe kune umwe: Ichi chingava chei?

¹²И те всички се смаяха, и в недоумение си думаха един на друг: Какво значи това?

¹³Asi vamwe vakatsvinya vachiti: Vadhakwa newaini inotapira.

¹³А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино.

¹⁴Zvino Petro amire nevanegumi neumwe, wakasimudza inzwi rake, ndokuti kwavari: Varume vaJudha, nevose vagere muJerusarema, chinhu ichi ngachizikamwe kwamuri, uye muteerere kumashoko angu.

¹⁴А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и им проговори, [казвайки]: Юдеи, и всички [вие], които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно, това, и внимавайте в моите думи.

¹⁵Nekuti ava havana kudhakwa sezvamunofunga imwi; nekuti iawa rechitatu rezuva;

¹⁵Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е [едвам] третият час на деня;

¹⁶asi ichi ndicho chakataurwa nemuporofita Joweri achiti:

¹⁶но това е казаното чрез пророк Иоила: -

¹⁷Zvino zvichava mumazuva ekupedzisira, unodaro Mwari, ndichadurura zveMweya wangu pamusoro penyama yose; nevanakomana venyu nevanasikana venyu vachaporofita, uye majaya enyu achaona zviratidzo, nevatana venyu vacharota hope;

¹⁷"И в последните дни, казва Бог, Ще излея от Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Юношите ви ще виждат видения, И старците ви ще сънуват сънища;

¹⁸uye nepamusoro pevaranda vangu nepamusoro pevarandakadzi vangu, nemazuva iwayo ndichadurura zveMweya wangu, uye vachaporofita.

¹⁸Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В ония дни ще пророкуват.

¹⁹Zvino ndichaita zvishamiso kudenga kumusoro, nezviratidzo panyika pasi, ropa, nemoto, nemhute yeutsi.

¹⁹И ще покажа чудеса на небето горе, И знамения на земята долу, - Кръв и огън, и пара от дим;

²⁰Zuva richashandurwa kuva rima, nemwedzi kuva ropa, risati rasvika zuva raIshe guru uye rinobwinya;

²⁰Слънцето ще се превърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде великият И бележит ден Господен.

²¹zvino zvichava kuti ani nani unodana zita raIshe uchaponeswa.

²¹И всеки, който призове името Господно, ще се спаси".

²²Varume vaIsraeri, inzwai mashoko awa: Jesu weNazareta, murume wakapupurirwa naMwari pakati penyu nemabasa esimba nezvishamiso nezviratidzo Mwari zvaakaita pakati penyu kubudikidza naye, sezvamunozivawo imwi mumene,

²²Израилтяни, послушайте тия думи: Исуса Назарянина, мъж засвидетелствуван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас, както сами вие знаете,

²³iye wakakumikidzwa nezano rakamiswa nekuziva zviri mberi kwaMwari, mukamutora, nemaoko evasina murairo mukaroverera pamuchinjikwa mukuuraya;

²³Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници;

²⁴iye Mwari waakamutsa, asunungura marwadzo erufu, nekuti zvakange zvisingagoneki kuti abatwe narwo.

²⁴Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.

²⁵Nekuti Dhavhidhi wakataura maererano naye: Ndaiona Ishe pamberi pangu nguva dzose; nekuti uri kuruoko rwerudyi rwangu, kuti ndirege kuzununguswa.

²⁵Защото Давид казва за Него: - "Винаги гледах Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, за да не се поклатя;

²⁶Naizvozvo moyo wangu wakafara, nerurimi rwangu rwakafarisisa; uyezve nenyama yangu ichazorora mutariro.

²⁶Затова се зарадва сърцето ми, и развесели езикът ми, А още и плътта ми ще престоява в надежда;

²⁷Nekuti hamuzosii mweya wangu mugehena, kana kutendera Mutsvene wenyu kuti aone kuora.

²⁷Защото няма да оставиш душата ми в ада, Нито ще допуснеш Твоят Светият да види изтление.

²⁸Makandizivisa nzira dzeupenyu; muchandizadza nemufaro nechiso chenyu.

²⁸Изявил си ми пътищата на живота; В присъствието си ще ме изпълниш с веселба".

²⁹Varume hama, regai nditaure kwamuri pachena zvateteguru Dhavhidhi, kuti zvose vakafa uye vakavigwa, guva ravo riri pakati pedu kusvikira zuva rino.

²⁹Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида, че и умря и биде погребан, и гробът му е у нас до тоя ден.

³⁰Naizvozvo ari muporofita, uye achiziva kuti Mwari wakapika nemhiko kwaari kuti kuchibereko chechiuno chake panyama uchasimudza Kristu kuti agare pachigaro chake cheushe,

³⁰И тъй, понеже беше пророк, и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от плода на неговите чресла [по плът ще въздигне Христа, да Го] постави на престола му,

³¹aona zviri mberi, wakareva zvekumuka kwaKristu, kuti mweya wake hauna kusiiwa mugehena, kana nyama yake kuona kuora.

³¹той предвиждаше [това], говори за възкресението на Христа, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта му видя изтление.

³²Uyu Jesu Mwari wakamumutsa, zvatiri zvapupu zvazvo tose.

³²Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.

³³Naizvozvo asimudzirwa kuruoko rwerudyi rwaMwari, agamuchira kuna Baba chivimbiso cheMweya Mutsvene, wadurura izvi imwi zvamunoona nezvamunonzwa ikozvino.

³³И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате.

³⁴Nekuti Dhavhidhi haana kukwira kumatenga, asi unoti amene: Ishe wakati kuna Ishe wangu: Gara kuruoko rwangu rwerudyi,

³⁴Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: - "Рече Господ на Моя Господ: Седи отдясно Ми,

³⁵kusvikira ndichiita vavengi vako chitsiko chetsoka dzako.

³⁵докле положа враговете Ти за Твое подножие".

³⁶Naizvozvo imba yose yaIsraeri ngaizive kwazvo, kuti Mwari wakaita iyeyu Jesu wamakaroverera pamuchinjikwa imwi, zvose Ishe naKristu.

³⁶И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.

³⁷Zvino vakati vachinzwa izvi vakabayiwa pamoyo, ndokuti kuna Petro nekune vamwe vaapositori: Varume hama, tichaitei?

³⁷Като чуха [това], те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?

³⁸Petro ndokuti kwavari: Tendeukai mubhabhatidzwe umwe neumwe wenyu muzita raJesu Kristu, kuitira kangamwiro yezvivi, uye muchagamuchira chipo cheMweya Mutsvene.

³⁸А Петър им [рече:] Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.

³⁹Nekuti chivimbiso ndechenyu, nechevana venyu, nevose vari kure, uwandu Ishe Mwari wedu sehwevaanodana.

³⁹Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при себе Си.

⁴⁰Uye nemamwe mashoko mazhinji, akapupura akakurudzira, achiti: Muzviponese pazera iri rakashonyoroka.

⁴⁰И с много други думи заявяваше и ги увещаваше, казвайки: Избавете се от това извратено поколение.

⁴¹Zvino avo vakagamuchira nemufaro shoko rake vakabhabhatidzwa; uye nezuva iro vakawedzerwa mweya inenge zvuru zvitatu.

⁴¹И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.

⁴²Vakarambira padzidziso yevaapositori nepakuwadzana, nepakumedura chingwa nepaminyengetero.

⁴²И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.

⁴³Uye kutya kukawira pamusoro pemweya woga woga; uye zvishamiso zvizhinji nezviratidzo zvikaitwa nevaapositori.

⁴³И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.

⁴⁴Nevaitenda vose vaiva pamwe, uye vakava nezvinhu zvose panhu pamwe,

⁴⁴И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо;

⁴⁵ndokutengesa zvavaiva nazvo nenhumbi, vakazvigovana vose, umwe neumwe paaishaiwa napo.

⁴⁵и продаваха стоката и имота си, и разпределяха [парите] на всички, според нуждата на всекиго.

⁴⁶Zuva rimwe nerimwe vakange vachitsungirira mutembere nemoyo umwe, uye vaimedura chingwa paimba neimba, vachidya chikafu nemufaro nemoyo wakachena,

⁴⁶И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,

⁴⁷vachirumbidza Mwari, vachifarirwa nevanhu vose. Ishe akawedzera kukereke zuva rimwe nerimwe avo vanoponeswa.

⁴⁷като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.